Георги Георгиев от "Гласът на България": Цялото ми семейство са рокаджии

Затова избрах мастър Лечев, ще стигна докъдето сабя покаже

Кой е той

Георги Георгиев е роден в Ямбол през 2000 година. От дете се занимава с музика, стимулиран от баща си, който също е музикант. Георги е виртуоз на "жицата", свири на китара и същевременно е един от най-перспективните млади вокалисти в България. Основава местната група Seconday, която печели редица награди по рок фестове из цялата страна.

Георги е автор на на текста и вокал на водещото парче към филма "Доза щастие", който се завъртя през 2019 г. По това време той е все още ученик. Избра Иван Лечев за треньор в "Гласът на България".

- Кое ви накара да участвате в "Гласът на България", Георги?

- Исках да докажа пред себе си и пред моите родители, че мога да бъда и вокалист, не само китарист. Освен че съм магьосник на шестте струни, без да се хваля, мога и да пея доста добре. Това ме мотивира да се запиша във формата.

- Звучи малко самонадеяно?

- Това е факт.

- Какво ви донесе форматът като опит?

- Онова полезно самочувствие, което всеки музикант и артист трябва да има. Да бъда по-спокоен на сцената, да съм по-уверен в себе си, да импровизирам, без да си проличи това. Също така ми донесе и много приятелства, красиви спомени и контакти, които някой ден мога да реализирам като съвместни проекти.

- Кое е най-голямото предизвикателство в "Гласът на България", което преживяхте?

- Чакането беше по-голямото предизвикателство, отколкото самото участие. Понякога съм чакал по 6-7 часа, докато изляза на сцената и си изпея песента. Напрежението е, че трябва да се пазиш психически през това време. Защото в момента, в който излезеш на сцената, хората очакват да си в топформа и никой не мисли за другите неща. Просто публиката те оценява по това, което вижда.

- Иначе излизате на сцената и правите това, което можете?

- О, да на сцената нямам никакви грижи. Просто съм себе си и това е.

- Избрахте мастър Лечев, защо?

- Логично бе да избера него. Аз съм рокаджия, баща ми и майка ми са рокаджии. Всички във фамилията са рокаджии.

- Кого визуално бихте избрали от четиримата треньори, ако не знаехте кой кой е?

- Това е много труден въпрос. И четиримата са много добри в своите области. И са много готини. Двете дами са много красиви, но бих се поколебал между Миро и Лечев. В отбора на Лечев ще ми е по-спокойно, там хората са от моя тип. Мастърът не ми позволи да свиря на китара на кастингите, но ми каза, че ще ми позволи да направя това, ако се класирам. Знам, че той изпълнява обещанията си. Избрах Лечев и защото в рока мисля, че мога да стигна с него по-напред. Разбира се, уважавам творчеството на Дара, която е голям професионалист.

- Но все пак не смятате ли, че изучаването на други стилове може да ви обогати?

- Аз съм рокаджия и това е.

- В момента учите извън България?

- Да, уча музика във Финландия.

- Там май много водка се пие?

- Така е, но само аз я пия със салата. По тази причина ми слагат етикета, че съм здравословен и умерен.

- Какво точно учите във Финландия?

- Уча "Музикална продукция" под патронажа на един от продуцентите на групата ХИМ, който е много завладяващ мъж. Много научих в студиото му и от неговите колеги. Хубавото на финландците е, че ни оставят сами да експериментираме и да се учим на принципа на пробата и грешката. Без да дават оценка. Просто ти сам си намираш мястото. С това, всъщност е известна скандинавската система на обучение.

- Подкрепят студента да прави това, в което е най-добър?

- Абсолютно. Тук в България имаме много какво да научим от тях. Дай боже един ден да го видя реализирано.

- Имате вокална група в Ямбол, която се казва Seconday. Какво става с нея?

- Групата съществува и свирим по участия, не сме се разпаднали. Просто в момента съм се съсредоточил върху соловия си проект, който се нарича "Грейсън". Това име идва от grey - сиво, и sun - слънце. Когато започна ковидът, нямах много възможност да се връщам в България и да работя с момчетата. Писах много музика и започнах сам да я създавам. Сега на 12 октомври ще представя проекта си в клуб "Микстейп". Надявам се да се хареса.

- Защо започнахте самостоятелен проект?

- Защото имам нужда да правя такива неща. В главата ми непрекъснато звучи музика или пиша лирика. Ако не ги пусна тези неща навън, ще се задръстя и ще се повредя психически.

- Като твърд хардрокаджия, не смятате ли, че в съвременността е уместно да се вкарат и други елементи от музиката? Както направи Майк от "Линкин парк" например?

- Да, във Финландия правя подобни експерименти, но те са изключително хвърчащи. Съзнавам, че тежките ми песни изплашиха публиката. Затова сега съм малко по-мелодичен, вкарвам дори финландски елементи. За това ми повлия групата ХИМ. Песните ми се колебаят между лирическите и яростните моменти, като яростта е доста смекчена. Надявам се да се харесат на хората.

- Вие сте едва на 23 години, докъде мислите да стигнете в "Гласът на България"?

- Мисля да стигна докъдето мога, докъдето сабя покаже. Нямам големи амбиции, но ако съдбата ми покаже, че трябва да продължа напред, съм готов да го приема с отворени обятия. Да се боря да заслужа и да покажа всичко това, на което съм способен.

- Какво правите в момента?

- Сега до нова година ще карам стаж в едно софийско студио. След това ще видим. Искам да работя в аналогово студио. Знам, че и в България има аналогови студия, където всичко се записва на лента.

- Това си е предизвикателство май?

- О, да, на лента нещата са много сериозни. Там нямаш място за грешка.

- Вие се развивате добре в чужбина като музикант. Защо все пак се върнахте да участвате в "Гласът на България"?

- Възможността просто се появи, а аз приемам предизвикателствата. Причината са именно тези неща, за които говорих - увереността в себе си и това да си докажа, че мога. Риалитито също е и нещо като платформа, в която, дай боже, хората ще започнат да следят развитието ми като музикант и артист.

- Учите музика при продуцента на световноизвестна група и все пак участвате в състезание с локални музиканти?

- Имам какво да науча от всеки музикант. Давам еднакви шансове на всички хора в живота си. Треньорите са перфектни. Просто си уча урока, за да мога да се развивам в кариерата и да достигам до нови висоти.

- Винаги сте отворени да учите?

- Да, винаги. Независимо за какво става въпрос. Всеки музикант може да покаже нещо, което не знам, и аз да го използвам един ден в собствения си път.