Актрисата Ели Скорчева: Ходжа ми каза, че ще имам власт!

На стари години златни ключове ще носиш, предрече ми Ванга

Коя е тя

Ели Скорчева е родена на 8 март 1954 г. в Пловдив. Завършва Техникум по строителство и архитектура, след това - ВИТИЗ, а по-късно, в началото на промените, и мениджмънт и маркетинг на застрахователния бизнес. Няколко години е директор в застрахователно дружество.

Дебютът й в киното е в сериала "Синята лампа" (1974 г.). Сред най-важните роли в кариерата на Скорчева са на Вероника и Тони в тв сериала "Адаптация" и на Ева в "Ева на третия етаж". Актрисата има запомнящо се участие и в ленти, превърнали се в класика на родното седмо изкуство - "Търновската царица", "Дом за нашите деца", "Мадам Бовари от Сливен".

Ели Скорчева спира да се снима в киното в началото на 90-те години, но понякога, макар и рядко, участва в театрални постановки.

- Г-жо Скорчева, отдавна български актьор не е печелил голямата награда на кинофестивала в Карлови Вари. Как ще отпразнувате това престижно отличие, с което бяхте удостоена за главната роля във филма на Стефан Командарев "Уроците на Блага"?

- Вече го отпразнувахме. По-голямата част от екипа на "Уроците на Блага", които бяха в София, ни посрещнаха на летището. След това отидохме да празнуваме, макар и импровизирано. Но голямото празненство ще бъде, след като Стефан Командарев се върне, защото той замина на почивка. А официалната премиера на филма ще бъде на 16 декември в НДК.

- Свързвате ли предсказанието на Ванга, че някой ден "ще държите златни ключове в ръцете си" с приза за най-добър актьор от Карлови Вари?

- Предсказанието не беше точно такова. Думите на Ванга бяха: "На стари години златни ключове ще носиш". Не пожела обаче да ми обясни какво точно значи това. Аз и досега не знам.

- Но това пророчество не се ли е сбъдвало вече, имам предвид, че това не е първата голяма награда от началото на кариерата ви?

- В този смисъл се е сбъдвало! Няма главна роля, за която да не съм получавала награда. Включително и на международни кинофестивали, категория "А". Отличието в Карлови Вари не е първото в кариерата ми. Но Ванга каза: "На стари години". Наскоро ходжа ми обясни, че това означава власт. Ама какъв вид власт, един Господ знае.

- Може би политическа?

- Не, не! Допускам, че това е включено в един от вариантите, но не е основното.

- Но вие имахте период в началото на 90-те, в който бяхте един от най-известните активисти на СДС...

- СДС имаше нужда от физиономия. Защото хората, които бяха СДС, бяха напълно непознати за българите. Те имаха нужда от имидж. И ние, популярните хора, им дадохме този имидж. После ние се отдръпнахме, бяхме си свършили работата, остана те да свършат своята. Свършиха го малко като кучето на нивата, но това е...

- Дългогодишната грижа за вашите болни родители ли бе основната причина да не се снимате над три десетилетия в киното?

- Не съжалявам, че така се случи, родителите ми наистина бяха тежко болни дълги години. Не ги дадох в болница, останаха при мен и двамата, и ги гледах до последния им миг. Починаха вкъщи. Но това е изключително голям разход на финансова, на емоционална, на психическа, на физическа, на социална енергия... Аз бях в абсолютна социална дупка, след като те си отидоха. Понеже дълги години не бях напускала къщата, освен с тях до болници, на прегледи...

- Не сте ходили дори на премиери, не сте се срещали с ваши колеги?

- Не, не, не! Нямах никаква възможност. Родителите ми в една и съща година получиха ТЕЛК за инвалидност първа група. Баща ми ослепя от бързо протичаща глаукома. Беше с паркинсон, а мама с деменция. В разстояние на десет дни и двамата получиха много тежки инсулти. Справих се с помощта на дъщеря ми и на мъжа ми. Но нямах време за нищо друго. Много тежко е да гледаш как ги губиш ден след ден, губиш личността им... Защото техните заболявания бяха дементни. И това е изключително тежко!

- Г-жо Скорчева, как не загубихте форма през тези години? Каква е тайната да превърнете завръщането си на големия екран в истински триумф?

- Чакайте, чакайте! Това за загубата на форма ми е странно като констатация. Добрите актьори никога не губят форма. Никога! Те само добавят към нея. Всяко нещо, което им се случва, целият им житейски опит, всичко, през което минават, добавя качество. Разбира се, това е при талантливите актьори.

- В историята на вашата героиня - пенсионираната учителка Блага, виждам една реална личност - журналистка от БНР, която преди десетина години е хвърлила през прозореца спестяванията си от няколко хиляди евро на телефонни измамници, представили се за полицаи...

- Журналистката Тина Ивайлова, която много ни помогна със своите разследвания на ало измами, не ни е разказвала за този случай. Но тези истории са само скелет, около който да се изгради смисълът на филма.

- В реалността вие самата ставали ли сте жертва на телефонна измама?

- Не, не съм. Звънели са ми много пъти, но никога не съм се хващала. Аз имам актьорския усет да ловя неистинност. Така че е малко трудно да ме подведе човек по този начин. Ще ви разкажа и нещо много интересно. Когато снимахме филма, имахме един кратък период в Русе, всички други снимки бяха в Шумен. Още в началото на първия ни снимачен ден в Русе съобщиха по местното радио и телевизия, че учителка по литература е хвърлила 60 000 лева през прозореца, за да помогне на полицията да хване измамници. Абсолютно същата история, едно към едно като в нашия филм.

- Режисьорът Стефан Командарев каза, че профилите на измамените хора си приличат - възрастни, интелигентни, свикнали да бъдат още от времето на соца лоялни към институциите... Такава ли виждате и вие главната героиня?

- Да, и аз споделям това мнение. На ало измамниците се хващат наистина възрастни хора, предимно интелигентни, образовани, и малки деца. Защото възрастните са живели в едно, общо-взето, сигурно общество. То е било много измамно на едро, но на дребно никой не ги е мамил през целия им живот. Имали са респект не само към институциите, но и един към друг. Били са измамени генерално. За системата и всичко останало да не говорим, но в бита им никой не ги е мамил. Същата психология имат и децата. Те не очакват да бъдат измамени.

- Вие сте добър психолог и това е намек към ролята, превърнала ви в една от най-ярките звезди в българското кино - в знаменития тв филм "Адаптация". Не се ли изкушавате да повторите този огромен успех в негов римейк?

- Тематиката на филма наистина не е изчерпана, но изисква абсолютно нов поглед. Това вече не работи. То е минало време. Свършило си е работата. Не бива да се смуче оттам, където вече няма нищо. Какъв е смисълът, щом има толкова нови теми?

- Получихте ли покани и за други роли в киното, в театъра?

- Не, но все още никой не е видял филма. Първият знак, че аз съм се справила добре, е тази награда в Карлови Вари. Рано е още за предложения. Надявам се, но нямам все още. Няма да ходя и на почивка. Каква почивка, аз от много месеци съм без работа. Нямам и пенсия. И никога не съм имала заради изгорелия архив.