Диригентът на Русенската опера Димитър Косев: Чест е да бъда със "Сигнал" на една сцена

Свирех в гаражна група преди Виенската консерватория

Кой е той?

Диригентът на Русенската опера Димитър Косев е само на 31 години, но вече има зад гърба си солидна музикална биография. Роден е в Русе през 1992 г. и завършва Националното училище по изкуствата "Проф. Веселин Стоянов" в града. Веднага след това е приет в консерваторията "Прайнер" във Виена. Завършва с пълно отличие. Следват многобройни успешни музикални проекти. На голям интерес се радват съвместните концерти на симфоничен оркестър с рок групи като "Диана Експрес" и "Сигнал". Димитър Косев е работил и делил сцена с много от популярните български изпълнители. Сред тях са Васил Петров, Цветан Недялков, Поли Генова, Мариана Попова, братя Аргирови...

На 7 декември в зала 1 на НДК Димитър Косев ще дирижира Русенската филхармония на юбилеен концерт "45 години рок група "Сигнал".

- Г-н Косев, класиката и рок музиката са отлична комбинация в концертите, които Русенската филхармония изнася с някои от най-обичаните родни групи като "Диана Експрес","Сигнал"... Как се роди тази музикална идея?

- От малък съм закърмен с различни музикални жанрове. Родителите ми цял живот са работели като музиканти по ресторантите и са свирили всякаква музика - западна, съветска, българска, пели са на различни езици. Племенник съм на композитора Атанас Косев, който е писал музика за Лили Иванова, за "Сигнал". Песента "Спомен мил, спомен мой", която се изпълнява от "Сигнал", е на чичо ми. В моето детство популярната музика и класиката си вървяха ръка за ръка. Така лека-полека в живота ми влезе и рокът. Класиката, разбира се, също беше част от него. И в един момент по естествен начин симбиозата се получи.

- Как преминава вашата музикална кариера, преди да започнете като диригент в Русенската опера?

- Като ученик свирех на пиано в страхотна тийнейджърска гаражна банда. Наричахме се "Дивижън уан". Ако искаш да се занимаваш с музика, задължително трябва да минеш през кръчмата или гаража. Това е голяма школа! Сериозно се занимавах и с класическа музика. Завърших музикалното училище в Русе, а след това и консерваторията "Прайнер" във Виена.

- Но след това решавате да работите в родината...

- След като се завърнах в България, усетих, че има глад за нови музикални преживявания от страна на публиката, която не ходи редовно на опера и симфонични концерти, но е влюбена в нашето изкуство.

В операта в Стара Загора направихме спектакъла "Шоуто продължава" с музика на "Куин" и към нас започнаха да валят предложения от популярни групи и музиканти.

Създадохме някои много успешни проекти със "Сигнал", "Диана Експрес"... Имаме чудесно партньорство с Николо Коцев. Трудно ми е да изброя всички музиканти, с които сме работили, за да не пропусна някого, без да искам. На 7 декември в зала 1 на НДК имаме юбилеен концерт "45 години група "Сигнал". Чест е да бъда с тях на една сцена.

- Кои са любимите ви песни на "Сигнал"?

- Обичам да слушам "Спомен мил, спомен мой", "Ад и рай"... Баладичните песни на "Сигнал" са много откровени. Вокалистът Данчо Караджов не само пее, но и разказва истории с музиката на групата.

- Какво е да работиш с музиканти, които са се превърнали в легенди за българската публика?

- Едно е да гледаш някого по телевизията и съвсем различно нещо е да работиш с него на една сцена. Да разпъвате заедно кабели, да правите саундчек, да отидете на кафе, да счупите някоя чаша... Нещо да се случи! Така оценяваш професионализма на човека до теб. Бил съм до Митко Щерев, "Сигнал", братя Аргирови, Панайот Панайотов. Школовката на българския музикант и неговият професионализъм са на много високо ниво.

- Чужди музиканти сякаш получават много по-голямо внимание в нашата страна в сравнение с българските изпълнители. Как си обяснявате това?

- Не понасям чуждопоклонничеството, но музикантите в България го изпитват на свой гръб. Работим в професия, в която чужденецът е издиган на пиедестал. Винаги е по-умният, по-начетеният, по-добрият. Което не е вярно! А хората от музикалния бранш в България сме взимани за една даденост, стоим си тук на ниските заплати, вършим си работата съвестно. Но винаги когато дойде некадърното чужденче, получава много повече адмирации от нашите музиканти.

- Живеем във времето на бързата музикална слава, последвана от още по-бърза забрава. На този фон големите български изпълнители изпъкват още по-ярко...

- Виждаме световни звезди, които са като пъпчици. Показват се, разцъфтяват и след две седмици са увехнали, няма ги. След бързата известност ги заболява кръстът и се отказват, понеже имали някаква депресия. Панайот Панайотов, Митко Щерев, Данчо Караджов не са ли имали депресии? Сигурно са имали, но не са се отказали. Затова продължават да бъдат фактор на музикалната сцена, каквито са били и преди 40 години.

- Наскоро се разрази скандал, свързан с изпълнението на българския национален химн под формата на кючек, каква е вашата реакция?

- Слушах песента, чух и аргументите за нейното създаване. Човекът не е искал да се изгаври с химна. Въпреки това докосването по такъв начин до национален символ е недопустимо. Трябва да има някакъв механизъм и контрол, чрез който да не се допускат подобни отклонения от нормалното. Наистина се надявам, че няма да ставаме свидетели и на други подобни изстъпления.