Актьорът от "Татковци" Иван Панайотов: Може би ще открия любовта на пътя

Засега не планирам да ставам татко 

Кой е той?

Иван Панайотов е роден през 1985 г. в Бургас. Дебютира на малкия екран с хитовия сериал "Столичани в повече" и печели симпатиите на хиляди зрители в ролята си на героя Димо. 10 години по-късно актьорът с холивудска усмивка се появява отново в ефира на Би Ти Ви като част от звездите на серията "Татковци". Освен с таланта си пред камерата младоликият 37-годишен артист е популярен като екскурзовод. Това му дава повод да задоволи жаждата си за приключения по екзотични дестинации с чудати занимания по всички континенти - бране на чай в Шри Ланка, каране на джип по африканската савана или спускане с въже над джунглата в Мексико.

- Г-н Панайотов, при успехите, които имате в киното, какво ви задържа да продължавате да сте екскурзовод пета поредна година?

- Това, че виждам нови места, ми е много приятно. Човек няма 100-процентова сигурност никъде. Попадал съм в доста странни и страшни ситуации - отменени полети, болни туристи по време на пандемията, дори нямахме хотел една вечер. Всяко пътуване носи със себе си някаква несигурност.

- Как се справяте с това?

- Общо взето, с толерантност и търпение. В началото не успявах да ги проявявам, но после се научаваш. Аз не съм от най-търпеливите хора, казвам си всичко, но там няма как да е така. Все пак съм на работа, освен че ми е хоби.

- Последното ви приключение беше на не толкова непозната за нас земя - 21 дни на Балканския полуостров. Вие имате дълбока връзка със Сърбия и нейния език, бяхте и в други страни. Разкажете повече за впечатленията си.

- Новото ми любимо място не е вече Белград, както беше досега, а Сараево - в Босна и Херцеговина. Това място е една енциклопедия по човечност и нечовечност. Имах възможност да видя всичко, което се е случвало по време на войните, от най-близкия ъгъл и през очите на местните хора. Преди да отида, знаех, че ще се впечатля, но тази зловеща енергия там те поема изцяло. Беше травмиращо да видиш това, но е необходимо, за да разбереш през какво е минало човечеството. Босна и Херцеговина е много красива държава. Черна гора има невероятни пейзажи. Хърватското и адриатическото крайбрежие е още по-вълшебно.

- Вие обаче все пак се отбивате на Българското Черноморие не само защото сте от Бургас, но и за почивка. Какво ви връща там?

- Природата. Има все още скрити места по Българското Черноморие и точно дивото ме връща там. Снимам се на една скала четвърта поредна година. Тя е около къмпинг "Варвара". Див плаж, дива природа. Има една локация, за която не съм говорил много. Когато бях малък, имах астма. Наложи се да живея в един санаториум. Сега е изоставен хотел. Наскоро се опитах да вляза вътре и да видя как се е променило. Връщат ме спомените, които са останали за мястото. Отбивал съм се много пъти на тази локация - това лято, миналото също, дори съм бил и през зимата. Винаги като отивам там, се питам: "Къде ми е детството?". Защото него го няма. Няма ги местата, няма ги дърветата. Изсечени са. Видях само една паметна плоча. И това е единственото доказателство за това, че някога е имало стотици деца в тази занемарена сграда.

- Какви са спомените ви от този период?

- От тези години са най-ярките ми спомени. Учехме по 5-6 човека в клас. То си беше като в частно училище. Обръщаха внимание на всеки. Скоро на една туристка й споменах за този санаториум, и тя ми каза: "Ти знаеш ли че има написана книга?". Авторът е Тодора Лилова, а заглавието на книгата е, разбира се, "Санаториумът". Аз бързо намерих писателката, свързах се, тя дойде със сестра си на едно мое представление. Не се познавахме, но имаме обща съдба. Стояхме прегърнати една минута. Това са единствените хора, с които мога да си спомням за забавни хора и случки от това място и ме разбират в това отношение.

- Докато пътувате, липсва ли ви сцената или камерата?

- Определено. Още по времето на студентските ми години в НАТФИЗ аз започнах да се изявявам повече пред камерата, отколкото на сцената. Дълго време имах период, в който само участвах в реклами. Преди две години започнаха снимките на "Татковци" и за една година бях в най-любимата ми среда. Заснехме над 100 епизода. Беше много хубаво преживяване, защото през ден те държат в една професионална актьорска кондиция.

Не съм загърбил театъра, нито той мен. Даже от септември започваме репетиции, и то отново с театъра на Искра Радева, в постановката "Вик за любов". Ще имаме представления из страната заедно с Искра, Георги Кадурин, Тео Елмазов, режисьор е Валентин Ганев.

- Ще има ли трети сезон на "Татковци"?

- За жалост, нямам информация за нов сезон, но се надявам да има.

- Голяма част от екипа на "Татковци" започнаха да стават истински бащи. Вашите планове какви са?

- Като бях малък, моите родители са били с 5-6 години по-възрастни от тези на моите връстници. Тогава много исках да имам по-млади майка и татко, за да съм еднакъв с всички. Затова, още докато бях 16-годишен, отидох при баща ми и го питах дали вече мога да се оженя и да имам деца. Позволиха ми, но ето че от 16 до 37 не се е получило, така че засега нямам такива планове.

Пътуванията са голямата ми страст все още, както и работата. Може би ще намеря някого на пътя.

- Кои са следващите дестинации, които ви предстоят да посетите?

- Имам възможност да отида пак в Щатите. Искам да си направя едно пътуване из цялата държава с кола. Предстои ми отново ходене в Шри Ланка и Кения. Може и другаде, нямам идея къде ще ме запрати съдбата.