Васко Кръпката: През соца чакахме да ни оправи държавата, сега - политиците

- Васко, ти беше едно от лицата на промените. Сега обаче не забелязваме активност на музикантите в днешните протести. С какво са по-различни от тези през 1998-а?

- Тогава имаше идея за промяна на системата и еуфория по отварянето ни към света и отделянето ни от Москва. За мен обаче си беше китарна революция - сформираха се нови рок групи. Политиката никога не ме е касаела толкова, за това и не влязох в партия и респективно не станах собственик на някой приватизационен фонд например. Смятам, че музиката е класи над политиката. Сега протестите са предимно за доходи и с някои глупави искания като национализация и влизането на народа във властта... Яли сме попарата на народната власт, а и смятам държавата за най-лошия стопанин.

- Автор си на култовата песен "Комунизмът си отива". Комунистите наистина ли си отидоха, или само се пребоядисаха?

- Никой не си е отишъл от властта. Ченгесарска демокрация, капитализъм, осъществен от комунисти, техни придворни и наследници. Но в песента със сигурност си е отишъл, но вие, медиите си свършихте работата, оплювайки повечето неща, които се случиха у нас и изкарвайки медийни измислени герои на власт.

- Лично ти какво постигна от това, за което пя по митингите след 1989-а?

- 16 албума, стотици хиляди щастливи километри с Подуене блус бенд, чудесно семейство, дом...Не се наведох, не се предадох, не се продадох... Да сте ме видели в някое водевилно реалити шоу?! Да не си мислите, че не са ме канили. Измислих и изпях смели и умни песни, с които може и да съм се разписал в историята на музиката.

- Напоследък се чуват носталгични въздишки по времето на Тодор Живков.

- Неминуемо е, има я носталгията и из соцлагера, защото Тошовото безвремие научи хората да чакат от държавата, а сега - от политиците, затова сме на опашката. Хем му се иска на българина да живее като западняк, хем все за Тато си мрънка. На хората не им бе казано, че не може да се върне това, което е било - унгарските комунисти напуснаха сградата си още през 90-а, отвориха досиетата, направиха музей на комунизма и поискаха прошка от народа си. Тук само плюене по демокрацията и никакво чувство за вина у хората, които, идвайки на власт през 1944-та, са си избили опозицията и след това постоянно се качват на власт, за да дооскубят обрулената ни държава. Но хората не са виновни. Виновни са интелектуалните водители, будители, училище, телевизии, радиа, вестници и прочие съвременни приспивачи.

- Бойко Борисов също е определял Тодор Живков като успешен политик. Какво според теб е общото и различното между Тато и Бат'Бойко?

- И двамата са обикновени, прости хора с много власт. Единият - с помощта на червения ботуш и като подлизурко на Съветския съюз. Другият - дошъл на власт с избори и много угодни в началото медии, подвластен на Европейския съюз. Ако трябва да избирам, избирам Европа, света и България - по ми харесва в последните 23-24 години, така че ако ще е простичък, нека поне водачът ни да гледа към развитите страни.

- Работите с млади музиканти, говорите ли за политика?

- Почти не, по-скоро бистрим социалните проблеми у нас. Да не бъркаме туризма с емиграцията.

- Каква е разликата между Кучето на крайния квартал и това в центъра на града?

- Зависи, когато написах тази песен, бях осъзнал, че сме краен квартал на Европа и това значи бедни и онеправдани, но на Запад в покрайнините живеят баровците, забелязвам, че доста чужденци се заселват по нашите земи, може да стане интересно и у нас и да не сме все на опашката.

- Освен музикант, си написал и стойностните текстове на песните на вашата банда.

- О, идеите са и стари, и нови. Постоянно си драскам на листчета и тефтери и после сглобявам песните. Нали съм автомонтьор, сглобявам ги според частите, които съм натрупал по пътя.

- Не те ли е блазнила мисълта да зарежеш България и заживеете там, където блусът се е родил?

- Блазнила ме е. Куфарът е постоянно стегнат, ама и светът не е същият - повечето неща вече си ги имаме и тук, а като ще сме и там емигранти, и тук, поне да не бием път и да не бъркаме туризма с емиграцията.

- Определяте съпругата си Елена за жената на вашия живот. Как ви срещна животът?

- Доста се старах в началото на 80-те да я прилъжа и успях. Резултатът е повече от хубав. Две страхотни деца - Боби и Василена, хубави и нелесни години в разбирателство и партньорство, песни, пътешествия, победи и разгроми, мечти и блянове, страхотен дом, пълен с приятели.

- В арт гилдията браковете лесно се разпадат. Как оцеля през годините вашата връзка?

- Изключително по нейна заслуга. Аз пътувам, тя гледа деца, но сега децата пораснаха и тя често пътува с мен. Имаме уникална приятелска и уважителна връзка, освен че се обичаме. Мисля, че това ни пречи в България - не се обичаме и не се уважаваме достатъчно, и така ще бъде, докато за медиите е най-важна лошата новина.

- Дъщеря ви Василена, която е художничка, живее в САЩ. Успя ли да се адаптира там?

- О, тя е толкова печена, че и на американския й съпруг, и на самата Америка ще им се наложи да се адаптират към нея.

- А какво става със сина ви Боян (Бонлзи), който също е барабанист?

- Бонзи е активен музикант, завършва Музикалната академия и в същото време преподава в Рок скул, репетира и пътува постоянно с бандата им Од Крю. Чалгата няма да удържи на времето.

- Другарувате с британския диджей Джим Хоукинс, който от няколко години живее в с. Връв, Видинско. Как се запознахте и какво ви свързва?

- Музиката на Джими Хендрикс и изобщо рокендролът. Обичам да контактувам с чужденци, живеещи у нас, защото повдигат позитивното ми настроение към България, понякога те забелязват неща, които ние пропускаме.

- Наскоро писахте във Фейсбук: "Чалгата не е музиката на народа. Тя е в парламента, в Министерския съвет... Душманите на тоя народ я наложиха с бухалките, както направиха със застрахователния и охранителния бизнес." Не ви ли се струва обаче, че поп и рок музиката примирено се отдръпнаха в ъгъла?! Сега има подем, нали?!

- Поп и рок музиката е най-популярна по света и е добър бизнес. Тук бизнесът е още мутренски. Плащат за простотиите, ама те няма да издържат на времето. Качествената музика остава и колкото по се учим от развитите страни, а не от Русия и Ориента, толкова по-качествена ще ни е и музиката.

- Издавате акустичен концерт на DVD и CD. Представихте и новата си песен "Ангелите живеят на небето" на 3-часов акустичен концерт в столичен клуб.

- Постоянно издавам албуми, написах музика за българския игрален филм "Джулай", чиято премиера ще е в началото на май, записахме акустичен концерт, който - живот и здраве - ще се появи тази година. Изобщо щръклицата ме гони яко, работя от сутрин до след полунощ - за това съм пял по митингите - да работя здраво и да трупам знания и умения в моята област.

- Ще има ли и тази година "Цвете за Гошо"?

- Засега е голяма каша с фестивала и още не мога да кажа нищо конкретно, но ще го има, а наскоро наближава 70-ият рожден ден на Гошо, така че ще се чуе.

Автор: Таня ПУШКОВА / в. "Жълт труд"