Артистът Константин Трендафилов - Папи Ханс: Любовта е лукс, който малцина могат да си позволят

Хората да извадят бастуните от задните си части и да бъдат себе си

Кой е той

Константин Трендафилов, известен с артистичния си псевдоним Папи Ханс, е талантлив млад поет и певец, оставил зад гърба си 3 книги, сред които бестселъра "„Затвори сърце", и десетки песни, най-известните от които - „Кекс", „Мама каза", „Ти гониш" и др. Папи е син на поетесата Кристин Димитрова и литературния критик, поет и преводач Владимир Трендафилов, което е повлияло на творческия път на директора на рекламна агенция. Скоро артистът пусна последния си музикален проект - „Терапия", и безспорният хит „117" е един от тях. И въпреки атрактивния си външен вид Папи не обича да дава интервюта и предпочита продуктивността на уединението. Разговорът ни с него е базиран и на текстовете от песните му.
Разберете какво пише между редовете!

- Кой „изяде" Константин Трендафилов, защо с името Папи Ханс и докога?

- Константин Трендафилов се превърна в тясна рамка за Константин Трендафилов. И честно казано, започна да ми става скучен. Затова създадох Папи Ханс. Псевдоним, през който да мога напълно освободено да творя това, което искам, независимо от настроение и стил.

- Какви са „лошите мисли", водещи млад човек като Вас до „Терапия", с които искате да се сбогувате?

- Младостта не значи да се разхождаш безгрижно и да се радваш на цъфналите цветове. Именно тя е времето, когато една лоша дума може да ехти до старостта, когато едно одраскване може да е равно на рана от куршум. А и младостта не е точно същата, когато си на 33. Ако на 33 не ти се иска да си теглиш куршума, значи вероятно не натискаш достатъчно, за да сбъднеш мечтите си.

- Успяхте ли да спрете да искате да притежавате нещата, които обичате?

- До голяма степен да. Обичам малко, но добри хора. И не се сърдя, когато не ме обичат обратно.

- А колко вредна може да е ревността и какво я поражда?

- Ревността е невъзможният опит да притежаваш друг човек. Не можеш да притежаваш хора! Те идват и си отиват, както пожелаят. Можеш само да ги караш да се чувстват така, че да искат да останат. Което рядко включва ревност.

Няма нищо „достойно" в ревността. По нашите ширини, ако един мъж не те ревнува, значи или не те обича, или не е мъж. И несигурността, че заслужаваш това до теб и че то има достатъчна причина да иска да остане, я подтиква.

- Кое може да Ви накара да „умирате всеки ден"?

- Писането на тъжни песни не е зелен светофар да влезете в личния ми живот. Каквото не става ясно от песните ми, предпочитам да остане окончателно неясно. Отдавна се отказах да давам кръв на медиите.

- Колко дълги/кратки могат да са 117 дни? Кога броите дните? Има ли „машина на времето" и каква?

- Започнеш ли да броиш дни от нещо - кофти. Времето е интересен индикатор. Когато си щастлив, минава неусетно. Когато не си - спира, затлачва се.

Машината на времето за мен е музиката. Единственото изобретение, което може да променя хода на стрелките според акордите си.

- Кои са най-истинските белези и каква стойност могат да носят те?

- Белезите са спомени, които тялото не позволява да забравиш. Понякога запечатват весели пиянски моменти, понякога - тежки раздели, понякога момента, от който си започвал да живееш нов живот. Аз обичам своите белези, защото държа да помня. Какво друго ни остава в края на краищата?

- В каква ситуация един мъж може да е полупразен?

- Стойността на мъжа се определя по тежестта на камъка, който бута. Има много неща, които могат да накарат мъжа да е тъжен, но това да изгуби причина да живее или отговорност, която да носи, го съсипва отвътре. Или, както баба ми казваше: „мъж без работа полудява".

- Какво е нещото, сривало Ви емоционално?

- Липсата на автентичност. Когато правя неща, в които не вярвам - това ме е убивало.

- Колко лесно е днес да се разочарова човек и колко трудно - да се усмихне?

- Колкото по-трудно се усмихва човек, толкова по-лесно се разочарова. Най-голямата и трудна част от живота ни е да се научим да се усмихваме.

- Тогава в какво откривате провокациите на живота и как ги задържате/поддържате?

- В това да обръщам внимание на онова, което имам. Да го ценя и да се боря със завоевателския си начин на мислене.

- По-трудно ли е да се прощава, отколкото да се обвинява?

- На себе си прощавам лесно, за добро или лошо. По-предизвикателно е да се науча да прощавам на другите. Там търпя подобрения.

- Мрежата. Тя въздига и срива. Чувствали ли сте се оплетен като в паяжина в нея?

- Вече се чувствам свободен. Не ми пука кой ще ме хареса и кой не. Кой е паякът сега?

- Не давате вид на човек, който харесва усамотението, защо го предпочитате?

- Само тогава мисля и размишлявам. Само тогава мога да създавам. Затова самотата е най-ценното ми състояние.

- Какви са стойността и смисълът на свободата днес за Вас?

- Свободата е нещо, за което разбираш, когато я изгубиш. Подобно на здравето. Аз не съм я изгубил. Човек трябва да е богат на свобода. А това е ресурсът, на който беднее най-много българинът. За жалост, живеем на място, на което най-много ни интересува кой гледа в двора ни, а най-много ни е страх да не се изложим. И докато се страхуваме от позора, никога нищо велико няма да направим. Докато се опитваме да сме „достатъчно добри", никога няма да бъдем страхотни.

Звучи розово, но свободата винаги идва на висока цена. Всеки, който е готов да се предизвика и да види колко може да изгуби и спечели, ще разбере красотата на това да твори свободно и да получава предостатъчно. Останалите губят времето си.

- Любовта къде е в днешно време? Крие ли се, има ли я, слепи ли сме за нея?

- Любовта. Какво е любовта? Да си влюбен ли? Да изпитваш страст ли? Любовта е лукс, който само малцина могат да си позволят. Това е да изтраеш всички глупости на другия човек и да го приемеш за това, което е. Да не искаш да го промениш. И да се бориш със себе си, защото знаеш, че в света няма много хора с ценности като човека пред теб. Тя е крайно непървично чувство, обратно на природата, за разлика от влюбването. Та, има я. Но сме слепи за нея, защото искаме всичко и сега.

- А за какво още сме слепи днес?

- За духовното! Но рано или късно, дори и най-простото същество ще започне да изпитва нужда от красота.

- Кои хора хем са смотани, хем са готини и какво можем да научим от тях?

- Всички истински хора. Имаме всичко да учим от тях. Хората трябва да извадят бастуните от задните си части и да започнат да бъдат себе си. Несъвършени. И готини с тази си естественост. Животът е твърде кратък да се правиш на нещо, което не си.

- Какво още, което преди време „Мама каза", вярно се оказа?

- „Ако не намираш книгата, която искаш да прочетеш, значи е време да я напишеш".