Виктория Тасева

Виктория Тасева е на 27 години от София. Работи на длъжност рецепционист в хотел. Завършила е Софийски университет "Св. Климент Охридски" с педагодическа специалност "История и философия". Пише поезия от две години. Емоционална натура е и смята, че това личи в стиховете й.

1. В СВЕТА НА ПОЕТА

Колко е хубаво в света на поета!

Куп творци изолират се там!

Рими пишат, редят се куплети

брод намираш когато си сам.

Колко цветни картини описват!

Раждат в тихото светли слова!

Вдъхват смисъл когато ти липсва

път, когато презираш света!

Колко лесничко те доближават

плитчините на твойта душа!

Безпокойството твое стопяват

и разплисват навред доброта!

2. АЗ НЯМА ДА ПИЛЕЯ МЛАДИНИ

Ще скъсам на тревогите каиша!

Запращам ги в някой ъгъл чер

и въздух в дробовете си ще вдишам

аз няма да живея в страхове!

Под прашните мостове на живота

не ще стоя, балтона ще изтупам!

За пример ще съм - както си го мога

при все че рискът струвал би ми скъпо!

Но по-добре да бъда безразсъдна,

отколкото с наслагвани мечти!

Каквото искам нека ми се сбъдне!

Аз няма да пилея младини!

3. ЛЮБОВНО ПОСВЕЩЕНИЕ

Прощавай, че харесвам само него,

дори на външност не е Аполон.

Ала във вярност му се врекох.

Улавя всеки тъжен полутон.

Прощавай, но не искам да излъжа!

Не е светец, но свестен е поне!

Не мисля, че със нещо ми е длъжен!

Но... знаеш ли? Понесъл ме е на ръце!

Прощавай, но самата истина узна!

И той не е безгрешен като всеки!

Но моето сърце го разпозна

като любящ и затова обичам го

навеки!

4. КРАТКО САМООПИСАНИЕ

Наистина съм трудна за разбиране.

Понякога съм груба, безпардонна.

Понякога достойна за презиране.

А друг път - нежна, мила и гальовна.

Да! Върша лудории безпорядъчни.

Младежкият ми дух на висота е!

Но имаш ли търпение е достатъчно,

в релси влизам, ставам и потайна.

Аз твърдо убедена в правотата си

с рога напред се хвърлям във живота!

Не съм богиня, нося недостатъци,

но мога да разбирам чужда болка!

Такава съм - различна, непринудена!

Какво пък? Знам, че няма съвършени!

Затуй не ме съдете и упреквайте,

че рядкост са жените като мене!

5. НРАВСТВЕНО ПРЕОБРЪЩАНЕ

Обръщам гръб на дребни слухове,

на всички лицемерни порицания,

до днес се вслушвах в малки умове,

подхождащи към мен с възклицания.

Житейският си пъзел аз ще наредя

без чуждата намеса осъдителна,

цената най-висока ще платя,

но няма да съм жертва изкупителна.

6. ЖИТЕЙСКИ РАЗМИСЛИ

Знаеш ли, че с болката сме неразделни?

Аз все вървя напред, тя все след мен.

Настига ме и като сянка ми е вярна.

Животът ми без нея би бил сгрешен.

Знаеш ли, че свикнах да понасям всичко.

Каквото се изпречи е добре дошло.

Научих се да го живея със усмивка

живота си, без питания, без "Защо".

Не търся отговори. Времето си знае

какво, кога, кого да ми даде.

Винаги късметът идва най-накрая,

но изборът е в моите ръце!

7. МОМИЧЕТО, КОЕТО ТЕ ОБИЧАШЕ

Когато сполетят те неприятности,

от грижите житейски си затрупан,

спомни си за момичето, което ти

допусна във живота си разхвърлян.

Онази, дето пуснала е корени

в душата ти, но сам си ги изтръгнал,

с която спря отдавна да говориш,

затвори се във себе си, потъна.

Потъна в мълчанието свое. И тихо е

ти сам се прикова към самотата.

Спомни си я - тя с радост се усмихваше,

а днес я остави да те изпрати!

8. ОБИЧАХ Я, НО ТЯ В ТОВА НЕ ВЯРВАШЕ

Понякога в ръцете ми отмаряше.

в капана на прегръдките ми стоплящи

обичах я, но тя в това не вярваше,

и много пъти зървах я разплакана.

Тя винаги си тръгваше умислена

във стихове душата й изгаряше,

изпиваше си чашата със уискито

след изгрева следа от нея нямаше...

Понякога за устните и чудех се

целуваха ли другиго по начина

по който в мен забиваше стрелите си

прекрачвайки безумно всички граници...

9. ИЛЮЗИЯ ЗА ВЛЮБЕНИ СЪРЦА

Когато ти си тръгна

сърцето мое се разполови,

а аз заплаках първа

и даже... слънцето се скри.

Утеха в облака намери

то болката му май разбра,

аз мислех, че си мой, но е химера,

илюзия за влюбени сърца.

И в мен остана пусто,

душата ми осиротя,

мираж ли си, не чувствам нищо

остана белег от тъга...

10. В ЦЕЛУВКИТЕ ТИ МЪЖКИ СЕ УДАВИХ

Поредната безсънна нощ ти дадох

каприз ли бе, прищявка или навик

но в твоите обятия е сладко

в целувките ти мъжки се удавих.

Ще дойда утре вечерта неканена,

очаквай ме до теб по пълнолуние,

във вихъра на своята отдаденост

сърцата ни ще трепкат до безумие.

Любовни стихове ще ми прочиташ,

преплитайки телата си виновно,

на сутринта косите руси ще заплитам

и пак ще си отида в безтегловност...

11. НЕ КАЗВАЙ "ОБИЧАМ ТЕ" - СЛАГАЙ КАВИЧКИ

Раздавах доверие - златна монета

в замяна получих - обелка лъжа

подхлъзвах се, ставах, но късам билета

за стари пътеки, не мога така!

За ласки (утеха) оставих вратичка,

подметната обич наднича, но спри!

Не казвай "Обичам те!", слагай кавички,

прозира измама в красиви очи!

Там кораби плуват, но зеят пробойни,

не знаеш, но днес разкодирах сигнал,

на възел сам сплиташ лъжите безбройни,

виж хванат си в крачка, бележиш провал.

Не се извинявай, аз мразя преструвки

веднъж щом ме мамиш, изгубил си шанс

да влезеш в удобните стари обувки,

ти днес изтанцува последния валс!

12. ХВЪРЛИ МИ ЗАЛЪК - ЛЮБОВ ГО НАРЕЧИ

Хвърли ми залък - любов го наречи,

прескъпо ще ми струва този дар

и опакована в страдание ми я връчи,

да бъде тя болезнена като шамар.

Грижливо с панделка я завържи -

да буди възхищение у всеки,

аз зная, разопаковам ли я, ще боли,

но нищо, това е моя преценка.

Един ден буйстваща, а в други - кротка,

любов да пренощува в мен самата,

а навести ли ме изневиделица тъгата,

ще пием двете по бутилка водка.

13. ЧАКАХ ТВЪРДЕ ДЪЛГО

Ако утре до мене си ти,

светлина ще огрее във мрака,

с песен славей ще ни поздрави,

появи се, не мога да чакам!

Разтъжих се за твоите устни,

прималява ми вече от глад,

нека шепнат със гласни си струни

тези птици, усетили хлад!

Изгоря и последната свещ

самотата в дома ми се шири,

ти си моят несбъднат копнеж,

а пианото свири ли, свири!

14. НЕПОЗНАТИ

Отново сме напълно непознати,

а спахме във едно легло до вчера,

зачеркнали сме Божи постулати,

Ти беше Марс, а аз за теб - Венера.

На две полукълба сега живеем,

ти севера превзе, а аз пък Юга,

и вместо трудности да преодолеем

за мен си чужд, а ти си търсиш друга.

Балона на търпението се спука,

преля недоверчивата ни чашка,

дали от мързел или пък от скука

подхванахме кавга като играчка.

Тъй всеки е тревожен, огорчен

и прави крачка в грешната посока,

а Господ отстрани е натъжен..

Кога ще си научим ний урока?

15. МОЯТ КАПИТАН

Не търся Дон Жуан

по мен да се прехласва,

един е нужен, моя капитан

и огъня да не угасва.

Мъжа до мене, строен,

да ме закриля от вреди,

с мене да заспи спокоен,

тежи ли му, да сподели.

Аз искам да му бъда вярна,

да бъдем откровени, чисти

дори след нощна смяна

да бъдем много близки.

Да плаваме в бурното море,

но да се къпем в нежност,

безгрижно да ме отведе

да ми покаже своята човечност.

С мене да гради дворци

основа на доверие, прозрачност

да бъдем заедно творци

на обич и на съпричастност.

16. ПАРИЖ

Париж - града на любовта,

разходка по Шанз Елизе,

прегърнати двойки на тротоара,

преплетени в мрака ръце...

Това не е моята представа,

аз я виждам с други очи,

любовта скришна остава,

не се натрапва, но си личи!

В жеста, целувката нежна,

чадъра отворен в дъжда,

в топла вечеря на свещи

на приглушена светлина.

Любовта има друго лице,

с трепетен поглед мълчи,

у дома по халат те очаква

и милва те нощем, не спи...

Любовта е да имаш човек,

с когото комат да делиш,

да те следва и в сляпа неделя,

за такава не ми е нужен Париж!

17. ОБИКНОВЕНО МОМИЧЕ

Не съм от онези кралици

със златна тиара в косите,

аз нося от баба терлици,

зимъска затоплят ми дните.

Не съм от онези особи,

които ще спят в балдахини,

не скитам по късните доби

живея спокойни години.

Не са ме отсели със сито

и нямам завидни обноски,

похапвам от сладкото жито,

познавам пътечките горски.

18. ПРОТЕСТ СРЕЩУ СТАТУКВОТО

Не мога да мълча! Простете!

Народът не е глупав, но търпи!

Кога ще се надигнат гласовете,

на масите с приведени глави?

Държава без култура ще изчезне

със здравна политика във застой,

а хора с труд общественополезен

напускат ни, причините - безброй!

А границата мъчно устоява

на набези, вълни от емигранти,

едва издържа нашата управа

в лъжите са безмилостни гиганти!

И всичко, дето първо обещаят

заплюват те, отмятат се от раз,

докАто ги търпим ще го играят

театъра на мислещи за нас!

19. БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ

Не се нагърбвам с обещания за обич,

самата аз познавам я такава,

неискаща, нечакаща, на почит,

за мен е тя божествена наслада.

Не се нагърбвам с мяра и въпроси,

любувам се до край и до насита,

в сърцето си съмнение не нося,

единствено тя буди в мен възхита.

Не се нагърбвам аз да критикувам,

приела съм я, бог ми е свидетел,

тя цял живот във мене ще царува,

дори да съм отломка, пръст и пепел.

20. СНЕЖИНКА

Наричат ме снежинка бяла.

Докосвам нежно - само по веднъж,

а после се разтичам цяла

под формата на капка дъжд.

На нечие лице ако попадна

ще щипна леко, сетне се топя.

Вихрушката е моя майка

от нея се отделям и.. летя!

Летя високо. Длани протегни!

Внимателно, че щом ме докачиш

ще видиш уплах в моите очи,

как чезна ... щом ме... уловиш...

21. ВЕКЪТ НА ПРОМЯНАТА

Животът е релсов път, а на него сме ние -

децата на прехода, векът на промяната,

какво ни е писано, накъде ще завие

влакът на времето се движи пагубно.

Отнема душите на дребни работници,

присъжда награди на зли политици,

а майка България превръща се в гробница,

избягват я млади или биват изритани.

Нас луди мошеници сега управляват,

те славят се с почести, пируват без съд,

когато добри времена тук настанат

сълзите родителски ще спрат да валят!