Естрадната легенда Панайот Панайотов: Пробвах, но не успях да избягам от България

Пропях в казармата с перука върху голата глава

КОЙ Е ТОЙ

Панайот Панайотов е поп певец и композитор, родом от Айтос. Едни от най-големите хитове в репертоара му са "Момчето, което говори с морето", "Обич", "Бащината къща", "Шопкиня" и "Охридското езеро". Пред "България Днес" любимецът на публиката говори откровено за житейския си път.

- Г-н Панайотов, на сцената сте вече няколко десетилетия. Как започна всичко?

- Догодина ще отбележа официално 50 години на сцената. Импулсивно и съвсем интуитивно действах в началото, със страхотна страст към песента и към музиката и нямам спомен да ми е било трудно. Просто всичко ме увлече и само напред вървях. Имах самодейност като ученик, след това като служещ в родната казарма също пеех и те се събират годините, но тях не ги броя за професионални. От 1975 г. съм професионално на сцена. Всичко минава някак неусетно, когато пътят ти е предначертан.

- И вие като много други ваши връстници сте били в казармата. Смятате ли, че службата забави развитието на кариера ви?

- Напротив, насърчи ме още повече. Тогава пеех в Дом на народната армия в Сливен, където и служих. Едновременно си вършехме военните задължения и развивахме художествена дейност. Аз бях солист, даже от време на време ми слагаха и перука, за да не бъда с гола глава. Тогава я нямаше сегашната мода и това да нямаш коса се считаше за недостатък.

- На кое от големите имена в музиката искахте да приличате?

- Тогава бяха много на мода бандите отвъд Желязната завеса, повечето английски - "Ролинг Стоунс", "Бийтълс", "Мънкис" и безброй други групи. Пеехме техните песни и най-вече тези на "Ролинг Стоунс" в градската градина с китари на някакъв измислен английски език, но тогава беше много симпатично, защото нямаше кой да ни поправи, че пеем грешни думи. Това нямаше значение, защото на нас ни беше приятно, на тези, които ни слушаха - съученичките ни, също. Момичетата гледаха с влажни погледи към нашата банда. Представете си ни съединили няколко пейки в Градската и насядали на облегалките - двама трима свирят с китари, а десетина ученички гледат и въздишат. Това са едни от най-красивите години в живота ми.

- А харесват ли ви младите изпълнители днес?

- От младежите единствено мога да посоча Любо Киров. Мисля, че и това не е малко и един човек да има. Допада ми, наистина ми харесва неговата музика. За другите нямам впечатления или пък не искам да ги засегна - едно от двете.

- Може ли човек да се научи да пее, ако не му е дарба?

- По начало трябва да можеш да пееш и да не плашиш околните. Сега, ако звучиш фалшиво, не можеш да станеш изпълнител след това. Ти трябва да направиш впечатление, че имаш дарба - артистична, музикална и т.н. Всичко е предопределено, убеден съм в това. Аз лично не познавам някой човек, който пее фалшиво и изведнъж да се научи. Това е оксиморон.

- Кой е най-ценният урок, който може да ти даде шоубизнесът?

- Всеки Божи ден за мен е едно изпитание и доказване на самия себе си като певец. Дори когато не правиш концерти и имаш някакъв застой, дори тогава това ти служи за урок. Всеки ден е урок за артиста. Аз лично в момента всеки ден репетирам, имам студио - читалище "Ведрина" в София, което ми предостави едно от студията си най-благородно, за да мога там да репетирам. Заради този техен жест - от 19 февруари до сега, имам възможност да тренирам своя инструмент - гласа ми. Мога да кажа, че израствам в пеенето, защото гласът ми търпи промяна. Ставам все по-добър.

- Идвало ли ви е някога да се откажете от сцената?

- Разбира се. Дяволчето много пъти ми е кацало на рамото и ми е нашепвало: "Панчо, отказвай се". Това е Дяволът, който те изпитва и използва. Говоря съвсем сериозно - Дяволът е жив, здрав и живее на земята сред нас. Той е много активен - иска да продаде, да те прокуди, да те убие. Под негово давление са ми минавали такива мисли през главата и най-вече когато са се случвали някакви провали на мероприятия, на пеене. Провалял съм се.

- А какво все пак ви връщаше към музиката?

- Не мога да кажа. Вероятно връзката ми със Създателя е много по-силна, отколкото атаките на Рогатия. Не знам дали имам силен дух. Аз искам да се запазя и всеки ден се моля на Създателя, имам си своя молитва. Смея да кажа, че благодарение на неговата воля съм оцелял и занапред, каквото и да се случи, това ще бъде неговият план.

- Като изключим музиката, какво друго обичате да правите?

- Освен пеенето нищо друго не умея да правя и затова се старая да се раздавам на 100%. Обичам движението и мразя застоял живот и мързеливите хора. Физически активен съм и успявам да си върша работата и да поддържам вилата заедно със съпругата ми Емилия. Сам се справям, много рядко ползвам услугите на други хора, освен ако не е нещо много генерално. Мързелът много е нападнал нашия народ, даже със съпругата ми се шегуваме, че нов светец се е появил - Свети Мързел.

- Харесва ли ви животът в България и какво бихте променили, за да може страната ни да стане по-добро място?

- Преди много години, когато бях млад и по-невъздържан, съм правил опити от летището в Монреал да натисна една врата и да избягам. За голяма моя радост тази врата се оказа заключена - не можах да изляза на свобода. Правил съм опити да се откача. Съдбата си е казала думата. На този етап смятам, че много добре съм направил, че съм останал тук - в моята родина. Където и да отида на друго място, ще съм като дърво без корен. Ще съществувам, но няма да живея като хората. Имам желание за много големи промени, но имам акъл в главата си и знам, че не мога да променя нищо. Твърде късно е да променим съдбата си, колкото и да ни се иска. Съдбата ни е такава, че трябва да изпием горчивата чаша

- Върху какво работите, какво подготвяте?

- Направих един репертоар, освен с българските ми песни и още един със световни хитове - песни на Тина Търнър, Том Джоунс, Ерик Клептън, Стиви Уондър и др. Идеята ми е да направя два отделни концерта - само със световни хитове и само с песни от българския ми репертоар. В момента правя усилия да се вържа с някого, който да ме подкрепи, но не финансово. Трябва ми съмишленик, който да продуцира бъдещите ми концерти и програми с тези два модула. Някой, който да се грижи за това. В момента е много объркан шоубизнесът - на пръв поглед преливат от концерти, но е много хаотично. Винаги съм бил организиран и искам да намеря някой специален човек, с когото да се съберем и да направим нещо хубаво.