Елеонора Желязкова

Днес ви представяме Елеонора Красимирова Желязкова, на 20 години от град Раднево. Завършила е Търговска гимназия " Княз Симеон Търновски" гр. Стара Загора. На 7-8 години открива огромната си любов към поезията. Тогава писше първото си стихче и прави първи крачки в тази насока. Най- голямото й признание и постижение е първа награда в специално учреден раздел /от Българското консулство в Милано/ на международния конкурс на името на поетесата Алда Мерини, провеждан от управата на италианския град Брунате- "150 години Пенчо Славейков".

Събуди се, любов!

Любов, събуди се,

слънцето те гали в утринта,

кожата поема от лъчите,

ревност пари ми в кръвта.

Пари казах, изправи се,

така в завивките си сгушен,

че не стигат ми мълвите

да повярвам, че във мен си влюбен!

Влюбен ли си? Докажи се!

Отвори очи, че кой ли сън,

ще открадне тебе… Събуди се!

Обичам те!... аз будна съм.

Пъстри очи

Пъстри очи

пълнят с любов

моите дни

в моя живот.

Пъстри очи-

есенен лист,

пламък искри-

обичен иск.

Твойте очи

моя живот

и моите дни

пълнят с любов!

Пепел

Пепел е душата ми ранена-

лъжите изгориха до основи

олтара мой и вече изтощена

загърбих всичките двубои.

Война или любов се питам

водих всеки ден безспирно!?

В отломки вечно да се скитам…

Животе, стига, вече е обидно!

Защо когато аз ръка подам

ме дърпат все към пропастта?

Защо във моя дом, не знам

таят се страх и тишина.

Защо очите ми така любими

тъмнеят, скриват си цвета,

защо и теб изплаших, мили,

Остани, че нямам много...

само пепелта!

Смисъл

Оставяй празни листи във живота,

недей от всичко днес награбва!

През ред оставяй бяла строфа,

пази мастило, ще ти трябва.

Оставяй място празно- да се върнеш,

оставяй време само да копнееш,

че щом отвориш книгата и тръгнеш-

да има смисъл да живееш!

Спомняй си!

Макар, че забравих солените устни

и влажни целувки от тебе, море,

вълните ти бурни и дните ни юлски,

посипано в блясък, звездно небе...

Макар, че забравих за топлите длани

и звънкия смях, заглушен от нощта.

Морският бриз, който нежно ни гали,

очи- огледало, сияйна луна.

Макар че забравих за танца в дъжда,

където се сливат смехът и сълзите...

думата "теб" се изгуби в нощта,

телефонът заглъхна както и дните.

Макар, че забравих и моите чувства

и рядко те срещам във мисли, на сън,

сещам се рядко, за малко, прекъсва,

ти спомняй си мене, за малко, на ум!

Контраст

Морето стихия, гръмовно и страшно

се перчи, потапя скалите свирепо.

По пътя мъгливо и още по- мрачно

проплаква от скръб и нехае небето.

А ти се усмихваш, стопляш ми длани,

заравяш си пръсти в косите коприна,

и погледа вперил, очите сияйни,

прогонваш страха ми и лютата зима.

В душата ми викаш пролет омайна

и бурята страшна утихна с любов-

такава любов от онази безкрайна,

която ти носи муза, живот.

Сърцето прегръщаш, прегради събаряш,

картините нямат частица контраст-

морето си мое, скалите събаряш,

заливаш брега мис обич и страст!

Борба

Със всички сили се опитвам,

зъби стискам силно и се моля-

не искам със това да свиквам,

затова сега се боря.

Срещу мене битката си водя.

Оставям със отломките следи

от тази битка тъй жестока,

душата ми едва търпи.

Ту разумът надвива, после пада

в погрома страшен от преди.

С миналото в тежка свада

трудно е човек да победи.

Съмнение и ревност ме гризат,

доверие аз вече не познавам,

че толкова лъжи тежат

на мойте плещи за награда.