Певецът и музикален педагог Етиен Леви: Никога няма да позволя да остарея!

Кой е той

Етиен Леви е певец, музикален педагог и преподавател в НМА „Панчо Владигеров", СУ „Св. Климент Охридски" и НБУ. Завършва Музикалното училище със специалност „Пиано" при педагога Теменужка Янева. В Музикалната академия завършва естрадно пеене в класа на Ирина Чмихова. Музикален педагог е в предаванията „Мюзик Айдъл", „Екс Фактор", както и в „Като 2 капки вода". Звездата му изгрява в средата на 80-те г. на ХХ век в ексцентричната за времето си вокална група „Трик".

- Г-н Леви, как мина сезонът на „Капките"?

- Стана много успешен сезон, хората са щастливи и доволни, имаше емоции, напрежение. Интересно е как за всеки сезон казват, че бил най-успешният. Трудно е да се категоризира. Но за мен мерилото е реакцията на зрителите, беше страхотно! Още ме спират и ми казват „Невероятни сте, направихте живота ни смислен!". Което значи, че целият екип начело с изпълнителите добре сме свършили работата си. Явно на фона на всичко случващо се тези 3 часа са отдушник от тормоза за всички ни.

- Какво остава „зад кадър", което не виждаме? Каква е симбиозата помежду ви?

- За мен от самото начало до днес винаги е имало нещо интересно. Някои от участниците така се развиват и надграждат, че накрая журито им казва „Ти пропя!". Други стават още по-артистични и танцувални, на всички им е трудно. Понякога и самите изпълнители не разбират какво точно им се случва. Има много опитни изпълнители, които са изключително артистични. Както и актьори с много сериозни певчески данни. Което показва, че днес не може да гледаме едностранчиво на сценичното им присъствие. Те са и актьори, и танцьори, и музиканти, и артисти. Песента носи своето послание и едно е човек да има своята ярка индивидуалност, друго е да може да влезе в певческата кожа на друг изпълнител. А на някои гласовите апарати е възможно и да не могат да понесат тежките последици.

- Тогава как ги пазите?

- Много сериозно внимавам с всеки от тях и преценявам певческите им данни - диапазон, тембър, гъвкавост, пъргавина, сила на гласа, как дишат. Понякога се налага изцяло да променяме тоналността на песните заради тях. И по-опитните много бързо разбират какво трябва да правят. Ако при актьорите дишането може „да се изиграе" и да не направи впечатление на публиката дали е правилно, то при певците, понеже е осъзнат процес, веднага се забелязва. Иначе тоновете ще плуват и лъкатушат.

- Кои са най-добрите хамелеони в тази връзка?

- Това са актьорите кукловоди с добри певчески данни. Те могат да преправят гласа си от гладно мече в пискливо зайче. Има други, при които с много работа нещата се получават. Както и такива с много ярка индивидуалност, ударили печата си и казващи „Това съм аз", на които им е доста по-трудно да влязат в друг образ. Важното е, че всички са дисциплинирани и работят сериозно. А и нямаме много време - 1 седмица е изключително недостатъчна!

- И как успявате да подготвите всички?

- Обикновено воините са 8, сега бяха 9 заради дуета на Ралица Паскалева и Димо Алексиев. И тук става сложно заради съображенията. Хората обикновено не си дават сметка за нещата от кухнята, защото ние им поднасяме готов продукт. Когато сме в заведение и ни сервират ястието, то изглежда и ухае чудесно, макар и да не знаем как се е стигнало да неговия външен вид. Не е изключено, ако видим продуктите поотделно, да станем и да си тръгнем от ресторанта. При нас е същото. Когато песента се падне, започвам да мисля в чисто певчески аспект. Ненчо Балабанов се включва с актьорското майсторство, както преди правеше Георги Низамов, за хореографията мисли Алекс Енева, после идва ред и на стилисти и гримьори. Ние сме изключителен екип и всеки се занимава в неговата посока.

- Участвате ли в избора на изпълнителите?

- Досега никой не ме е питал това. Не може на всяка манджа - мерудия, а и не е редно. Така че не участвам в този подбор, макар и в детайли да знам какво се изисква от всеки образ. Но всички предложения за участници минават през екипите и на предаването, и на Нова тв.

- Успяхте ли да намерите приятели покрай шоуто?

- Аз съм много контактен, бързо се сприятелявам, изключително уважителен съм към колегите си, работя с огромно удоволствие с всички, ценя ги и ги обичам. Иначе просто не е там мястото ми! На пазара има достатъчно свободни сергии и мога да отида да се надвиквам с другите как моите домати и краставици са най-хубавите. След като 11 сезона ме канят да бъда вокален педагог, значи върша работата си добре.

В годините имаше подхвърляния от външни хора, че за този формат съм ретро, понеже съм от друго поколение. После всички разбират, че съм доста по-модерен дори и от някои по-млади артисти. Обяснението е, че от 25 г. абсолютно всеки ден работя с млади хора. Много бързо се адаптирам към любимата им музика, беседваме стойността й, те ми се доверяват. Затова съм благодарен за тази оценка и никога няма да позволя да остарея! Възрастта за мен не е нищо повече от една обикновена биология.

- Значи предаванията, в които участвате, скъсяват дистанцията с по-младите?

- Категорично и много пъти пъти да! Дори с тях се разбирам повече, отколкото с хора от моята генерация. Затова съм в крак с времето, още повече че не съм обявявал, че ще слизам от сцената. Имам още много да кажа с творчеството си и хората го харесват. Винаги ще бъда млад, колкото и да се опитват да ме изкарват възрастен! И не се връзвам, като ми кажат, че съм стар. Защото аз съм „супер star".

- Явно влизате във всеки образ, а какво ще кажете за вашия от група „Трик"? Разкажете някоя смешна ситуация!

- О, да, в мен живеят много хора и какво ли не съм чувал за себе си! Още в началото г-н Стефан Широков, който ме покани да участвам в групата, ми постави условие: „Не ме интересува какво ще правиш - дали челна стойка на нос или мигли! С идването ти трябва да станете много популярни. Искам от теб музикант, певец, танцьор и артист и външният ти вид да бъде променен".

Тогава бяха модерни мускетарските къдрици и единствените дългокоси накъдрени мъже в държавата бяхме моя милост и актьорът Миодраг Иванов. Имах много неприятности заради тази ексцентричност. Г-н Широков ми каза още, че трябва да бъда „цветното петно", разделящо двете тъмнокоси певици - Диана Дафова и Румяна Георгиева. „Искам да се изрусиш!", ми каза, а аз само попитах „Кога". Това се случи на морето. Намерих салон и казах, че трябва да стана рус. Те смутено започнаха да си говорят нещо за някакво платине, перхидрол, а аз нищо не разбирам. Изсипаха купища перхидрол на главата ми и казват „Сега ще чакаме да си стане русичкото както трябва". И в един момент започнах да приличам на червеникав чакал - тук рус, там ръждив, някъде червенеещ. Казах си: „Така ли идиотски трябва да изглеждам?!", а то понеже нямали онова платине. Хубаво, ама отивам на плажа. Минават двама гларуси и единият вика на другия: „Ей, братиня, скивай го тоя немски швестер!". Много неприятности съм имал заради вида си и балканския ни манталитет, според който танцуващ мъж и изрусен певец задължително трябва да е гей. Няма как да ходя с табела „Извинете моята професия!".