Историкът проф. Пламен Павлов: Костите на Хаджи Димитър умишлено са загубени
Сливенският музей е длъжен да отговори, апелирам да се направи сериозна ревизия
Кой е той?
Проф. Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г. в село Пейчиново, община Бяла. През 1982 г. завършва история във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". От 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави през периода IV-XV век във Великотърновския университет, професор, доктор по история. От 1992 г. е хоноруван преподавател в различни университети. Автор е на повече от 500 статии, студии, книги и др. Сценарист и консултант е на документални филми, посветени на българското минало. Води предаването за история и култура "Час по България". В периода 1998-2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Между 2014 и 2018 г. е член на Българска академия на науките и изкуствата. През 2018 г. е избран за председател на Кръг "Будител" на Фондация "Васил Левски". През ноември 2020 г. е награден с орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за "големи заслуги в областта на образованието и популяризирането на българската история". Обявен е за почетен гражданин на Велико Търново.
- Проф. Павлов, намирам ви в село Свежен след отбелязването на 156 години от смъртта на Хаджи Димитър. Как гледате на версията, че героят не е загинал на Бузлуджа, а е пренесен и починал от раните си на близкия връх Къдрафил в Средна гора?
- Това е традиционна годишнина, която в този край на България се отбелязва повече от век. Убеждението на цялото население, не само в Аджар (днешно Свежен - бел. авт.), но и в околните селища, е че тук е умрял от раните си Хаджи Димитър. И други са на това мнение, но не искат да го признаят. На Бузлуджа поне 20-ина момчета от четата са излезели от обкръжението. Горе са намерили 26 трупа, а те са били към 40 четници в това последно сражение. Тогава пропагандата на Османската империя няма какво друго да твърди, освен че четата е тотално разбита и че Хаджи Димитър е загинал, а истината е, че трима другари, подпомагани от местните хора от Енина, Турия, пренасят Хаджи Димитър в подножието на връх Къдрафил и тук той умира от раните си. Неслучайно в календара на Христо Ботев е отбелязана датата на Хаджи Димитър - 5 август. Това не е легенда и няма как да бъде, когато има шестима души, на които се знаят имената, те пазят определени предмети и т.н. Освен това костите са познати от Хаджи Марина Асенова - майката на Хаджи Димитър. Не разбирам дебелоглавието на някои хора в Сливен и в София, които отказват да признаят това. Тази история е напълно доказуема и ще излязат още доказателства, сигурен съм.
- Какво не знаем за войводата?
- Ние не съзнаваме достатъчно, че това, което извършва като подвиг четата на Хаджи Димитър, то е един опит за въстание, който не е авантюра, а е провален по различни причини. Само година по-късно е създадена Българската екзархия - нещо, което е бавено повече от 10 г. Това е следствие от подвизите на четата. Екзархията е нашата културна и духовна автономия, която води към българската държава. Не бива да забравяме, че Хаджи Димитър носи със себе си прокламации на проведеното правителство в Балкана. Четата му е възприемана от хората в свищовските села като войска. Тя не е 120 души, а е много по-голяма, от 180 души. И на практика изпълнява целта си - стига до Стара планина. Тогава се променя и "температурата", особено на младите българи. Има огромен психологически ефект върху нацията. Хаджи Димитър и Караджата са национални герои в модерния смисъл на думата. Преди Априлското въстание най-много е писано за тази чета в западния печат. От друга страна, наред с модерността има и нещо в стил "Крали Марко".
- Защо все още не е признат официално за лобно място на героя връх Къдрафил?
- Академичната наука не трябва да си затваря очите, защото неща, които се смятаха за фантазия, се оказаха верни. Знае се къде е погребан, епископ Гервасий, бъдещ митрополит на Сливен, го опява. Има писмени свидетелства. Костите са погребани в църквата "Св. Никола" близо до родната къща на Хаджи Димитър, но през 1935 г. строят паметника и идеята е да ги вградят. Питат един полковник от БАН и той казва, че не са на Хаджията. Самата майка казва, че това е черепът на сина й заради един липсващ зъб, имаме и разказ на шестима свидетели.
- Кога истината ще влезе в учебниците?
- Това зависи от самите хора, да го повярваме на базата на фактите, а на честването трябва да бъдат не само кметовете на Брезово, Карлово и Калофер, но и на национално ниво - областни управители, премиер, президент. Те са канени всеки път. Тази традиция трябва да бъде възприета и да стане национално събитие. Държавата има огромна отговорност към тези неща и трябва да сформира национална политика. Ние, историците, стъпваме на факти. Общественото мнение също е някакъв фактор. Тук от 100 години се говори за Хаджи Димитър и никъде другаде. Ако направите анкета в този регион, няма кой да ви каже нещо различно.
От няколко години, благодарение на проф. Пламен Митев знаем, че Левски е роден 1840 г. Ние като тачим някого, в случая Левски и Хаджи Димитър, трябва да тачим истината, а не някакви представи, които се оказват погрешни. Той е бил на Христова възраст.
- Каква е съдбата на костите на Хаджи Димитър след получаването им от музея?
- Сливенският музей е длъжен да отговори къде са костите! Има подозрения, че умишлено са загубени. Апелирам да се направи сериозна ревизия, може пък да се намерят. Апелирам колегите историци по-сериозно да погледнат към този въпрос.
- Защо не знаем къде са останките на националните ни герои като Христо Ботев, Васил Левски, а и Хаджи Димитър?
- Донякъде пръст има комунистическата власт, която уж си е отишла преди 35 години, но де юре... Да се намерят костите на Левски и Ботев не е фетишизъм, а самоуважение към самите нас, не само към националните герои.
- Васил Левски също идва по тези земи. Известна е историята, че идва в селото с цел да организира революционен комитет, но го прикрива с фиктивен годеж.
- Навсякъде има легенди с Левски. Той е монах, но е имал добър език с жените. Освен със своите съратници той е имал добри отношения с техните съпруги, което е много важно. Левски следва същия модел като на Хаджи Димитър - опит да се направи въстание със събиране на чета. Постепенно се убеждава, че трябва да има много добра вътрешна подготовка, за да се стигне до успех. Но четническия елемент го има и в организацията на Левски. Левски прави обиколки да намери Хаджи Димитър и затова обикаля из Рила и Средна гора. Преди това тук идват Филип Тотю, Панайот Хитов - това е район на ятаци. Тук е и Аджарската книжовна школа.
- Като стана дума за останки на велики българи, кога ще получим костите на цар Самуил от Гърция?
- Костите на цар Самуил и сега могат да се върнат в България. Затова съм предложим да бъдат канонизирани Самуил, Симеон, Иван Александър. Има някои владетели, които трябва да бъдат канонизирани. Така е в Сърбия, Русия, Румъния, но нашата църква се занимава с други неща, а Самуил може да бъде провъзгласен за мъченик. Симеон е водил безупречен живот на монах. Трябва да се излезе от рамката на привичното.