Димитър Ковачев-Фънки пред "България Днес": Мразя мрънкачите!

Бях подрастващ гамен, но животът ме поочука 

КОЙ Е ТОЙ

Димитър Ковачев-Фънки е музикант, бизнесмен, промоутър, жури в шоуто "Като две капки вода", отскоро и актьор. Роден е на 19 януари 1960 г. в София. Завършва Държавната музикална консерватория. Заминава на гурбет в скандинавските страни и свири по кораби и пъбове в Швеция и Дания. В началото на 90-те години Фънки става вокалист на метъл групата "Ера", заменяйки Любомир Малковски. През 1991 г. заедно с Иван Несторов-Амебата основават промоутърската фирма, която организира над 600 концерта и докарва най-големите имена на световната сцена, сред които Мадона, "Куин" и други.

- Г-н Ковачев, как станахте музикант?

- Започнах да свиря в 6-и клас. Благодарение на хубавата музика, която слушах. По мое време нямаше боклукчийска музика, нямаше и видеоклипове. Запалих се по снимките на рокерите с дългите коси и кожените дрехи. Със сигурност не съм бил онова дете с цигулка в ръка, което, докато другите играят футбол, то отива на уроци.

- А какъв бяхте като дете и за какво мечтаехте?

- Бях подрастващ гамен. С времето, като ме поочука животът и като ядох шамари, станах човек. Като дете исках да стана пожарникар или боклукчия. Впечатляваше ме как, докато лети боклукчийската кола, работниците скачат, грабват кофата отзад и пускат онази интересна машина. В моя свят това беше зверска романтика.

- Как се роди псевдонимът ви?

- Това стана, когато бях в Консерваторията. Много добре свирех тъй наречената слап техника на баса, която е залегнала в основата на фънк музиката, и оттогава тръгна Фънки, Фънкар и оттогава ми остана като псевдоним. Никога не съм мислил дали харесвам прякора си, но бързо го възприех.

- Работили сте като санитар в инфекциозна болница. Как попаднахте там?

- Кандидатствах в Консерваторията и за да мога да вляза, трябваше имам минимум 8 месеца трудов стаж. В същото време трябваше да свиря по 8 часа на ден. Така съчетах полезното с приятното. Започнах работа като санитар, където весело въртях парцала и когато бях дежурен, докторите ми даваха възможност да вляза в тяхната стая за почивка и да упражнявам свиренето си, докато няма болни. А когато имаше болни, трябваше да мия коридора, да им стрижа главите за въшки и да ги мажа с оцет и газ. Работата много ми харесваше, беше истински рокендрол. Бяхме към 50 бабички, аз и бай Косто. Бабичките ми бяха големи фенки.

- Разкажете ни за свиренето по кораби.

- Пет години свирих по корабите и беше страшна веселба. До ден днешен си спомням с топли чувства за онзи период. Много беше забавно, но като във всяка работа имаше и много бачкане.

- Как станахте толкова популярен?

- Изобщо нямам идея и не гледам със сериозно око на цялата тази история. Всичко е един голям майтап!

- Вие сте музикант, организатор на концерти и отскоро актьор. Как балансирате с толкова много ангажименти?

- Отдавам се изцяло, докато пукна, и това е. Не съм от тези, които ще легнат и ще мрънкат. Мразя мрънкачите, зверски досадни са ми и ми е омръзнало да слушам такива хора. Успехът се постига с работа и без мрънкане.

- Как стартира актьорската ви кариера?

- Във филма "Цената на властта" сценаристът режисьор ме потърси. Първоначално се чудех дали да участвам, защото се чувствах неподготвен за тази идея. Освен да пея песни, не се приемам за нищо друго. Тревожех се, тъй като не можех да запомням добре текстовете. В крайна сметка повярвах в себе си и всичко мина добре. Мисля, че си свърших работата както трябва. Аз съм по-спокоен да изляза на сцената и да си пея песните. Предизвикателство е, но след като имам одобрение от моите колеги, вероятно съм се справил прилично. Явно съм бил дисциплиниран киноартист.

- Тази година ще докарате ли още световни знаменитости в България?

- След пандемията много трудно се получават нещата. Не знам накъде ще се развие новата година, тъй като веднъж като изпуснеш колелото, което досега се е въртяло, ти трябват неимоверни усилия, за да го завъртиш отново. Още е много рано човек да гради въздушни кули. Всичко много се промени и е адски скъпо. Групите вдигнаха хонорарите си. Освен това вече има страшно много хора, които се занимават с организация на концерти - всякакви, които откраднали нещо или взели нещо и веднага правят концерти, което ме дразни.