Здравко от дует "Ритон": С Катя още не сме си доказали кой е по-велик

Няма попфолк, има поп с различно звучене 

КОЙ Е ТОЙ

Здравко Желязков е поп певец, част от известния дует "Ритон". Роден е на 20 януари 1953 г. в Момчилград. Заедно със своята половинка Катя създава едни от най-емблематичните песни като "Джалма", "Някога, но не сега" и " Елате ни на гости". Пред "България Днес" любимецът на публиката говори повече за живота, музиката и предстоящите си планове за летния сезон.

- Здравко, в разгара на жегите сме, харесвате ли горещото време?

- Със съпругата ми много обичаме жегите, мразим студеното време. Толкова съм щастлив, че е топло, че просто не може да бъде. Със сигурност жегите не ме притесняват, защото ги обичам.

- А все пак стоите ли си вкъщи в най-горещите часове от деня?

- Моето мнение е, че когато човек е здрав, може да излиза, когато си поиска. Дали е - 30, или + 30, няма значение. Ако си болен, независимо какво е времето навън, при всяко положение не е добре да се излагаш на резки температури - както на студено, така и на топло. Аз все пак отговарям от позицията на здрав човек - изобщо не се съобразявам в колко часа ще изляза, как ще изляза.

- Ще ходите ли на почивка това лято?

- Да. Ще е между първата и втората част на турнето. Последният ни концерт от първата част е на 17-и този месец в Летния театър в Плевен. След това ще бъдем за около десетина дни в Италия, там обичаме да почиваме. После наново започва турнето, но сме си оставили най-горещия месец - август, за почивки.

- Разкажете малко повече за турнето ви. Кога започва втората част?

- Втората част започва на 9 септември в Летния театър във Варна. Култова дата! На 15 септември сме в Бургас, след това в Русе и в Благоевград. Приключва октомври месец. По принцип всяка година правим концерти, вече доста време, защото си имаме собствена банда - "Ангелите на Ритон". С тези хора работим вече повече от 12 години - с едни и същи вокалистки и едни и същи музиканти. Обичаме да пътуваме на лайв с оркестър и сами. Не харесваме "шарените герданчета" с много изпълнители. Това по принцип е български патент. Никъде по света уважаващите себе си изпълнители не ходят с "шарени герданчета" из страната. Предпочитаме сами да излезем на сцената и да изпеем всички свои песни, заради които публиката е влязла в залата.

- Трудно ли се прави турне?

- Много е трудно, защото имаме голям брой концерти и разбира се, конкуренция. От друга страна това е добре, защото публиката вече започна да отбира и по този начин се повишава качеството на концертите, сценографията и изпълнението.

- Виждате ли млади хора сред феновете си?

- Нашите фенове са от времето, в което сме започнали. Репертоарът ни е такъв, че публика ни е много разнородна. Имаме например един фен клуб от 20 момичета, които са на всичките ни концерти, независимо къде се провеждат. Една част от тях са от Пловдив, други са от Варна, Шумен. Те израстваха с нашите песни от дечица. Публиката ни е в много голям диапазон и по-младите хора, които идват на концертите ни, са наследници на родителите си, които са наши фенове. Всичко се предава. Човек трябва да е истински, да не лъже публиката и да работи, както се казва при нас - като за последно.

- A насърчавате ли младежите да се занимават с музика?

- Разбира се. Това ни беше основната цел, когато станахме група - да има повече българска музика в националните медии, защото колкото повече наши песни има в тях, толкова повече авторски права не изтичат в чужбина и остават и могат да бъдат инвестирани точно в новоизгряващите изпълнители, защото ние имаме фантастични певци.

- А защо е тенденция повечето музиканти да се насочват съм попфолка?

- Не уважавам понятието "попфолк". Има поп музика със своето звучене. Всички изпълнители, които имат любовта на попа, са поп изпълнители. Това е наша българска измишльотина. При така наречените фолкизпълнители има страхотни музиканти, завършили такива училища. Просто в песните им има по-различна орнаментика и прибягват към балкански и арабски мотиви. За всеки влак си има пътници, както казват хората. Който иска да изпълнява различни стилове в една продукция - това си е негова работа. Певците от новото поколение са страхотни и най-хубавото при тях е, че се стремят да работят на живо и голяма част от тях правят концертите си с оркестър, а не с бутафория някаква отзад и така нататък. Това им прави чест. Изпълнението на живо е несравнимо и има психологично въздействие върху публиката.

- Има ли бъдеще за младите изпълнители в България?

- Има, разбира се. Музиката според мен ще умре последна. Нашият пазар е много малък, но новите певци, които идват, са много качествени и работят с добри продуценти. Дай боже, да излязат и на международния пазар. За всеки добър изпълнител има бъдеще, стига публиката да го припознае и хареса.

- С Катя сте заедно вече толкова години. Каква е тайната за успешния ви брак?

- Музиката е в основата и това, че все още не сме си доказали това кой от нас е по-велик във всички гледни точки. Извън шегата, когато двама души работят една професия, гледат в една посока и имат еднакви творчески мечти и личностна достатъчност, няма причина да се разделят. Ако знаех точния отговор, сигурно щях да получа Нобелова награда. Никой не е запознат с формулата за успех. Това е Божа работа, но във всички свои връзки в живота човек трябва да може да надмогне своето его. Когато си средно интелигентен, би трябвало да си по-компромисен, по-разсъдлив и да не взимаш конкретни решения, подтикнат от моментната емоция. И любовта, когато има обич, обществото е по-смело.

- Следите ли политиката?

- Разбира се. Зависими сме от това, което се случва в страната.

- А бихте ли посъветвали младите хора да си останат в България?

- Не бих могъл да им давам съвети, но в глобалния свят, където човекът се е реализирал най-добре професионално, може да работи и пак в сърцето си да стиска България. Бих посъветвал тези, които работят в чужбина и не са успели да се развият, да се върнат. Да работиш нещо другаде, което не ти е на сърце, само и само да си в чужбина, не е добре. За жалост, много млади хора са така, а заслужават повече.