Васил Михайлов и Захари Бахаров ПАЛЯТ скандалите с арт наградите
- Те са като брошка на церемониите всяка година
- Захари се разсърди на "Икара", Васил Михайлов го отказа, Ивайло Христов пък скочи на "Аскеера"
Ще се размине ли 2024 г. с пореден скандал за театралните награди "Икар" и "Асскеер", се питат зрителите на голямото изкуство. Като се има предвид опитът ни от предишни години, отговорът е кратък - едва ли.
Само преди дни "озадачаващ пропуск" и "проява на лош вкус" нарече Захари Бахаров номинациите за "Икар" на Съюза на артистите, след като благодари за своята за спектакъла "Това не го казвай". В пиесата той играе с Теодора Духовникова и реакцията му в мрежите бе именно заради липсата на номинация за колежката му. "Такива роли в театъра са като скачени съдове. Единият не може без другия. Акция и реакция. Дуел. Дует. На английски им викат "two hander". На две ръце. Едната мие другата. Няма как единият да играе добре без другия", написа Бахаров.
И е прав, присъедини се към него шефът на Съюза на артистите Христо Мутафчиев. "Разбирам го колегата, така е, но комисията, която отговаря за номинациите, е многобройна и има своите доводи", обясни той.
Крайно благодарен, трогнат, горд, удивен, смутен, са думите, които някои от носителите на отличия през годините споделят от голямата сцена, но завършват изненадващо: "Ще ви откажа признанието, защото....". Дали го правят, за да си направят реклама, или наистина си вярват? Преценете сами.
През 2018 г. големият актьор Васил Михайлов отказва "Икар" с думите: "Вземайки под внимание значението, което се отдава на тази награда в обществото, към което принадлежа, трябва да отхвърля това незаслужено признание. Моля, не приемайте с обида доброволния ми отказ".
Екранният Петко войвода завършва речта си с: "Това е моят малък протест за всичко онова, което става и не става в театъра. С моя опит, с моите успехи, с моите грешки съм си извоювал привилегията да отказвам приятелства, да отказвам срещи, да отказвам роли и да отказвам награди", обоснова се Михайлов.
През 2014 г. със същите доводи проф. Ивайло Христов отказа да приеме своя "Аскеер".
"Вече повече от 30 години българската държава не знае какво прави с изкуството и културата си, няма никаква концепция", каза тогава Христов.
Разправии белязаха и церемонията по раздаването на наградите "Аскеер" през 2009 година във Военния театър. Край тях с лауреати се сдобиха нови 12 "войничета", изваяни от скулптора Георги Чапкънов. Една трета от призьорите не дойдоха да си приберат статуетките, някои дори не се извиниха за това. Провокациите прозвучаха в живия ефир на БНТ и право в очите на властта в салона, представена от министъра на културата Стефан Данаилов, министъра на отбраната Николай Цонев, министъра по европейските въпроси Гергана Паси и еврокомисарката Меглена Кунева. Липсата на вечно недоволния режисьор Александър Морфов бе компенсирана. Един от домакините - актьорът Иван Ласкин, излезе да обяви номинациите за драматургия и неочаквано се възползва от падналия му случай да съжали публично защо сценарият за "Аскеерите" не е писан от Захари Карабашлиев. С това удари драматурга на церемонията, медийния експерт Георги Лозанов.
Ласкин не спря дотук и се заяде с театър "Сфумато", многократно номиниран заради спектакъла "ОООО - Сънят на Гогол": "Както е тръгнало, догодина "Аскеер" ще се казва "ОООО - Аскеер". След това Ласкин заяви, че и на Луната да отидат да играят, "Сфумато" ще имат също толкова малко публика като у нас.
Тези изречения предизвикаха скандали зад кулисите, защото бившият шеф на "Аскеер" Милен Миланов припряно изскочи на сцената, за да се извини на зрителите и на "незаслужено споменатите хора".
Е, Ласкин вече го няма, Бог да го прости, но хората на изкуството продължават да "ритат по кокалчетата" колегите си и властта и да отказват награди.
През 2017 г. поетът и драматургът Стефан Цанев отказа награда за принос към театъра. Той написа на тогавашния министър на културата Вежди Рашидов: "Г-н Министър, съобщихте ми, че след края на спектакъла "Процесът против богомилите" в Народния театър ще бъда удостоен с най-високото отличие на Министерството на културата - наградата "Златен век", по случай моята 80-годишнина. Е, благодаря за оказаното ми внимание, но аз отказвам да приема тази награда. Мотивите на Цанев бяха, че Рашидов връчил отличие на "един от висшите началници на Държавна сигурност - най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим, като много от жертвите й бяха хора на изкуството", написа Цанев и допълни: "Съжалявам, но да приема тази награда, би значело, че съм съгласен с този ваш акт."
През 2010 г. поетът Борис Христов също се изправи против властта, отказвайки правителствената награда "Св. св. Кирил и Методий". Той се обоснова със стихотворението си "Самотният човек".
Друг отказ на приз с интересен довод се случи през 2017 г. в Бургас на церемонията "Бург на годината". Обявеният за отличието архитект Емил Бурлянов обяви пред всички, че се отказва от наградата си, защото смята, че има по-достоен човек, който я заслужава, и това е спасителят Пламен Карашев, който оказа незаменима помощ на пострадалите при потопа в Бургаско.
Е, има и такъв отказ. През 2011 г. премиерът Бойко Борисов отказа награда на Съюза на българските художници. Когато журналисти го питат защо, той отвръща: "Дали нещо по-сериозно може да ме питате. Не знам колко картини имам, не съм ги броил. Това е", каза тогава Борисов.