Скулпторът Георги Чапкънов: Спрях да рисувам, но не унивам

Няма страх от смъртта Георги Чапкънов. Големият художник е в санаториум, където се грижат за него и се чувства повече от добре. В момента Чапа не рисува, тъй като предпочита да изкарва времето си в разговори с приятели и познати.

"Постоянно ме навестяват. Гледам, че останалите хора почти ми завиждат, защото не съм останал без наблюдение "отвън", но какво да направя, обичат ме хората. Не ме се страх от смъртта мен, толкова любов срещнах, особено сега, като по-възрастен. Че я чакам тази смърт със спокойствието на един остарял човек", смее се скулпторът и допълва, че в този живот най-много го крепи любовта на неговия син Тодор и внуците му. "Имам и много приятели, не ме оставят сам", казва Чапа.

"Казал съм на Тоди, сина ми, да е спокоен, като пукна, да ме кремират, да няма ковчези, венци, да ми разпръснат пепелта над морето и да се свършва", споделя творецът.

С едно напълно сляпо око и друго с катаракта, той гледа телевизия и чете с лупа, понякога книги, понякога вестници.

В хосписа, в който в момента се намира Чапкънов, живеят още двама велики български мъже - художникът Иван Вукадинов и шампионът по борба Боян Радев. С Вукадинов Чапа се вижда по-рядко, но с Боян непрекъснато си припомнят миналото.

"Като рисувах Федерико Фелини, се видях за първи път с Боян във Флоренция. Беше зверски студ. Знаех, че той също е във Флоренция и попитах къде живее. "Ей там, на втория етаж", ми отговори преводачът. Студен зимен ден, а единственият отворен прозорец на Боян. И аз се развиках: "Бояне, Бояне...", и той се появи огромен като Кинг Конг. Много се учудих. И излезе да ме посрещне - гол, само по гащета. Ей, оттогава сме приятели", разказва Чапа.

"Да ви кажа това, че съм пенсионер, малко ме и радва. Трудно е времето сега. Да, вярно е, че не ми е голяма пенсията, но има кой да се грижи за мен. Това е цяло щастие", допълва Чапкънов.

Доскоро той получаваше пенсия от едва 312 лева. През 2021 г. му бе присъдена и персонална доживотна за заслуги в размер на 700 лева. Сумата обаче още е крайно недостатъчна, за да покрие разходите за престоя му в хоспис, които се поемали от неговите деца.

Людмила не беше като другите комунистически глави

"Людмила Живкова беше една велика жена! Беше някакво чудо. Съвършено друг човек от всички комунистически глави. Баща й не познавах. Направи много неща за културата, застъпи се и за емблемата, която направих на НДК." Това казва знаменитият ни скулптор Георги Чапкънов, който много обичал да разговаря с дъщерята на бившия Първи Тодор Живков - Людмила.

Според Чапа имало много злоба около всичките му проекти, но най-много по повод Слънцето над НДК. "Смятаха, че е някакъв пшеничен клас, някаква тайнственост съм заложил в рисунката. Дори говориха, че заедно с Людмила сме закодирали тайни символи. А то въобще не беше така - просто направих слънце. И уж временно, тази емблема и досега стои, пак благодарение на Живкова, която се произнесе да не се маха", допълва скулпторът.