Актьорът Петър Калчев от "Ол инклузив": На улицата ме наричат г-н Парушев

Обичам драматичните роли, но не отказвам комедийни

Кой е той

Петър Калчев е роден във Варна. Три пъти е кандидатствал в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", преди да го приемат. Завършва специалност "Актьорско майсторство за куклен театър". Реализира се като драматичен актьор и работи с режисьори като Мариус Куркински, Лилия Абаджиева, Бина Харалампиева, Пламен Марков. От 2000 г. е част от трупата на Малък градски театър "Зад канала", а от 2019 г. - на Сатиричния театър "Алеко Константинов". Играе в сериалите "Под прикритие", "Отплата" и филмите "Спартак" и "Моторът".

През 2019 г. става известен в ролята си на Парушев в комедийния сериал "Ол инклузив".

- Господин Калчев, какво е усещането да ви спират на улицата и да ви наричат господин Парушев?

- Много е хубаво! Хората не знаят как е истинското ми име, но аз съм наясно с това и не ми пречи. Доволен съм, че просто по някакъв начин съм накарал един герой да оживее, да стане от плът и кръв и зрителите да го смятат за истински. Това е много добра оценка за един актьор.

Всички ме наричат господин Парушев, особено децата - те са по-директни и се обръщат така към мен. Важно е, че ме харесват. Много деца гледат сериала "Ол инклузив", дори се плаша от това.

- Очевидно се радвате на голяма популярност?

- Хората, когато ме видят, се усмихват и ме поздравяват. Тяхната реакция за мен означава, че съм донесъл положителни емоции на зрителите. Това е по-важното за мен.

- Вие сте кандидатствали за двете главни роли в сериала, но са ви взели за една по-второстепенна роля.

- Така е, но това е като ролята на Тим Рот във филма "Четири стаи". Много възлова и обединяваща.

- Защо приехте тази роля?

- Защото ми хареса това, което беше заложено в нея. Да съм човекът, който е прът в колелата на главните действащи лица, да съм нещо като регулатор на действието. Хареса ми също, че Парушев е екстравагантен образ, както се оставих да ме убедят сценаристите и не сгреших. Аз съответно додадох каквото можах от себе си и нещата се получиха много добре.

- Вие обичате драмата, а хората ви разпознават като комедиен актьор. Това притеснява ли ви?

- Нищо, което е еднопланово, не е хубаво - в това съм вярвал през целия си живот. В нашата професия доскучаваш на самия себе си, когато си еднопланов актьор и ако играеш само един и същи тип роли. Да не говорим как доскучаваш на публиката. Въпросът е да не се ограничаваш, а да експериментираш в нови неща - комедийни или драматични.

- Да, но сте актьор в Сатирата, това май малко ви отдалечава от драмата?

- В момента като актьор на Сатиричния театър не мога да изиграя нещо драматично, разбира се, защото тук постановките са комедийни. Но винаги има какво да се изиграе и драматично. В момента играя в Театър зад канала "Зимата на нашето недоволство" по Стайнбек, както и "Янице" на Явор Гърдев. Съответно успявам да постигна някакъв баланс между комедията в Сатирата и тези роли.

- В сериала "Пътят на честта" играехте една драматична роля, която се биеше доста с "Ол инклузив".

- Двата сериала вървяха по едно и също време и видях, че се справям еднакво добре и в двете неща. Просто търся баланса.

- В едно интервю казвате, че работата на актьорите е да са други. Така ли е?

- Това е едно от най-хубавите неща в нашата професия - да влизаме в кожите на други хора. Това е най-интересното нещо, което можеш да направиш в живота си. Да влезеш в различен персонаж, с различна биография и да го развиеш. Днес си политик, утре си слуга - трябва да можеш изиграеш всичко, което се изисква от теб. Също така в театъра аз намирам бягство от действителността, като влизам във всякакви различни роли. Това също ме успокоява и ме зарежда.

- В живота играете ли?

- В живота внимавам да не играя. Има много хора, които в живота играят и се правят на това, което не са, и то им личи. Аз имам достатъчно енергия, за да остана в живота по-пасивен и да наблюдавам останалите.

- Изморява ли ви сцената?

- Отнема страшно много, защото това си е преди всичко умствен труд. Преди седмица излезе нова премиера в Сатиричния театър, където си партнираме със Силвия Лулчева и още двама прекрасни колеги. През целия репетиционен период ние търсихме най-доброто решение за всяка една от сцените, дори и като осветление, звук, декор и т.н. Просто искахме да дадем най-доброто. Когато минаха двете премиери, бях като пребит, като че ли съм изкатерил Еверест. След такова изтощение имам нужда от една седмица да не правя нищо, за да мога да реанимирам и да се включа отново в живота.

- За това се изисква и физика?

- О, да, много физика се изисква. Днес играя едно, а утре друго и трябва винаги да съм на ниво. Аз боравя само със своята собствена физика, своите емоции и душевност, всичко минава през моя говорен апарат.

- Ако не прекарате емоцията през себе си, ще стане фалшиво ли?

- Абсолютно, ако не си прекараш образа през себе си, това публиката веднага го усеща и остава недоволна. Така че аз не мога да си позволя такова нещо. Трябва винаги да съм във форма и нащрек.

- Човек с доста опит сте. Имате ли все още сценична треска?

- С годините това не изчезва и то е за добро, защото, ако претръпна, преди да изляза на сцената, не е добре за всички. Винаги гледам дали съм си свършил добре работата. Истински мислещият човек се съмнява в себе си. Тези, които са "пердета", не са ползотворни. Винаги си мисля, че няма как да не се съмняваш поне малко в себе си. Нещо не е наред с теб, ако не изпитваш малко страх и не се съмняваш в собствените си умения. По-скоро мога да го нарека здравословен страх, който ме води.

- Телевизията и театърът са доста различни неща. Как успявате да балансирате между двете?

- Всъщност няма много за балансиране. По един начин се играе пред камера, по друг начин на театралната сцена. Просто си вършиш работата и това е.

- Но все пак в телевизията имаш втори дубъл, а в театъра всичко е на живо.

- Това е другото нещо, което ме кара да имам сценична треска. В театъра всичко става наведнъж и трябва да имаш много бърза реакция, ако сбъркаш нещо.

- Какви са негативите от участието ви в "Ол инклузив"?

- Негативите са най-вече в това, че не съм бил близо до близките си, връщах се в София само за представление и веднага след това отивах на снимачната площадка. Имам две малки деца и много си липсваме. Чуваме се всеки ден по няколко пъти по телефона и си разказваме кой какво е направил, но това не може да замести живото общуване.