Повелителят на пламъците Тодор Пеевски: С огнени криле ставам Луцифер

Въртя се с 28 запалени глави 

КОЙ Е ТОЙ

Тодор Пеевски определено е човек на изкуството. Роден е в Смолян, но от няколко години живее в Пловдив, тъй като учи актьорско майсторство там. Още като дете огънят привлича интереса му, не от пръв поглед, но все пак толкова силно, че 15 години по-късно 29-годишният мъж може да се похвали с богат опит с огнените спектакли. Въртене на пламнали вериги, фойерверки и горящи ветрила са само част от програмата му, с която впечатлява хората.

Доли ЛУКАНОВА

- Г-н Пеевски, в интернет има впечатляващи видеа с огненото шоу, което правите. Кога и как се запалихте по пламъците?

- Историята започва преди 15 години в далечната 2008 г. Бях осми клас в Смолян, тъй като родом съм оттам. Тогава огненото изкуство не беше толкова популярно. Дойдоха артисти и за първи път видях какво е да владееш огън. Първата ми мисъл беше, че не е моето. После една съученичка каза, че владее няколко неща, и ми показа. Имах един период, в който не бях хващал нищо. 2010 г. запалих за първи път вериги. Чувството беше неописуемо. Все едно огънят извираше от мен. Самият адреналин, който изпитах, беше неописуем. Почувствах се на мястото си и оттогава не съм спирал да се занимавам с това. Отворих си школа в Смолян, обучавах деца. В един момент те спряха да искат да се занимават с това. Някои хора го възприемат като преход, докато при мен нещата бяха доста по-различни и продължих до днес. Така започнах да се развивам сам и с годините да ставам все по-креативен.

- Какво ви вдъхновява за сюжетите на вашето шоу?

- Театърът много ми помогна. В момента завършвам актьорство за драматичен театър в Пловдив. Целият ми живот е изкуство. Доста неща от театъра успях да вкарам в огъня. Искам да покажа на хората, че огънят е нещо много по-различно от просто огън. Хората в България, които се занимават с това, станаха доста, затова аз искам да покажа нещо по-различно, да ме запомнят по някакъв начин.

- Кое е най-новото, което представяте на публиката?

- Наскоро си изработих огнени криле. Не мога много неща откъм движения, но съм доста пластичен и енергичен. Искам да вкарам и самата публика в това, което правя, за да се чувстват част от спектакъла. Последно изработих едни огнени криле за драматично-театрален спектакъл, който се казва "Луцифер". Чрез танц с огън представям как един човек се бори с демоничното в себе си, как доброто надделява, става много красиво. Много хора си мислят, че се забърквам в дълбоки води, защото става въпрос за дявол, за ад, но когато се замисли човек, Луцифер е бил ангел. Този спектакъл е един вид равносметка.

- Суеверен ли сте?

- Опитът ми като актьор ме е научил, че това, което играя, е роля. Няма нищо общо с личния ми живот. Това, че играя Луцифер, не означава, че дърпам дявола за опашката. Ако трябва непрекъснато да мислим и да сме суеверни, трябва да не живеем. Щом правим нещо красиво и хората се радват, значи има смисъл.

- Върху какво акцентирате по време на вашите изяви?

- Акцентирам най-вече върху българския фолклор, вкарвам мелодични елементи, все пак съм родопско чедо и няма как. Забелязвам, че самата публика е горда с факта, че има хора, които популяризират българския фолклор и огъня по този начин. Народните песни и нестинарите се сливат в едно. За мен това е най-важното, че успявам да достигна до всеки един човек.

- Колко време отнема подготовката?

- Различно е. Имам някои по-бавни спектакли, други са по-енергични. Използвам етно мотиви, фойерверки, ветрила включвам. Тези неща отнемат различно време. Зависи много и от това, колко често изнасям представления. Последно време имам лек застой, понеже се готвя за държавни изпити.

- Близките ви как реагират?

- Майка ми беше скептично настроена до момента, в който не започнах да се изграждам като име. Кулминационният момент беше, когато ме видя на живо. Когато видя какво мога, беше възторжена от факта, че правя нещо, което другите не могат. Като всеки близък и тя се страхува, защото, ако не взимаш специални мерки, е опасно. Дори сега по телефона, когато си говорим, ме пита дали не ме е страх, дали не ми е писнало. Аз съм почти на 30 години. Щом още радвам хората, няма да ми омръзне. Когато остарея, искам да разказвам на децата си какво съм постигнал, защото съм следвал мечтите си. Да им дам пример с това, че съм правил изкуство, а не съм бил пияница например.

- Все пак някакъв страх има ли у вас?

- Страх не бих казал. По-скоро всеки път имам една симпатична сценична треска, която ме кара да настръхна. Първите няколко секунди на всяко представление са малко по-фрапиращи, докато се настроя, после се свиква. За един артист е много важно, когато излезе на сцената, да усеща с тялото и сърцето си това, което прави. Да знаеш, че ако не се справиш може да стане нещо лошо. Ако я нямаш тази сценична треска, значи не си за тази работа. Поне за мен е така.

- А имали ли сте инциденти?

- Имах една ситуация по време на моминско парти, на което трябваше да заплета веригите около кръста си. В момента, в който го направих, самата материя се запали и цялата ми риза започна да гори. Аз успях да загася огъня, докато въртях и продължих представлението. Хората до последно си мислеха, че това е част от представлението. Ако ти не позволиш, няма как да се разбере.

- Какво винаги носите със себе си?

- Основното нещо, което трябва да имам, е пожарогасител, но аз си нося мокри хавлии, за да може, ако стане нещо, да потуша огъня бързо. Да чукам на дърво такова нещо не ми се е налагало. Случвало ми се е друго, но то беше по време на тренировка. Понеже бълвам огън - в устата си трябва да държа гориво, което е масло за лампи, без да искам, погълнах от него. Задуших се, не можех да дишам. В крайна сметка се оправих, но няколко дни кашлях. Оттогава имам едно наум, защото колкото и да си подготвен, все нещо може да стане. Ако трябва непрекъснато да се плаша от това, което се случва, като например, че леко съм се изгорил, опърлил или съм целия в сажди, аз трябваше отдавна да съм спрял да въртя огън.

- Кой е най-впечатляващият ви номер?

- Аз съм се специализирал във въртенето на вериги. Наричаме го "огнен пой" и това ми е основното, което правя. Изработих специални огнени криле за образа ми на Луцифер, но с тях няма кой знае какви движения, защото са по-обемисти. Вързани са на гърба и кръста и представляват железен скелет с каиши. 18 запалени глави има по тях, отделно в мен има по пет в ръка и общо стават 28. Основните неща, които въртя, все пак си остават огнените ветрила и вериги.

- Как се опитомява огън?

- Според мен човек не трябва да си мисли, че може да опитоми огъня. Аз например работя с него, той е мой приятел и партньор. Не можеш да опитомиш нито една стихия. Като тийнейджър си мислих точно това, но с годините осъзнах много неща. Това е една екипна работа и непрекъснато трябва да си взаимодействаш с тази стихия. Подхождам с уважение, може би затова не съм имал толкова сериозни инциденти в практиката си.

- Къде най-често може да ви видим?

- Последно време не съм излизал много заради изпитите. Иначе въртя на главната в Пловдив. Излизам след 21 часа. Другия месец имам две участия на сватби. Искам да покажа истинската магия на огъня на повече хора.