ТВ шеф ми предложи SEX

Васил Найденов е роден на 3 септември 1950 г. Завършва Строителния техникум "Христо Ботев", а през 1973 г. и естрадния отдел на Музикалната академия, специалност пиано. През 1979 г. печели първа награда на фестивала "Златният Орфей", а песента от филма ДАдаптацияУ е обявена за Мелодия на годината. В началото на кариерата си работи като пианист и вокалист в продължение на десет години. Слушан от три поколения, и днес Васил Найденов си остава един от най-обичаните български певци.

Борислав РАДОСЛАВОВ

- Г-н Найденов, къде се изгубихте в последно време?

- Това, че медиите не ме излъчват, не ме интересува и не ми пука. Майната им! Медиите се занимават само с глупости. Не пускат българска музика, а аз през три дни съм на участие и хората са на крака. И може би като умра, тогава ще кажат колко съм бил велик. Това ли трябва да се случи?

- Нещо конкретно ли имате предвид?

- Направихме с моята колежка Катина дует през зимата. Тя ме навиваше да се обадя на програмния директор на една наша музикална телевизия. Аз по принцип не обичам да звъня и да използвам името си, но този път го направих. Докато бях жури в "Байландо", той е работил в шоуто и ме познава много добре. Зарадва ми се и ми каза, че даже си е плащал да идва да ме слуша в пиано барове и на концерти. Казвам му, че имам нова песен, която мога да му оставя да я чуе. Отговорът отсреща беше: "Ма, моля ви се, ние не пускаме българска музика. А ако пускаме, трябва да е на нивото на Криско". Все едно видя Сатаната. Ако отидеш в Русия и разкажеш това на Алла Пугачова, няма да го разбере. Това не може да се обясни, това е рецидив и прецедент за българина. Това показва докъде са я докарали музикалните директори.

- Други подобни случаи има ли?

- Да. За една друга музикална телевизия беше казано, че има две опции - или трябва да спиш с музикалния редактор, защото си пада по мъже, или да го водиш на вечеря. Затова, като се обадих на програмния директор, му казах, че аз няма да спя с неговия музикален редактор, а и няма да го водя на вечеря. Той онемя и замръзна. Това е достатъчно цинично и под моето достойнство да коментирам. Но всъщност нека си видим кирливите ризи. Аз не се срамувам от това, което говоря, защото ние стъпваме върху тези реалности.

- Значи или не пускат вашата музика, или шефовете са с други наклонности?

- Може би. Тъкмо бях направил песента "Там" и се обаждам в една музикална телевизия, която не я върти. А те имат раздел "Музика от филми". И редакторът, който ми е познат, ми казва така: "Васе, те са друго поколение". Ама той е музикално неграмотен, не е написал една песничка, а е назначен по някаква линия, че слушал музика. И той е музикален редактор на една от основните музикални телевизии. Е как да стане тая работа? Ние не можем да искаме от такъв човек да пусне Васил Петров. Той му е странен. Това е все едно да искаш от борец да слуша Чайковски.

- Тогава остават по-богатите и частните партита. Заможните плащат ли още?

- Ако има някой да пее на богатите хора, това съм аз. Работя с първия ешелон години наред. По някакъв начин им харесва това, което правя. Някои от тях си падаха по попфолка, те си знаят кои са. Но с времето израснаха в годините и почнаха да се срамуват, че са слушали попфолк. Или си надвиха на масрафа и почнаха да канят и други изпълнители. За да мога да работя толкова често, да ме канят и да плащат толкова пари, значи съм обичан. То не може току-така да се случва. Като не пълниш залите, няма кой да ти плаща.

- Рап певците навлязоха с пълна сила обаче. Усещате ли ги като конкуренция?

- Рапът е за утайката на обществото. Фактът, че се говори само на жаргон и само за чукане. Въртя се попфолкът, сега се върти рап музиката. Значи българската музика е рап или кючек. Има една група - ФСБ, която има Грами. Все едно да имаш ДОскарУ в киното. А такава група не се пуска.

- На какво го отдавате?

- На простотията! Излизат някакви хибриди на две-три години, обявяват ги за номер едно, ходят по червените килими, благодарят на майките и лелите си. Имат по две участия на година, с което те няма как да се изхранват. А да си номер едно е да пълниш залите, да продаваш най-много и да си успешен в дългосрочен план. Издържат ги други хора. Те са храненици на политици, парламентьори, на проституция. Но това не е причина те да се занимават с изкуство. Не им дреме, те са като слънчогледи. Непрекъснато се въртят и все им е удобно и все си вярват. Което е много смешно. И това не е само в попфолка. Това е чалга в политиката, музиката, изкуството. Това е чалга у хората, които пет пъти се навеждат, само за да минат пет крачки напред в професията.

- Във вашето поколение нямаше ли хора, близки например до Политбюро?

- В нашето поколение нямаше пиари. Всеки сам си е правил пиар, къде как да става с участия и записи и т.н. Е, и при нас имаше хора, които спяха с Политбюро. Тези, които го правеха, вече бяха известни. Може би това е причината ние да не бъдем въртени в днешно време. Не сме конвертируеми и не сме така меркантилни и оправни. Има хора, които на всяка цена искат да победят. На мен нито преди, нито сега ми е било цел. Факт е, че трето поколение ме слуша и съм изключително теглен от интернет. За което трябва да се прекръстя, защото, ако чакам медиите, аз вече да съм мъртъв от много години. Ето например отивам при професор в една болница и когато запях песента "Ти", той ми каза: "Знаеш ли колко съм спал на тази песен?", но по по-вулгарен начин естествено. Ето - ти си част от професора, академика, доктора. Ако не си ти, няма как да оцелееш толкова години.

- Днешните звезди успяват ли да влязат така под кожата на хората?

- Тези, които са известни сега, им научават и пломбите, кътните зъби. Задай си въпроса защо тези хора не влизат в дома на българина. Защо те не стават част от тази жена, която продава билетчета на улицата, да речем. Короната е тежка и има хора, на които птичето каца на рамото, но те сами го изтърсват, мислейки, че светът се върти около тях. Познавам такива хора. И изведнъж птичето отлита. Това важи не само за певци, но и за политици.

- Като намесихте политиката, как гледате на протестите?

- Всеки има право да протестира, но никога няма да одобрявам протести, когато зад тях стоят други хора с разни интереси. Мисля, че мога да бъда разбран много добре. И на протеста пред парламента, и на контрапротеста видях съпруги на разни хора, които познавам. В които съм бил на гости. Всичко е въпрос на интереси. Хората с тъмни очила много добре знаят какви интереси защитават. Този протест не е като през 1997-а на СДС. Тогава никой не ни даваше банички и пица. Аз съм бил на него и мога да го твърдя. Но много хора си изкараха дивиденти и се местеха в различни партии. За такива хора ние сме били посмешище, някакви жалки пионки в техните очи. Да не кажа наивни, тъпи и глупави. Винаги има предатели. Дадени хора вече знаем, че имат милиарди, и какво - щастливи ли са? Излъгали са много хора, продавали са наркотици и оръжия, правили са магистрали. И какво? Гробът е метър на два, даже и по-малко.

- Тогава откъде трябва да дойде промяната?

- Колкото и зловещо да звучи, много често трябва да ходим на гробища и да губим познати и приятели, за да можем да преценяваме как живеем, как се държим помежду си, какво е състезанието на живота и какъв е смисълът от него. Не е необходимо човек да хване рак, за да мисли другояче. Защото много хора около мен заболяха от рак и съм си говорил с тях - те изведнъж минават в друг мисловен процес и започват да разсъждават по друг начин. Всички ние сме един отбор, но ми се струва, че интелектуалният потенциал на нацията ни липсва. Това е огромен проблем. Властимащите не си носят достатъчно достойно короната.