Мис Северозапад 2023 Грети Къшева: Бях жертва на тормоз в училище
Никой не ми помогна, бях сама срещу всички
КОЯ Е ТЯ
Грети Къшева грабна короната в конкурса "Мис Северозапад", проведен във Видин преди дни. Красавицата е висока 184 см и омая журито и публиката с чар и непринудено поведение. Преди това става първа подгласничка на победителката в конкурса "Мис Бяла Слатина", откъдето родом е Грети.
След победата за първи път чаровната 19-годишна брюнетка разказва пред "България Днес" както за емоциите около конкурсите, така и за най-тежките и драматични периоди в нейния живот.
- Какви бяха емоциите от спечелването на короната, г-це Къшева?
- Честно казано, бях в шок първоначално. Не можех да повярвам. Имаше огромна доза вълнение, радост и адреналин.
- Защо решихте да участвате?
- Мотивира ме това, че участвах в Мис Бяла Слатина и не успях да спечеля - станах първа подгласничка на победителката. Реших да пробвам отново моя късмет и успях, за мое щастие.
- Какъв е животът в родната ви Бяла Слатина и Северозапада като цяло?
- Много спокоен в сравнение с големия град. От малка живея в София и уикендите се прибирам, за да си почина и да видя близките ми. Първоначално се преместих сама при леля ми за 2-3 години, после всички заедно заживяхме в София. Но се връщаме и не забравяме корените си.
- С какво се занимавате?
- Сега ще бъда студентка - ще следвам медицинска козметика в Медицински колеж "Йорданка Филаретова". От малка имам влечение към сферата на козметиката. Леля ми има фирма за бяла козметика, с родителите ми работим там. Аз се занимавам по-скоро с административната дейност, но като завърша, ми се иска да се занимавам с естетична дерматология и да правя естетични процедури, терапии, масажи и т.н.
- Кой беше любимият ви предмет в училище и кой недолюбвахте?
- Любим винаги ми е бил биологията, а най-ненужният за мен е физиката и математиката, малко или много. Първоначалните знания по математика са важни, но се преминава една граница, след която учим материал, който е напразен и ненужен по-нататък в живота. Това е мое мнение.
- Как се виждате след 10 години?
- В семейната фирма, защото няма нищо по-добро от това, което те влече, както и да превърнеш хобито си в работа. Много обичам да пътувам, да изучавам нови езици и ако не ми се получат нещата с козметиката, може да се насоча към изучаването на нови езици. От малка много бързо схващах английския език, след това испански, а после и немски. Корейският ми е много интересен. Имах период, в който много исках да го изучавам. Тази култура ми е симпатична, слушах нашумелия к-поп, исках да пътувам до Сеул. Никога не е късно да се реализира и тази идея.
- Кои са най-важните неща за вас, които ви характеризират?
- Моята доброта и наивност, които много често ми изиграват лоша шега. Не ми правят услуга в много ситуации. Опитвам се да бъда по-твърда - да съм мила, но не и мекушава. Не бих казала, че е ген, защото съм пълна противоположност на всички членове на семейството. Мога само да опитвам да се уча от тях. Не сме разговаряли по темата досега, защото предпочитах да го държа в себе си. Вече е назряло времето. Лека-полека отивам към промяна.
- Какви проблеми ви е докарвало тази доброта и наивност?
- От малка съм жертва на тормоз в училище. От 2-ри до 10-и клас. Винаги ми е било трудно. Винаги е имало хора, които са ме мачкали, защото не съм се защитавала и съм таяла проблемите в себе си. Грешка, от която се уча и сега. Споделяла съм на родителите ми, неведнъж е говорено с класния ръководител и директора, но без резултат. Това е и една от причините да искам да завърша по-скоро. Един-двама близки приятели имах, но не са ми помагали, а са били зрители отстрани, докато се случва това с мен. Успокоявали са ме, но не са се намесвали. Общо взето, бях сама срещу всички. Това ме направи много по-силен човек. Опитвам се да гледам на това като позитив и да продължа напред с поуките.
- Обичате ли спорта? Тренирате ли?
- Преместих се в София най-вече заради спорта. Тренирах художествена гимнастика в клуба на Илиана Раева. Исках професионално да се занимавам с това. Наложи се да прекъсна обаче заради сериозна травма, дадох си почивка и реших по-късно да експериментирам с други спортове като волейбол и плуване.
Травмиращо ми подейства художествената гимнастика от гледна точка на напрежението, строгите треньори и желязната дисциплина. Изпитвах ужас, когато някой треньор започваше да ми крещи. Тогава се насочих към фитнеса и това ми се отрази много добре. Тренирах същевременно и балет. Общо взето, цялото ми детство минава в училището и залата. Нямаше време за излизане със семейство и приятели. Съжалявам, че не съм имала толкова хубаво детство, но от друга страна, съм научена на дисциплина и съм благодарна, виждайки какво се случва с новото поколение.
- Кои са най-хубавите моменти за вас?
- Когато пътувам - у нас или в чужбина. Тогава забравям за болките и проблемите. Отдавам се изцяло на пътешествието, без значение дали е екопътека, море, чужда държава.
- Вашето послание към хората за финал?
- Бих посъветвала подрастващите да се научат да имат добра комуникация с родителите си и да не опитват сами да се справят с проблемите си. Имат солиден гръб в семейството и трябва да имат комуникация. Да не правят нищо насила, а това, което ще им достави удоволствие. А ако могат да го реализират професионално занапред, ще бъде още по-добре.