Фолкпевицата Рени: В попфолка днес се пее за агресия и отмъщение

Ритъмът е един и същ, няма истински хитове, а само еднодневки 

КОЯ Е ТЯ

Рени Александрова Гайтанджиева, по-известна само като Рени, е попфолк певица. Родена е на 29 май 1969 г. в Плевен. Става известна през 1998 г. с дебютния си албум "Искам те". Последват множество хитове, сред които "Като птица съм свободна", "Плакала съм нощем дълго" и дуетът й с Орлин Горанов "И за теб ли е така". Пред "България Днес" Рени говори за шоубизнеса, подрастващите и съвременния попфолк.

- Рени, намираме се в последния месец на лятото. Как се чувствате и успяхте ли да си починете по време на горещините?

- През лятото се чувствам винаги страхотно. Знаете, че това е сезонът, в който сме най-активни, а аз се зареждам, когато има динамика. През горещите месеци нямам никакво време за почивка, тъй като програмата с участията ми е препълнена. Изявите ми са както по родното Черноморие, така и в цялата страна. В разгара на сезона пуснах и новата си песен "Без панаири", която повече от месец е сред най-актуалните хитове. Обичам да си почивам преди и след лятото. През април бях заедно със сина ми Аспарух в Египет за една седмица, а за есента все още нямам конкретни планове за почивка.

- На сцената сте вече толкова години. Какво ви мотивира да творите?

- Моята основна мотивация за работа е публиката. Радвам се, че вече толкова много време поддържам интереса на хората и съм сред най-канените изпълнители в страната. По участията ми хората очакват да чуят както вечните ми хитове "Като птица", "Плакала съм", "Влюбих се опасно", така и нови проекти. Старая се да пускам всяка година по 1,2 нови песни. Никога не залагам на количеството, а държа да творя наистина качествена музика, която да докосва хората и да остава във времето. Чувствам се оценена от публиката, защото на мои участия заведенията са пълни, а хората се забавляват, пеят и танцуват. Какво повече му трябва на човек, за да има мотивация да твори?

- Беше ли ви трудно в началото, докато набирахте популярност?

- Ни най-малко, защото успехът ме връхлетя моментално. Когато записах първия си албум "Искам те", беше с идеята да имам професионални записи, които един ден да пусна на децата си. Не съм си поставяла за цел да ставам популярна, но човек не може да избяга от съдбата си. Малко известен факт е, че в първите месеци след издаването на албума ми аз все още работех в Швейцария. Поканите за участия в България стартираха много бързо, само за няколко седмици, и съответно се завърнах на родна земя.

- А имали ли сте период, в който сте искали да се откажете?

- Не бих казала, че съм искала, но се е прокрадвала подобна мисъл. Преди да започна да издавам професионални проекти у нас, много дълго време пях в чужбина - по кораби и в най-различни заведения. Беше едно непрестанно пътуване на всеки няколко месеца. На практика като ни изтечеше договорът на мен и музикантите, подписвахме нов и заминавахме на друго място в Европа.

- Оценени ли са истински можещите изпълнители в България?

- Част от тях са оценени, но други остават в сянка. Динамиката на музикалния пазар е голяма и непрекъснато излизат нови и нови изпълнители независимо от жанра. Слушателите на практика много трудно могат да отсеят можещите от неможещите. Да не говорим, че има такива певци, които имат стабилна финансова основа и дори и да не могат да пеят, пак ще пробият, защото имат голяма реклама.

- Попфолк музиката малко се измени с времето. По-смислени песни ли се правеха преди?

- Не бих казала, че песните тогава са били по-смислени, но със сигурност текстовете и мелодиите бяха по-разнообразни. Имаше парчета не само за любов, но и на социална тематика или пък по-шеговити. Някак си не ангажирахме толкова много хората, а ги карахме да се отпуснат и да забравят за проблемите. Излишно е да казвам, че най-големите хитове в попфолк са от зората на жанра. За сравнение, ритъмът на днешните песни е почти един и същ, текстовете са основно за агресия, за раздяла, за отмъщение и резултатът е, че няма истински хитове, а само еднодневки.

- Известно време живяхте в чужбина. Липсваше ли ви много родината?

- Предполагам, че въпросът е свързан с Израел, където живях с децата ми около 4 години. Да, родината ми липсваше много, както и работата ми. Винаги съм се чувствала най-добре в България. Това беше много труден период за мен и го преживях тежко. В крайна сметка събрах сили и се върнахме обратно тук.

- Вие имате и двама прекрасни синове. Кое е най-ценното нещо, на което искахте да ги научите?

- Исках да ги науча най-вече да са добри хора и достойни българи. Да се научат да дават, за да могат и да получават - това си е вселенски закон. Важно е да успяват да отсяват правилно хората около тях, да помагат и да са грижовни. Малкият ми син Аспарух се оказа много упорит и постоянен, откакто започна да тренира кану-каяк в клуба на ЦСКА. Съвсем наскоро спечели златен, сребърен и бронзов медал на четворка/двойка на републиканското първенство в Пловдив.

- Много хора подценяват младото поколение в момента. Какво смятате по въпроса?

- Със сигурност много ценности са изгубили тежест днес, особено сред младите хора в България. Вниманието им е ангажирано от несъществени неща, не се стараят в училище и някак си на голяма част от младежите им е безразлично какво се случва. Естествено, има и много амбициозни подрастващи, за чиито успехи в различни области научаваме всеки ден, и то в световен мащаб. Аз съм възхитена например от успехите, които пожънаха българите на Олимпийските игри в Париж.

- Какво да очакваме от вас занапред?

- Можете да очаквате много срещи с мен в цялата страна. Въпреки че пуснах наскоро песента "Без панаири", вече подготвям още две нови песни - една на сръбски и една на български. Възможно е проектите да се забавят малко, тъй като съм доста взискателна, но се надявам до края на годината да бъдат готови. Искам да пожелая на всички ваши читатели, да са живи и здрави, да бъдат добри и да се обичат!