Фолклорната певица Ана-Мария: Тодор Живков се държеше бащински с мен

Вземаха ме с колата на Тато по пижама от вкъщи, возих се и до чужбина със самолета му 

КОЯ Е ТЯ

Ана-Мария Трайкова е фолклорна певица. Родена е на 21 август 1967 г. в софийското село Панчарево. Изпълнява редица шопски, тракийски и авторски песни, които сгряват сърцата на многобройната й публика. Пред "България Днес" Ана-Мария говори повече за премеждията в живота си, силата на традициите и вярата, които ни помагат и в най-трудните моменти.

- Ана-Мария, как стартира сценичният ви път?

- Пея, откакто се помня, колкото и тривиално да звучи. Произхождам от семейство, в което песента винаги е била наш спътник - майка ми беше певица в църковния хор, голямата ми сестра рисува икони, а баща ми бе един от най-добрите майстори на ковано желязо в Европа. Винаги сме били тясно свързани с традицията и до днес спазваме, съхраняваме и предаваме българския дух. Моята баба Мира бе разказвачка на народни песни. В един по-късен момент по нейна идея се създаде много интересна концертна програма, ръководена от всички големи артисти от Сатиричния театър под ръководството на Никола Анастасов. С по-малката ми сестра Златина имахме възможност да концертираме из цялата страна заедно с баба ми и много жени от региона - ние пеехме, а те правеха седянка.

- Наричана сте "малката певица на президента Тодор Живков". Как се запознахте с него?

- Седянките бяха поводът Тодор Живков да бъде поканен в Панчарево на откриване на читалището. Там ме забеляза и тръгнаха по-сериозните неща. Започнах да пътувам с неговия личен автомобил, шофьорът му идваше да ме вземе от дома ми. Често пъти съм била по пижама. Мама и татко бяха скромни хора и не са ги питали дали имат желание, или не, просто така бяхме възпитани малко на подчинение. Пътувала съм с личния му самолет и в чужбина на презокеански турнета. Това в никакъв случай не ми даде приоритети в днешно време. След събитията от 90-а година всичко започна съвсем отначало.

- А имахте ли пълноценно детство сред множеството ангажименти?

- Не ми е било леко детството. Никога не съм имала кукла. Все ме мъкнеха нагоре-надолу да пея. Трепереше ми душичката, сега си спомням, че веднъж даже съм получавала такива трески от превъзбуда и от крехката ми възраст. Дълбоко вярващ човек съм и смятам, че Господ така е предопределил. Лично аз сега не бих разрешила на моето дете да живее по същия начин. Не заради друго, а защото трябва да познае детството. Още от малка изградих непреклонен характер и не бих позволила чедото ми да е обект на каквато и да е била популярност.

- А какви са вашите впечатления от Тодор Живков?

- Отлични. Нищо лошо не мога да кажа. Той се държеше съвсем бащински с мен, защото бях най-малка между тях. Веднъж даже сбърках текста на откриването на един голям хотел, където дойде и Брежнев. Тогава бях солистка на ансамбъл "Тракия" - любим на Живков. Когато сбърках думите, той ме погали съвсем естествено и ме успокои. Това е много по-хубаво, отколкото да се държиш високопарно. Тодор Живков беше човек на народа, но познаваше българската психология. Имах възможност да контактувам с внучката му Евгения, с която бяхме по асамблеите, с внука му и с Людмила Живкова - изключителен ерудит. Държеше се майчински с всички малчугани по време на асамблеята.

- Преди време бяхте споменали, че чалгата взима връх над народната музика.

- Смятам, че ние - фолклорните изпълнители, носим духа на българското и трябва да го предаваме. Не искам децата ми да се възпитават от тази помия, която постоянно се бълва. Музикалните формати са пълни с "ментори" - хора със съмнителен морал и без никаква музикална подготовка. Те не би трябвало да бъдат допускани да ръководят таланта на българските деца. Той се дава свише и когато поемеш отговорност за него, ти носиш отговорност пред Господ. В предаванията няма нито един кадърен изпълнител, който да покаже истината на изкуството. В основата на упадъка на българското общество е точно тази деградивна музика. Не че аз не я изпълнявам - харесвам "Побелях и остарявам", има хубави песни, които те карат да се чувстваш по друг начин. Когато една народна певица излезе на сцената, просто има друго послание - ние сме тези, които трябва да пренесем тази енергия на младите и да ги съхраним в обърканото време. Не бих искала моите деца да ми доведат момчетата - момчета, момичетата - момичета. Искам традицията да се спази така, както Господ ни е създал. Жената с мъжа - това е в основата на успеха на една нация. Обърканото време роди много фалшиви герои и точно тези, които ги продуцират, се хранят от тяхното бездарие.

- Ивана и ДесиСлава дълбоко ви засегнаха с тяхно изпълнение на прекрасната ви авторска песен "Стара майка". Извиниха ли ви се?

- Не съм очаквала, че ще се получи такъв скандал. Просто не съм този тип човек. Не ми се обадиха и не искам никой да ми се извинява. Няма да им прощавам, Господ единствено е способен на това. Трудно давам прошка, още не съм го изработила това качество в себе си. Ивана беше казала, че съм "новата Недялка Керанова". Не, аз съм Ана-Мария и искам да бъда себе си с цялото ми можене и неможене. Не им се сърдя и двете са добри певици, но сцената е олтара на църквата и който не е готов за този олтар, трябва да слезе по-ниско и да намери мястото си. След като си решил да възпитаваш хората, трябва да имаш самосъзнание и скромност. В тяхното поведение не виждам това. Най-големият бич, който срива един изпълнител, е това да добие високо самочувствие. Самочувствието убива таланта.

- Вие сте дълбоко вярваща. Наскоро патриархът предложи да се добави нов официален църковен празник. Какво смятате по темата?

- Страхотно. Бях на едно събитие с патриарха и останах с много добри впечатления. Като запяха заедно с приближените му, душата ми се изпълни с благоговение и смятам, че прочистиха целия регион. Имаше нужда от такова нещо. Традицията и духовността - това е нещото, към което трябва да се стремим. Имала съм много тежки моменти, бях натрупала грехове и само тези неща ме върнаха към правия път.

- Малко известен факт е, че сте първата балканска певица, избрана да озвучи с гласа си игрален филм, който е продукция на Нова Зеландия.

- Случи се съвсем ненадейно. Преди Коледа ни се обадиха от кабинета на президента, за да вземем участие в коледния концерт. Казаха, че трябва да изпея "Я кажи ми, облаче ле бяло". Обичам я тази песен и съм я изпълнявала в много катедрали в чужбина. Концертът мина великолепно. С благодарност направихме песента с един много докосващ аранжимент. Някъде ни е чул един продуцент от Нова Зеландия, който, между другото, е българин и поиска да озвучим дългометражен филм. Все още сме в процес на работа. Цялата песен мисля, че няма да бъде представена, но ще има отделни фрагменти от нея. Няма случайни неща. Чужденците се интересуват от нашата музика. Тя е много силна.

- Кое е нещото, което най-много ви харесва от живота в България?

- Много обичам страната си. Първият ми съпруг е французин, аз съм френски поданик с гражданство. Живях там няколко години и се върнах с една страхотна депресия, която много тежко преодолях. Много мои близки живеят в чужбина - синът ми, сестра ми, племенникът ми и бившият ми съпруг са във Франция. Понастоящем живея със Злати Петров, с когото сме партньори на сцената и в личен план. Всички сме едно голямо семейство.

- Как съумявате да сте талкова сплотени?

- Това, че се обърнах към църквата, ме научи, че трябва да приемаме ситуацията. Всичко е дошло, за да те научи на нещо. Винаги има и втори път, Господ е милостив към всички и ни дава шансове. И аз си имам своите житейски драми, несгоди и много грехове. На този етап наистина сме в хармония - приятелка съм с втората съпруга на бившия ми мъж, те имат дете. Всички заедно живеем и споделяме емоциите си. Човек трябва да приема случващото се, да отсява хубавото и да гледа напред. Не е лесно, можех да създам конфликти и да прекъсна връзката му, но аз си мисля, че тя не е дошла случайно - ето, той вече има друга дъщеря, значи това дете е трябвало да се роди.