Ето го бащата на д-р Щонова

Любимката на публиката на "Денсинг старс" д-р Неделя Щонова отбеляза, че специално е танцувала в снощния лайв заради баща си, който е щял да рожден ден.

Васил Щонов почина през август 2022 година, след като дъщеря му се опитваше да го спаси и му осигури най-добрите специалисти и операции. Малко преди да си отиде от този свят, той чукна 80 години. Баща й е преподаватели от първи до пети клас бъдещата лекарка прекарва в Мозамбик, където той работи в университет, а майка й е учителка към българското посолство.

На раздяла с баща си д-р Щонова написа изключително разтърсващо послание което качи тогава във фейсбук:

Нямам къде да се скрия от тази болка.

И от тази тъга.

Най-прекрасните сини очи на света угаснаха.

Но... мили тате, твоята синева ще живее в очите на нашите деца, на нашите внуци и правнуци.

И това ще бъде твоето Възкресение.

Вечна да бъде твоята генетична памет.

Защото ти, тате, си най-достойният човек на света!

Благодаря ти, тате.

За живота, който ми даде.

За любовта. За крилете.

За всички правдиви ценности.

За бащиното крило, под което заедно с Васко пораснахме здрави, щастливи и трудолюбиви.

За това, че ме научи да се боря, да стискам зъби, да обичам реда, труда и дисциплината.

Да бъда командос!

Благодаря ти за щастието в очите на мама.

За всичко, на което ти ме научи, благодаря.

Благодаря на Вселената, на семейството ни, за възможността да се въплътя в това, което съм. И да имам брат като Васил Щонов.

Тате, да съм твоя дъщеря... да си говорим, да ме гушкаш... да ми се караш и все да ме изграждаш... беше вълшебство.

И винаги ще е така.

Аз сега няма къде да се скрия от тази тъга. И ужасно боли.

Но тате, всяка вечер ще те търся сред звездите и ще те чакам в съня си. Идвай, моля те, моля те...

Ще гледам родопската гора, боровите връхчета, ще гледам звездите, ще виждам и чувствам теб и всичко свързано с теб. Небето ще плаче заедно с мен, ще ми бъде тъжно, много тъжно, ще чувстваме твоята свята любов и закрила.

А ти и от там ще бдиш над нас, над съня и дните ни, ще ни пазиш и водиш към светлината... винаги и завинаги.

А аз винаги и завинаги ще си остана детето ти, онова пет годишно мъниче, твоето любимо Недялче, което ти водеше на морето в Обзор. По ръцете ни кацаха калинки, ние играехме на пясъка, а ти се смееше и беше толкова млад, красив, синеок, висок, всеотдаен... и строг. Очите ти се усмихваха по-сини и светли от зората и от небето. А до нас се разплискваше морето.

Морето... което сега реве с пълна сила...

Тате, да съм твоя дъщеря и твоето мъниче е моята най-голяма броня и така ще бъде до края на дните ми.

Обичам те!

Благодаря ти, мили татко!

За всичко, което си изградил в нас.

Аз съм твоето зидарче Мингу.

Почивай в мир.

Спи спокойно.

С благодраност коленича пред паметта ти и... и...

И ти си в мен, тате.

Ти живееш в нас.

От името на цялото ни семейство благодаря на всички лекари, които през годините ни помагахте. Благодарим с обич, признателност и респект.

Бяхте прекрасни!