Христо Мутафчиев: Политиката не е хумор, тя е сериозно изкуство

Театърът в пленарна зала не е представление

Кой е той?

Христо Мутафчиев е театрален, филмов, телевизионен, озвучаващ актьор и певец. Председател е на Съюза на артистите в България. Роден е на 4 април 1969 г. в Карлово. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" в класа на професор Надежда Сейкова и Илия Добрев през 1994 г. Баща е на три деца - Асен, Благовест и Ая.

- Какво мислите, г-н Мутафчиев, за политическия проект ПЪН на вашия колега Филип Аврамов - Фицата?

- За пръв път чувам.

- Той нарече политическата си партия "Политически ъгъл на народа", съкратено - ПЪН.

- Познавам Фицата много добре, ние сме много близки приятели, познавам добре и чувството му за хумор и това е една от поредните прояви на това негово чувство, за която проява го поздравявам искрено! Но политиката е много по-различна от хумора и от закачките, тя е много сериозно изкуство. Древните китайци са написали в миналото, че политиката е изкуство за водене на преговори, за да не се стига до война. И който е добър в това изкуство, става естествен лидер, а който не е, просто изпада в канавката. Но има и нещо друго - много наши колеги през всичките години на прехода влязоха в Народното събрание и бяха депутати. Помните Тодор Колев, Петър Слабаков бяха във Великото народно събрание, по-късно и Нона Йотова, Евгени Будинов и много други артисти минаха през депутатските скамейки, но чувството за хумор, закачките и смешките спират веднага щом прекрачиш вратата на Народното събрание. Затова приветствам създаването на партия ПЪН, но те самите ще разберат, че талантите им на актьори, уменията да комуникират, да вербализират проблемите по-лесно и с чувство за хумор и ирония не са достатъчни.

- Какво още ще им трябва?

- От прекрачването на прага на Народното събрание ще им трябват сериозна експертиза, която е свързана с много добро познаване на законите, четене на нормативни актове и документи, които те трябва да разбират. Ще им трябват и познания как се правят закони в една държава, за да могат да бъдат полезни. В противен случай приятелите ми като Фицата и другите колеги, които ще го подкрепят, рискуват да влязат във властта и да се окажат в ситуацията, в която се оказа един наш изключително талантлив рапър - Ицо Хазарта, и ще разберат, че това не е като онова.

- Как изглежда политическата система отвътре?

- По съвсем различен начин. Едно е да си отвън, да редиш рими и да нареждаш в песните си негодувание, друго е да понесеш отговорността отвътре.

- Но най-важният талант в политиката е ораторското майсторство и личностното обаяние, а вие, актьорите, го имате.

- Съгласен съм, но театърът пред целия парламент в пленарната зала е друг, коренно различен.

- Добре, но чуждата политика ни показва, че актьорите са желан избор и на световните политически сцени - Рейгън, Зеленски.

- Така е, но те са избрани заради харизмата си на личности и актьори, а не заради уменията си да бъдат политици, които те впоследствие са развили, защото са били адекватни и много бързо са успели да се приспособят. Аз не съм далеч от мисълта, че Фицата също бързо ще се адаптира, но проблемът е, че материята, в която, дай боже, Фицата да влезе, ще му бъде абсолютно непозната. От тази гледна точка аз пожелавам успех на проекта ПЪН, защото познавам Фицата и неговото вътрешно чувство за справедливост и нетърпимостта му към неправдата, и знам, че той влиза в положението на хората и иска да им помогне. Той е изключително добро момче, но това няма нищо общо с политиката. Но всеки от нас може да прави политика и без да бъде в парламента, както например аз го правя.

- Как го правите вие?

- Аз правя политики в Съюза на артистите, които касаят здравето, живота и заплащането на гилдията и без да съм в Народното събрание, но аз работя с комисиите в парламента, в общината, работя с министерствата на културата, на земеделието, на труда и заедно правим общи политики, за да може състоянието на нашата гилдия да е добро.

- Да се отказва ли Фицата от ПЪН и политиката?

- Не, щом е решил да опита отвътре, пожелавам му успех, но не съм оптимист дали ще се случи.

- Вие получавали ли сте покани да се включите в политиката?

- Да, получавал съм много покани.

- Кое ви спря?

- Това, което ви казах - аз правя политики извън парламента, работейки с институциите. Защото разбрах, че пътят е в диалога, който обществото трябва да води с институциите, а не да бъда част от самата институция.

- Как ще коментирате сегашната политическа ситуация в България?

- С една дума може ли?

- Може.

- Лайняна.

- А има ли светлина в тунела?

- Винаги има, само да не се окаже, че отсреща в тунела влиза влакът.

- Защото хората са отчаяни от представителите на политическата класа у нас?

- Вижте, не може да бъдеш просто ей така отчаян, можеш да бъдеш отчаян от конкретен министър, лидер или конкретни действия, общото отчаяние е апатия и аз тази апатия не я познавам, защото не съм апатичен тип човек. Аз мога да съм сърдит на конкретни политици заради конкретните им действия.

- Някога в живота си отчайвали ли сте се?

- Не, никога.

- А през 1994 г., когато завършихте НАТФИЗ и не знаехте какво ще работите?

- Пак не бях отчаян, а се чудех, защото тогава по улиците се стреляха мутрите, имаше грабежи, убийства и се чудех кой ще гледа този мой театър, като се пилееха пачки с пари по заведенията за певачиците.

- Алексей Петров го убиха в парка на Витоша, не е ли същото и днес?

- Не, вчера стреляха и по Доналд Тръмп. Много неща се промениха през последните 30 години, откакто завърших НАТФИЗ. София е коренно различен град, а България е различна от 1994 г. Не съм почитател на апатията.

- Какво ще пожелаете на българите, за да държат апатията надалеч?

- Ходете на театър, по-добрата половина от човечеството го прави. Това пожелавам от сърце срещу апатията.