Тодор Живков лъгал, че е юрист, имал само диплома от прогимназията

Пълна с черни дупки е биографията на дългогодишния ни пръв партиен и държавен ръководител Тодор Живков. Голяма част от мистериите на миналото му са свързани с неговото образование. За да изкарат Тато подходящ за най-високия пост в народната република, хората от обкръжението му се опитвали всячески да скрият колко неук всъщност бил той. Измисляли се какви ли не истории за неговите средношколски премеждия и се изтъквало, че напук на душманите фашисти, Живков все пак успял да се изучи и дипломира. Това сподели Недьо Недев, летописецът на Тодор Живков, който преди месеци написа книгата "Дворцовият преврат срещу Тодор Живков", а издателство "Труд" я пусна в обращение. Според 90-годишният професор, който повече от две години е разоговарял и писал за Живков, думите му са подкрепени и от преводача на бившия Първи на италиански - покойния Асен Марчевски. Тях той споделя и в една от книгите си "Италиански потайности", издадена през 1997 г. В творбата Марчевски е написал следното: "Във ватиканските коридори сме заобиколени от швейцарски гвардейци с алебарди. Живков се е навел над ухото ми, нещо ми говори. Помня точно думите му: "Аз четох нещо де, после ми дадоха дипломата, така за алиби ха ха ха".
Според биографът му, Тато си бе измислил висшето образование. Кълнял се, че преди 9 септември следвал висше в Юридическия факултет. Едва ли не за алиби пред ченгетата. "Един път полицията ми направи засада в Университета. Аз избягах, качих се на трамвая. Полицейските агенти, които ме преследваха, също се качиха. Аз обаче скочих от трамвая, когато се движеше най-бързо, а те не посмяха. По такъв начин се спасих, но с това се сложи край на моето следване", разказал Живков пред френските журналисти от в. "Юманите". По време на управлението си той няколко пъти е изтъквал, че е юрист по образование. През 1975 г. бил на посещение при папата и докато чакал главата на римокатолическата църква да го приеме, прошушнал в ухото на преводача си Асен Марчевски: "Момче, ако питат какво съм следвал, кажи им, че съм учил по правото", споделя летописецът му, цитирайки спомените на преводача.
Иначе до заветната си тапия за средно образование, Тодор Живков видите ли, стигнал благодарение на огромната си жажда за знания. Историята не е категорична относно начина, по който Тато се е сдобил с гимназиална диплома. Знае се, че прогимназия той е завършил в родното си село Правец. После учил една година в Ботевград. Обучавал се и в печатарско училище, но то не се равнявало на гимназия. През 1938 г. Живков бил на 27 години и вече живеел на семейни начала с бъдещата си съпруга Мара Малеева. Тя, докторка по професия, недоволствала, че мъжът й нямал дори тапия за средно. Настоявала той да не я срами - да се запише в гимназия и да завърши образованието си. Повлиян от половинката си, Тато подал документи в Трета мъжка. На приравнителните изпити изкарал ниски оценки и нямало как да бъде пуснат до матура. По-късно с Мара се преместили в с. Дъскот и решил да се пробва и в павликенската гимназия "Бачо Киро". Там първия път не му дали да се яви на зрелостен изипт, защото имало нередности в документите му. По същата причина няколко месеца по-късно бъдещият Първи бил отрязан и от поправителната сесия.
През 1942 г., когато Тато бил на 31 г. той все пак успява да се сдобие със заветната тапия за средно образование. Дипломата му била издадена от софийската Трета мъжка гимназия на 12 юни. Да, но този ден - Петровден, бил официално неработен преди 9 септември, разказва Недев. Затова мнозина се чудят дали пък документът за завършено средно образование не е издаден по втория начин. Та кой държавен чиновник ще се юрне да вади диплома на Живков в празник.
Според приближените на Живков, съществуват сериозни подозрения, че за зрелостното си свидетелство Тато получил помощ от легендарния шеф на тогавашната тайна полиция Никола Гешев. Топ ченгето, от което на комунистите в Царска България им се изправят косите, чат-пат извършвало подобни услуви на най-качествените си информатори. Така че не е изключено Гешев да се е обадил в школото и набързо да е уредил средното образование на Живков. За бившия Първи открай време се мълви, че е бил агент на знаменития полицейски началник. Съмнения от този род са се прокрадвали дори и у някои Татови съпартизани от отряда "Чавдар". Те смятали, че на правчанина не му е чиста работата, защото винаги водел след себе си опашка от полиция. Самият Живков е признавал за доста свои срещи с Гешев. Твърдял обаче, че се е държал изключително геройски пред него. Никога не издавал другарите си антифашисти, заради което отнасял здрав пердах. "Само в дирекцията на полицията са ме били четири пъти. От тях три пъти до загуба на съзнание. Най-здравият бой беше през 1934. Извършиха го по всички правила. Гешев тогава се разпореждаше. Разпита ме и каза: "Слушай бе, ти се правиш на голям хитрец, но аз те знам кой си". След това нареди да ме бият. Биха ме три пъти. На третия път полицаят, който ме водеше, рече: "Ако издържиш и този път, началникът нареди да те пуснем", разправял е Тато в миналото. Скоро след пердаха, който уж му бил нанесен, властите арестували доста негови познати и съратници в антифашистката борба. Самият той бил оставен на свобода. Това за пореден път навежда на подозренията, че е пял на Гешев. Тато многократно се е опитвал да си припише героично комунистическо минало. В едно свое интервю той споменава как на пияна гава е искал да щурмува полицията. Преди това бил на имен ден на колега. "Какво направихме там, та се напихме всичките. И аз съм ги опел оттам да се бием с полицията. И те ни арестуваха. Един по-възрастен беше между нас, бай Иван вика на старшията: "Бе те добри момчета, ама напили се бе. И ни пуснаха", нарежда в славните си спомени Живков. По думите му голям екшън имало и при негов арест на столичната ул. "Черковна". Изскочил въоръжен полицай и се нахвърлил върху него. Комунистът от Правец обаче се врътнал и успял да отнеме пистолета на ченгето. "После излязоха още 4-5 човека и тогава разбрах, че е засада. Закараха ме в полицията. Всеки ден ме държаха в дежурната стая, за да ме опознават", разказва в мемоарите си дългогодишният генерален секретар на ЦК на БКП. До колко и дали има истина в думите му, историята продължава да мълчи.