Камен Донев е бесен за случващото се в Народния театър, пише писмо

Известният актьор и режисьор Камен Донев не скри, че е разгневен от случилото се в Народния театър, уволнението на Александър Морфов и бездействието на директорът на Народният театър Васил Василев.

Донев обясни, че всъщност би реагирал, както Робърт Де Ниро реагира по отношение на Доналд Тръмп. (Припомняме, че през 2018 г. актьорът излезе на сцената на връчването на наградите „Тони“ в Канада и напсува тогавашния американски президент под бурните овации на публиката. Де Ниро употреби и още нецензурни определения по адрес на Тръмп, без да се съобразява с публичното събитие, на което си позволява да го направи).

„Никога до момента не сме виждали такава тежка форма на измекярлък, измеТкяр – от арабски означава слуга, лакей. Само че във времето това значение е придобило отрицателен аспект“, обясни Камен Донев пред БиТиВи и подчерта, че директорът просто не се справя с това, за което е сложен.

На въпрос защо в Народния театър има актьори, които обаче го подкрепят, Донев отговори, че това е публична тайна и цитира интервю на Морфов, в което казва, че те са били купени от директора чрез повишение на заплатите и бонуси.

„Един човек може да бъде прикрит, докато стигне до някое работно място. Всеки крие в себе си някакви демони, в случая виждаме как е паднала една маска, един кариеризъм, безпардонност, наглост“, допълни Донев.

„Очаквам да ме чуе г-н Гълъб Донев, защото явно другите не искат. Опитах се да се свържа с министъра на културата, безуспешно. Явно няма кой да ме чуе. Обръщам се към г-н премиера да вземе отношение“, призова режисьорът.

И още – Донев призова всички зрители да пуснат по пощата до Народното събрание по една мушмула в подкрепа на Морфов.

Защо точно мушмула? Защото определих директора като паднала мушмула, незнайно откъде, отговори с присъщата си ирония Камен Донев.

Ето какво писмо написа и протече в ефир Камен Донев, в което изразява своята позиция и гняв!

"Аз се събудих.

У мен всичко се преобърна. Аз се събудих и преживях частично объркване, придружено с катарзис. С дълбоко вълнение прибягвам към тази интимност, която се пробуди у мен след пресконференцията на г-н Васил Василев.

Там, на онзи малка масичка, тъй скромна и подходяща нему, съзрях един удивителен човек, театрал и професионалист. От него струеше светлина и мъдрост, изтънчено овладян изказ, непоколебим ръководителски дух и поглед в бъдещето. Как съм пропуснал до сега да видя всичко това?

Почувствах се малък, изгубен и самотен в черупката си от артистични заблуди. Какво ли не узнах за него, вдигал е театри на крака. Бил съм в град Плевен, признавам, толкова пъти, но така и не съм разбрал.

Ах ти, Камене, самовлюбен егоист такъв! Къде си гледал? Защо не си съпреживял спектаклите на този режисьор, макар и със странна диплома - попита ме съвестта ми. Защото не бях чувал за него - отвърнах аз. Тогава прокънтяха като камбана в празничен ден, думите на г-н Василев, че е сторил грешка задето е дошъл в Народния театър и по-добре би било да си остане в Плевенския театър.

Тези думи приковаха сърцето ми, стиснаха го като в менгеме...

Господи, казах си аз, благодаря за това прозрение! Та той е дошъл да се жертва за нас. Ще отстрани този невъзпитан човек Александър Морфов, този хулиган. Ще го хване за ухото и ще му покаже къде му е мястото. Васил Василев ще ни спаси.

После прозрението ни понесе на крилете си. Отстраних се, абстрахирах се, както се казва. И видях защо толкова много хора мълчат. Защо е тази тишина. Та това е тишината на пълната любов, притихнала и себедостатъчна. Ние всички трябва да мълчим и да сме благодарни, че именно този човек е спечелил конкурса за директор. Спечелил го е благодарение на Александър Морфов, но за да го накаже и покаже, че Народният театър може и без него, може и без големи личности. Че Народният театър не се казва "Александър Морфов", а "Иван Вазов".

Ето в главата ми бясно пак се заблъска фразата "той ни спасява". Какво искаме ние? Оставка? Да, искаме я - оставка, за да остане. Нека спаси нас заблудените овце, нас - милите, емоционални, духовно неукрепнали артисти... Той спасява Александър Морфов, за да го спаси от него самия, защото го обича. Обича и всички онези, които е уволнил.

Правилно е постъпил. Нека знаят, че понякога не е нужно да има причина, за да бъдеш уволнен. Той спасява теб, за да не се мъчиш.

Разбира се, че трябва да подаде оставка и той ще я подаде, за да остане в историята на българския театър и за дапокаже, че Народният театър може и без него. И не само без него - може и без големи личности..."