Изстраданото щастие на Тина Търнър

"Мечтаех за бяла рокля и сватбена торта - за истинска сватба... Но всичко, което помня от онзи ден, е един лист, който Айк ми подхвърли да подпиша. И докато се подписвах, си помислих: "Ето я, значи, моята сватба". 45 години след това тъжно бракосъчетание, последвано от кошмарен брак, изпълнен с постоянно малтретиране и унижения, вече 73-годишната Тина Търнър обяви, че ще вдига истинска сватба. Вторият й избраник е всичко, което Айк Търнър не е бил - Ервин Бах е бял, възпитан мъж с немско потекло, 16 години по-млад от нея, и дори не е музикант, а музикален продуцент. Макар и отдавна да е спечелил сърцето на певицата и двамата да живеят заедно в Швейцария от години, Тина упорито отклонявала предложенията му да узаконят връзката си, продължаваща вече повече от четвърт век. Но ето че настойчивият германец все пак е успял да разгони сенките на миналото и Кралицата на рока се предала. Нещо повече - започнала е упорито да учи родния език на избраника си и е подала документи за швейцарско поданство, отказвайки се от американския си паспорт. Това пък, последното, докачило американците и най-вече жителите на градчето Натбуш в Тенеси, нарекли на нейно име един от градските булеварди.

Вярно е, че се е родила там и местните власти имат основание за крайпътната реклама, с която посрещат новодошлите: "Добре дошли в Натбуш - родното място на Тина Търнър!". Но нито детството й, нито потеклото й предвещавали звездната й кариера. Дори
рожденото й име било друго - Ан.

Ан Мей Бълок и по-голямата й сестра израснали край баба си - родителите им се разделили в ранното им детство, майка им си вдигнала шапката и заминала за Сейнт Луис, след това и баща им си стегнал куфарите и напуснал градчето. Баба им била с индианско потекло, имала хубав глас, който се паднал по наследство на по-малката й внучка. Госпълите, които пеели в местната баптистка църква, били първият репертоар на бъдещата певица, но за певческа кариера тя се размечтала, когато, вече 16-годишна, чула изпълнението на групата "Kings of Rhythm" в един нощен клуб на Сейнт Луис.

Двете със сестра й били чести посетителки там и една вечер някой им поднесъл микрофона. Кака й ужасена се дръпнала назад, но Ан го взела и запяла - уникалното
й гърло предизвикало щурите овации на посетителите и внимателния интерес на Айк Търнър, шефа на състава. Изключителен музикант и пресметлив бизнесмен, той веднага отчел, че Ан може да бъде превърната в златна кокошчица. Затова не пожалил пари и чар, за да се хареса на майка й, която забранила на дъщеря си да пее в клуба - отишъл в дома им с огромен розов кадилак, правел на Ан скъпи подаръци и чак й дал пари, за да си постави златен зъб. Скоро Айк ще се превърне за гласовитото момиче в човека, който ще я моделира като изпълнител и ще й даде звездното име Тина. Но и в мъжа, обрекъл младостта й на изнемогващи турнета, системен побой и мъчителни унижения.

През 16-те години на съвместния им живот Тина Търнър ще пее и танцува без ден почивка, ще изнася по 270 концерта годишно, ще отгледа четири момчета /две от тях са синове на Айк от предишни негови връзки/, ще има участия дори болна и след тежка операция, ще се явява на сцената със синини по лицето и разцепени устни.

- Айк контролирал живота й с цялата жестокост на деспотичния си характер.

Пристрастяването му към кокаина влошило положението до непоносимост. Измъчена от постоянния тормоз, Тина посегнала на живота си, но несполучливият й опит за самоубийство насърчил още повече агресията на мъжа й - неведнъж с ритници й пукал ребра, заливал я с горещо кафе, горил я с цигара, неколкократно й разбивал носа, всяко място по тялото й познавало силата на ударите му, а поводите за бой ставали все по-непредвидими. Нагло й изневерявал, заставяйки я да дели стая и креват с него и поредната му любовница. "Когато го направя много богат, ще мога да избягам" - наивно се утешавала певицата.

През 1974-та Тина попада под влияние на будисти и приема тяхната вяра, намирайки в нея утеха, вътрешно равновесие и себеуважение, които й помагат да се освободи от сковаващия я страх и да повярва в своите качества.

Преломът настъпил на 2 юли 1976 г. Групата заминавала на гастрол и по пътя към летището Айк предложил на жена си парче шоколад. Тя отказала и той се нахвърлил върху нея с юмруци. Тогава, неочаквано и за самата себе си, тя започнала и сама да го удря. Изненадан, мъжът й продължил с боя, но това вече било битка, в която участвала и Тина. Удряли се и в самолета, и после в хотела, а когато изтощеният и дрогиран Айк най-сетне заспал, тя измила окървавеното си лице, сложила тъмни очила и избягала от законния си насилник с 36 цента в джоба.

Години по-късно ще опише преживяното в автобиографичната си книга "Аз, Тина", която ще се превърне не само в сюжетна основа на игрален филм за нейния живот, а и във вдъхновение за неизброимо много жени, жертви на домашно насилие.

Месеци преспивала у близки и познати, криейки се от побеснелия съпруг. Трябвало да плати огромна сума като неустойка за проваления концерт /Айк поискал 500 000 долара/, налагало й се да убеди продуценти и мениджъри, че има бъдеще като солова изпълнителка. Била вече 40-годишна и макар да имала фенове в САЩ и особено в Еропа, името й оставало затулено в сянката на Айк. Мнозина й предричали край на кариерата.

"Преминала съм през всичко етапи на ада. Но никога не позволих на това да ме сломи. Никога! - спомня си след години певицата. - Не удавих трудностите в алкохол, нито ги замъглих с наркотици. Не съм и пушила дори. Успях да изплувам от морето на миналото си без последици и сега съм тук непокътната!". Минала с гордо вдигната глава през съдебните бракоразводни битки, не пожелала нито цент от милионите, които спечелила за Айк, отказала се от права върху общите им песни. Единственото, за което настоявала, било да запази артистичното си име. "Госпожо, сигурна ли сте, че искате само това?", невярващо попитал адвокатът. Да, сигурна била, защото вече знаела, че има място на световната шоу сцена.

Първият й солов албум излиза още през 1978 г., на следващата тръгва на световно турне, участва във филми, в телевизионни предавания, прави записи. През 1984-та вече е постигнала това, което ще бъде наречено най-изумителното възвръщане в историята на рока. Обявена за "кралицата на рока", в самостоятелната си солова кариера Тина печели 7 награди "Грами" и е записана с Гинес рекорд за концерт с най-голяма аудитория - над 188 000 души я аплодират на "Маракана" в Рио де Жанейро. През 2004-та тя е една от удостоените с правителствена награда от Kennedy Center Honors във Вашингтон. Поздравявайки я, Опра Уинфри прави алюзия с известната й песен "We Don't Need Another Hero": "Ние не се нуждаем от друг герой. Нужни са ни повече такива героини като теб, Тина. Ти ме караш да се гордея, когато се наричам жена".

През 2008 г. 68-годишната певица направи поредното си турне, изумявайки публиката с невероятната си жизненост, бликаща енергия и неувяхващ сексапил. Тя доказа, че не само още владее сцената, а сякаш има и силата да повтори младостта си, но вече в щастлив вариант.

Днес, вече на 73, влюбена и повярвала, че е истински обичана от своя дългогодишен спътник в живота и в професионалните й изяви Ервин Бах, Тина се готви да изживее моминската си сватбена мечта. Медиите твърдят, че гостите са поканени да дойдат облечени с бели дрехи, което подсказва, че младоженците се готвят за истински романтична церемония. "Щастлива съм, както никога досега. Не съм вярвала, че е възможно такова щастие!", доверява тя в последното си интервю.

Дано даде Бог да му се радва дълго! Заслужила го е - не само заради изтърпените страдания и превъзмогнатите с достойнство и труд изпитания. А и заради щастливите мигове, които е подарила с песните си на милиони хора по света.

Автор: Емилия ДИМОВА / в. "Жълт труд"