Кирил Маричков в последното си интервю за "България Днес": Чувствам се като лорд Валдемор от "Хари Потър"
Със или без мен концерт на 30 октомври в НДК ще има, това е Божията воля, бяха последните думи на легендарния щурец
Винаги приветлив, усмихнат и напоително словоохотлив. Винаги в добро настроение, уважителен и внимателен. Дори и през последните месеци въпреки кошмарните болки и шепите болкоуспокояващи след счупването на прешлена при неволно падане на улицата. Намираше време да отговори, да разкаже и да уважи всяко запитване на вестник "България Днес". Такъв беше маестро Кирил Маричков.
Направи го и последния път преди 2 седмици, въпреки че го потърсихме, докато той стягаше багажа си за концерт. Разказа ни за кражбата на касата на последното издание на празниците за изкуства "Аполония" в черноморския град Созопол.
Той и колегите му от "Фондацията" закриха 40-ото юбилейно издание на фестивала. За музиканта това бе първата сценична изява след неговата операция на прешлени, която провали турнето му зад Океана.
"Мина превъзходно! Знаете колко се тревожех дали ще се справя. Дори когато репетирах у дома тази и онази песен, все не се получаваше, но какво нещо е адреналинът от срещата с публиката! На сцената на "Аполонията" всичко си изпях както трябва", въодушевен разказа тогава Маричков. В типичния му одухотворен и Богупримирен начин той сподели още, че малко преди изявата на групата поройният дъжд в Созопол спрял като по "Божия воля". За него тя, волята на Всевишния, бе най-важна. Предстоеше му на 30 октомври да посрещне своя 80-годишен юбилей. Момчетата от "Фондацията" бяха планирали голям концерт в зала 1 на НДК в негова чест. Тръгна си към небесната музикална сцена в петък на 11 октомври при нелеп инцидент в село Селановци.
"Не знам поради каква причина се беше затичал от единия край на сцената, където си говориха с Дони, аз бях седнал на пианото. Обърнах се и видях последните му две-три крачки, преди да падне от сцената. Той залиташе напред, без да си сложи ръцете, без нищо. Аз мислех, че той няма да оцелее след това падане, защото той самият е доста висок и тежък и сцената е около един метър висока. Долу на някакви плочки падна на лицето си. Аз не исках да гледам", разказа Валди Тотев, който от 48 години работи неотлъчно с най-легендарния щурец.
Сякаш Маричков е прелетял по сцената някак нелогично и по "Божия воля". Направил го е бързо, с финес и с лекотата, с която прелиташе през живота. И, разбира се, с присъщата му чувственост, с която ни разказа последно за кражбата в Аполония": "Организаторите бяха толкова милички, отзивчиви, но и разтревожени заради кражбата, дори ми връчиха награда "40 години "Аполония". И аз се притесних да не би бедите им да са заради мен, честна дума... Вече съм станал чист фаталист от нещата, които ми се случват. Дори казах на организаторите - "Дано неприятностите ви не са заради мен"! И на шега им подметнах: "Дали не съм станал като онзи от "Хари Потър", чието име не трябва да се споменава? Нали се сещате за кого става дума, за страшния лорд Валдемор".
С неговата уловима от всички сензитивност и одухотвореност той търсеше тълкуване на знаците и сякаш усещаше, че нещо пророческо, мистично и божествено му предстои. Божествено, защото за Кирил Маричков сцената бе неговата житейска утроба, а в този злополучен момент на метри от неговия последен полет са били младите му приятели Иван Лечев, Славчо Николов, Дони, Валди Тотев...
Те, момчетата му от "Фондацията", всички до един го наричаха "Учителю". А той с мекота в гласа всеки път се опитваше да ги отучи от уважителното обръщение: "Стига с това учителю!". Без успех. Всички се бяха учили от него и продължаваха да го правят. До последния му дъх в Селановци.
"Просто падна от сцената. Ние всички си мислим, че получи нещо, защото начинът, по който падна, беше без никакъв жест на самосъхранение. Просто падна", сподели с мъка Иван Лечев. Сякаш Кирил Маричков е получил онзи "Божий знак", за който той говореше през последните месеци пред вестника ни.
В памет на легендарния рок музикант стотици китаристи изпълниха снощи емблематичната песен на "Щурците" "Клетва" на първото мащабно масово свирене на китари в парка пред НДК. Организаторите на фестивала на китарите в столицата поканиха "всички, които искат да се присъединят, дори и без китара", за да отдадат почит към автора на музиката и аранжимента на песента "Клетва".
"След като направих музиката на филма "Вчера" с китара и като я изпях на Иван Андонов, той ме погледна одобрително право в очите и ми каза: "Тази песен ще ни надживее и двамата".
На 30 октомври, когато Кирил Маричков трябваше да навърши 80 години, бе планиран концерт в негова чест. Дали той ще се състои, все още не е ясно.
При последния ни разговор най-любимият на България Щурец каза: "След прибирането ми от САЩ моите момчета от "Фондацията" доказаха, че могат да се справят отлично и без мен и продължиха турнето. Така че, дай Боже, всичко да е наред и на 30 октомври да съм на сцената в НДК. Но ако не съм, концерт ще има, защото музиката е жива и защото такава е Божията воля". Това остави като завещание пред в. "България Днес" големият Кирил Маричков за своите момчета от "Фондацията" и почитателите си от цяла България!
Поклонението пред Кирил Маричков ще бъде в столичния храм "Света София" на 15 октомври във вторник от 13 часа. Поклон!
