Музикантът актьор Калин Вельов: Винаги съм искал да стана пират!
Иска ми се да стана един български капитан Спароу
Кой е той
Музикантът Калин Вельов е познат на родната музикална сцена като първия барабанист на джаз фюжън групата "Акага". Свирил е с Дони и Момчил, "Медикус", Лили Иванова... Следвалият в ротердамската консерватория изпълнител има и редица етнопроекти с колежката си Нина Николина. През 2007 г. основава латино салса групата "Тумбаито", гледали сме го и във филмите "Бартер", "Омбре", "Връзкология" и "Под прикритие".
През месец май 2023 г. Калин снима дебютната си главна роля като пиратски капитан на кораб в първия детски приключенски филм у нас "Децата на Бендида" с продуценти Албена Вангелова и Любо Ангелов. Първата част на лентата се засне във варненските води, предстоят втори снимки до Шумен. Какви са били черноморските патила Калин ще ни разкаже сега.
- Калине, защо се съгласи да участваш във филма "Децата на Бендида"?
- Предизвикателството е движещият гъдел при мен, което много наклони везната. Това е първият филм от общо петте с мое участие, в който играя главна роля като капитан Аспар и имам много реплики. Трябваше да вляза в доста по-сериозен образ и отначало не знаех, че ще е толкова отговорно. Питаха ме искам ли да играя пират, капитан на кораб, и аз веднага се видях в образа му с брадата ми. Бях сигурен, че ще се справя, защото като малък много съм си играл на пирати и кораби. И до ден днешен съзнателно си мечтая да живея в тези векове. Детето и приключенецът в мен са много силни независимо от възрастта ми. Така че разпознах веднага тази роля като "моята" и спокойно мога да кажа, че филмът е машината на времето, с която отидох в онези времена.
- Колко време снимахте в открито море?
- Снимачните дни бяха четири и минаха в доста бурното по това време Черно море на дървен кораб, умалено копие на истинските - с платна, трюм, рул... Точно с каквито мореплавателите някога са правели своите океански открития. Всички ставахме сутринта в 6 ч., в 7:30 се събирахме за уточнения и от 8 до 21 ч. екипът ни беше в открити води.
С официално разрешение от БМФ – Варна, "пиратският" ни кораб заедно с друг "помагащ" и досущ като нашия, на който имаше медицинско лице, гмурец, оператор и режисьор, вдигахме котва от пристанището на града. На "завоевателната" снимачна сцена се гримирахме и екипирахме, само по обед за час се връщахме до брега за обяд на палубата.
- Казваш - бурно било морето. Имахте ли проблеми?
- Като сърфист и каякар съм свикнал с морските капризи и технически бях подготвен за вълнистите изпитания. Въпреки това си взех хапчета против повръщане, защото още в първия снимачен ден имаше силен вятър. Бил съм на лодка в бурно море и не искам да изпитвам повече подобно нещо! Но някои от хората подходиха доста пренебрежително към това и страдаха часове наред. А снимките започнат ли, процесът не може да се спре! Корабът няма как да се върне, нито катер да идва и да се занимава с нас. Единият оператор абсолютно окапа, не беше взел хапчета и страдаше дълго. Добре че имаше втори.
- Ако на актьорите ви беше станало нещо подобно?
- Щеше да е зле. Но добре че всички се справихме с вълнението. През цялото време ходехме с бавна моряшка походка и се държахме, където можем, за да не паднем. А операторите - седнали и ги придържаха няколко човека да не се клатушкат. Вълните в Черно море са къси и силни и удрят от различни посоки, това е проблемът. Беше уморително, но емоционално.
- Бяхте ли предварително обучени?
- По-скоро не. Имаше екипаж, който да се грижи за обезопасяването на процеса, но нямахме дубльори, понеже продукцията не може да си позволи такива разходи. През цялото време на борда си имаше "истински" капитан, боцман и екипаж, но за сцените трябваше ние да бъдем в тези роли.
- И в четирите дни ли беше така "вълнуващо"?
- Не, но в единия имаше лек инцидент. Имаше кадър, в който да се види как корабът влачи лодка на въже. Така е било наистина навремето - ако няма място за нея, се влачи зад палубата като ремарке на мека връзка. Обаче въжето на лодката се оплете в перката на кораба и трябваше да спрем на едно място.
Дойде вторият кораб, който ни изтегли на буксир до пристанището и там, вече подготвен за случката водолаз се гмурна под нашия кораб, за да разреже въжетата и да освободи перката. И после - обратно на снимки. Организацията от страна на собствениците на кораба беше перфектна!
- Еха! Други премеждия имахте ли?
- В един от ветровитите дни, причиняващи силно вълнение, заради определени сцени корабът трябваше да стои по конкретен начин и задължително срещу вълните. За това помагаше двигателят. Духаше толкова силно, че корабът се поклащаше стабилно и всеки се държеше някъде, за да може да запази равновесие. Не знам как са снимали операторите на палубата, но горе на мачтата откатът от поклащането е зверски, и е поне 2 метра по-голям. Спряхме двигателя и подвластния на вълните и течението кораб, освен че се клати, започна да се приближава опасно близо до скалите.
Трябва да снимаме - няма време. Актьорът Костадин Султов трябваше да е на върха на мачтата за тази сцена. Милият, час и половина стоя вкопчен в нея, защото не можеше да мръдне оттам. Как издържа психически и физически - не знам. Герой! Накрая, преди да слезе, просто повърна... Много беше зле, горкият. Не исках да съм на негово място...
Имаше и друга случка с истинска, стара, дървена и изключително тежка лодка с големи гребла. Тя трябваше да акостира на брега със 7 човека, а имаше силен прибой. Актьорът Димитър Сулев, който "ни возеше", не е гребец, нито беше физически толкова подготвен. И ние трябваше цял час да снимаме, а за момчето беше покъртително тежко. Само му подвикваха "Обърни лодката с носа към морето", "Не, сега обратно", "Не се получи кадърът, снимаме пак"... Като спортен човек бях подготвен с магнезий и упсарин и му дадох вечерта да пие от тях, за да е в състояние на другия ден за снимки. За мен и той е един от героите на продукцията!
- Имахте ли купон накрая?
- След последния снимачен ден, вместо да се приберем да хапнем в хотела, продуцентите Любо и Бени организираха вечеря за екипа на самия кораб, но на варненския пристан и вече в спокойни води. Беше супер жестоко и готино нещо - на здрач, с приглушено осветление, виждаш как блещукат светлините на цялото пристанище и Варна... Беше много романтично!
Чакам с нетърпение втората част на филма!
- Би ли искал като капитан Аспар да приличаш на Джак Спароу?
- Защо не?! Аз съм мега голям фен на Джони Деп! Той е много силен актьор! Играе брутално във всички филми, в които съм го гледал. Макар стилистиката на детския филм "Децата на Бендида" да е друга - да, бих искал да приличам на него визуално - и с дрехи, и походка, и маниери. Когато бях по-млад и с по-дълга коса, имах повече шансове. Сега ми остана само желанието. Но бих могъл да бъда един български капитан Спароу.
- Ще идеш ли да го гледаш на концерта с "Холивудските вампири"?
- Задължително! Глася натоварената си програма така, че във вторник, 12 юни, да съм в зала "Арена София" от 20 ч.!
