Дария Ивайлова Антониева

Днес ви представяме Дария Ивайлова Антониева. Тя е от врачанското село Зли дол. На 14 години е и е ученичка в седми клас в Средно училище "Св.Климент ОХридски" в съседното село Зверино. Обича да чете книги, да пише стихове и да се занимава с творческа дейност. В произведенията си описва живота, сезоните и преживяванията си. В своите творби влага сърце и душа.

България

България - страна на чудесата,

бистра,свежа и богата.

Чиста и невинна като капка

в швпите ми се побира

ала от нея цял вир от чудеса извира.

Ах, тези планини зелени

пак изпълват ми сърцето с любов

на дълъг и щастлив живот.

Сутрин рано призоро

земята в миг очи разтваря.,

и пред нейните отворени врати

всичко мигом разцъфтява.

Св.Климент Охридски

Учител наш върховен

на лист книжовен.

Написал всичко онова, което учим ний сега.

Будител учител,

всичко в душата си е скрил.

А споменът за наука и просвета запазил го е тъй мил.

Нека по стъпките му да вървим,

нека спомените за него съхраним.

Вдъхновение за нас е той,

и превърнал се в герой.

Училището наше името му носи,

а щастието се крие в множество въпроси,

които адаваме си всекидневно,

а ний следовниците вярваме му безрезервно.

Детство

Детство мое, най-хубаво си ти.

Най-ценните години от живота ти ми подари.

Ти си една безгрижна игра,

която всеки преминава с лекота.

В тази твоя игра

всеки победжава

и намира голяма изненада.

Изненадата - подаряват ти много игри,

и безброй детски мечти,

които в реалност се превръщат

и нова страница за живота ни разгръщат.

В библиотеката

В библиотеката, който влезе

той оттам не може да излезе.

Леля Стелка предпочита

дани учи и възпита.

Хубави книги ни дава

и ни казва да се учим,

че по-нататък ще сполучим.

Ние с весел поглед я поглеждаме

и й казваме, че с нас ще се гордее

и от радост песни ще запее.

24 май

Днес е празник възроден

на учителите посветен.

Научиха ни да сме добри хора

да опознаваме света без умора.

Първолаци на сцената скачат

и на хорото подскачат.

Учителите от публиката гледат ни те

и радост в очите им се чете.

Ръкопляскат ни силно с ръце

и се радват от сърце.

24 май празник с емоции зареден

и с песни и танци огласен.

Поклон пред нашата просвета,

пред нашата култура.

Пред наша родина

тя най-много струва.

Океан от сълзи

Чува се тропот по сухи листа,

спомен стар привличат.

Чадър в ръка тя носи,

обрулен и той като нея.

Явно от годините,

в които беше фея.

От цвят на цвят хвърчеше

и красива много беше.

А сега кротко седнала на пейка

птичките грои,

а по нея вече има океан от сълзи.

Приказна картина

Поглеждам през прозореца с чаша чай. усмихвам се все едно е май.

Студено е навън, сняг вали.

Няма ги вече слъчневитедни.

Приказка бяла

снежна цяла засияла.

Рисувам с поглед прелестни снежинки,

толкова красиви, като малки балеринки.

На фона мрачно сив,

къщички светят с поглед приветлив.

Земната вихрушка

отново всичко заклатушка.

Картина с думи изрисувана,

всяка нощ е тя сънувана.

Да е за всеки вдъхновение

с послание да прави всичко с настроение.

Вълнение

Сърцето ми радостно тупти,

пулсът ми се ускори.

Обзе ме голямо вълнение

изпълнено с настроение.

Светлина ме озари

и с весел поглед

ме навести.

В еуфория

съм цял ден,

с пролетния

цвят зелен.

Не мисля за негативни неща,

посрещам с усмивка сутринта.

Така ми върви през целия ден,

всеки се чувства вдъхновен.

Ех да можех

Ех да можех да съм птица.

високо над нещата

аз да полетя

да погледна с други очи на света.

Ех да можех да съм слънце

земята аз да осветявам

обич и щастие

да дарявам.

Ех да можех да съм доброта

в сърцата на хората

да влизам

и никога да не излизам.

Ех да можех да съм цвете

да ме поливат

и да раста

нейде в необятността.

Настъпва пролетта

Пролетта заварва ни студени

още с шал и шапка натъкмени.

Какво ще кажете дечица

да се хванем за ръчица.

Носии да облечем,

пролетта да призовем.

Да се нагиздим с рози алени

и божури шарени.

Като слънцето да греем,

като пеперудки да пъстреем,

като пчелички да летим

и пролетта да разкрасим.

Звъни звънчето

Звъни, звъни звънчето, ученици наредени са безчет.

Всеки зърнал е книжлето

насвоя любим предмет.

Звъни, звъни звънчето,

радва ми сърцето.

Ето я и новата година пак дойде

щом лятото отмина.

Листата от липата

паднали са на земята.

Рушат ги ученици,

които бързат за шестици.

песни, танци и хора

и луда веселба.

Първият учебен ден

посрещат променен.

Толкова усмихнати лица,

виждам аз сега.

Радостен е всеки днес

за училище всичко е на шест.

Майска ваканция

Колко бързо мина таз почивна станция,

наречена ваканция.

Дните неусетно се изнизаха

и в чуилището ни нанизаха.

Математика имам първи час

и числата страшно гледам аз.

Ох, вече 15 юни

ми се вижда далече.

триъгълници и квадрати аз чертая,

ала за литературата мечтая.

Страшно много ми се иска,

но математиката ме притиска.

Отново се раждаме

Гледам пак поникнала тревата,

дарява обич на Земята.

а в цветята покрай нея

има цвете орхидея.

Птичките завърнали се от юг,

опитват славея да надпяват.

Ала неговият глас

те не притежават.

Пчеличките и те са тук,

но сигурно ни карат напук.

Често вкъщи влизат те и не можем да ги изгоним,

явно искат дълго по тях да бродим.