Башар Рахал: Ламбо беше велик, не се чувствам като него

Водя скромен живот и не излизам много, признава актьорът

- Г-н Рахал, освен актьор вие сте и преподавател. Според вас как един учител трябва да се отнася със студентите? Да ги държи по-изкъсо или да им се дава свобода за изява?

- Много е важно да стигнеш до човека и да му влезеш под кожата. Аз като преподавател се опитвам да усетя хората, а не да им преподавам нещо сухо. Важно е да изкарате най-доброто от един студент. Те всички са талантливи, но моята задача е да ги напътствам и да ги поощрявам.

- Все пак успявате да се разберете с вашите студенти?

- Аз се опитвам просто да им дам това, от което те имат нужда. Всеки има нужда от различни неща и моята задача е да ги разбера. Всеки студент е различен човек и аз трябва да намеря начина, по който да балансирам между студентите, без да им навлизам много в личното пространство. Усещането за даден човек е много важно и аз на това разчитам. Това са много добри бъдещи актьори, които могат много да дадат на света, но трябва и много работа с тях, разбира се.

- Стефан Данаилов е вашият ментор. Той успяваше да ви държи, от една страна, "на каишка", но и ви даваше безкрайна свобода?

- Това се опитвам и аз да направя със своите хора. Времената в момента са различни, разбира се, но ние сме това, което сме. Затова не се идентифицирам със Стефан Данаилов. Правя максимума, на който съм способен, и се надявам да успея да повлияя на възпитаниците ми, да ги накарам да мислят и да извадят най-доброто от себе си.

- Навремето вашият клас наричаше Стефан Данаилов "Мастър". На английски думата означава и духовен учител, и майстор. Ние нямаме такава дума в българския.

- Стефан Данаилов ни държеше много строго и същевременно наистина ни даваше абсолютната свобода да правим каквото можем и искаме. Прозвището "Мастър" дойде от предишния випуск, в който беше Силвия Лулчева, както и други известни в момента актьори.

- Обсебен ли сте от актьорското изкуство?

- Всъщност въобще не съм обсебен. Да, актьорското изкуство ми е най-важното в живота, но не съм обсебен. Защото, когато се посветиш само на едно нещо, нямаш никаква възможност да вършиш нещо ново.

- Робърт де Ниро казва: "На мен ми плащат за друго, аз работата си я върша без пари". Така ли е?

- Абсолютно е така. Когато аз си върша работата, се чувствам щастлив от това, което правя. То е забавление за мен и въобще не мисля за хонорари, облаги и такива неща.

- Притеснява ли ви известността?

- Въобще не ме притеснява. Човек вижда много повече позитиви от това, че е известен, отколкото да не е известен. Много хора ме разпознават на улицата, но това е част от славата. Ако не можеш да я носиш, не трябва да ставаш известен.

- А как успявате да си пазите личното пространство? Все пак всеки има нужда от такова.

- Аз лично не излизам много. Водя скромен живот. Иначе много пътувам, основно в чужбина, но и в България също. Така се зареждам и това е моето лично пространство.

- Държите ли да се харесате на хората?

- Това никога не съм го правил. Доста актьори го правят. Аз си върша работата само и се старая да я върша по възможно най-добрия начин. Но дотам. Просто влагам душата си в това, което правя, и така нещата се получават.

- Какво може да ви накара да загубите доверието в някого?

- Всъщност нямам представа. По-скоро предателството май. Аз самият буквално за 3 минути общуване мога да усетя някого и да знам какво мога да очаквам от него. Рядко се лъжа. Но ако някой ме предаде, това ще е краят на доверието ми.

- Ако аз искам да ви се харесам, как може да стане това?

- Като не се лъжем. Когато всичко между нас е истинско. Както казах, усещам човека що за човек е пред мен за няколко минути. Ако вие пишете лошо за мен, аз ще говоря лошо за вас. Тя е много тънка червената линия между интереса и истината. Надявам се все повече медии да я усетят и да минат на страната на добрите. Трябва всичко да е проверено.

- Излиза нов филм с вас - "Без крила", кога ще го видим?

- Да, това е лентата на Ники Илиев. В нея се разказва за параолимпиеца Михаил Христов, който е без ръце, но е световен шампион по дълъг скок. Филмът ще излезе чак наесен. Правилото е, че не можем да се показваме по фестивали, ако филмът вече е излъчен в съответната държава.

- Вие сте актьор и продуцент. Кое е вашето поприще?

- Не мога да ги разделя двете неща. Това е все едно да си лекар или хирург. Едното води със себе си и другото. Не можеш да станеш хирург, без да бъдеш лекар.

- На кого повече може да се има доверие - на мъжете или на жените?

- Мисля, че нямам правилния отговор. Смятам, че мъжете сме по-откровени, докато жените малко по-заобиколно действат, но това не е лошо. Те са повече дипломати от нас и по-добре се справят с живота. Те могат дори да се прегръщат, без да се харесват.

- Харесвате много обувките?

- Да, харесвам обувките, най-вече италианските. Ако са ръчно изработени, толкова по-добре.

- Ръчно изработените са много скъпи?

- Много са скъпи, разбира се, но са и много удобни. Също нося и маратонки често. Просто не съм маниак чак толкова.