Новият китарист на "Вечерното шоу" Алек Веждаров: В БНТ трябва да си нащрек!

Има постоянни миниизцепки или гафчета, които ни карат да се смеем извън кадър

Кой е той

Александър Веждаров-Вежди е на 26 години, китарист, вокалист, диджей, музикален продуцент и тонрежисьор, роден в Благоевград и израснал в град Самоков. Музиката му е страст от детство и свири на китара от 8-годишна възраст. Член е на група "Неон Москито" до 2018 г. и се присъединява към метъл бандата "Атаксик". Възпитаник на легендарния вокален педагог Етиен Леви. Завършва престижния университет "Юнивърсити оф дъ Уест оф Инглънд" в гр. Бристол, Великобритания. Свири с големи имена на българската естрада като братя Аргирови, група "Диана Експрес", Мими Ивнова, Силвия Кацарова, както и с нейната дъщеря Теди Кацарова.

- Алек, разкажи ми как стана китарист на бенда на "Вечерното шоу"?

- Всичко се завъртя около участието ми в групата за турнето "На обич с песен", където се запознах с Теди Кацарова. Първоначално й трябваше бенд за 1-2 песни в телевизията, а когато на първия снимачен ден се появихме в БНТ, малко изненадващо разбрахме, че не сме там само за един снимачен ден. Така станахме бендът на "Вечерното шоу" на БНТ за този сезон. Надявам се да е така и за следващите.

- Какво те изненада в телевизията?

- Изненада ме колко бързо трябва да се случват нещата и как няма никакво време за грешки. Трябва винаги да си готов да изсвириш реакция на бандата, примерно, когато водещият каже някаква шега. Трябва да следиш внимателно сценария и да можеш да се включиш веднага, без забавяне, когато влизат гости и когато си тръгват. Няма време да се снима една сцена по 5 пъти. Случва се да има дубли, но повечето пъти са по-важните кадри. Изненада ме това колко трябва да бъда нащрек.

- Има ли нещо в твоята работа, която не забелязват зрителите?

- Мисля, че не забелязват, че супермного се забавляваме. На снимачната площадка има постоянни миниизцепки или гафчета, които ни карат да се смеем извън кадър.

- Ти си също фронтмен на метъл банда. Ще разкажеш ли повече за нея.

- Свиря в групата си от 5 години, а тя е съществувала преди мене от още 5-6 години. Като бях на 17, се запознах с другите членове на един концерт в Пловдив. После имаше един фестивал, на който участвах със старата си група, и се оказа, че този фестивал ще се случва в Добрич, откъдето всъщност е "Атаксик", и че те ще свирят на този фестивал. Аз със старата си група и "Атаксик" с предния си вокалист свирихме на една сцена. От там си затвърдихме приятелството и си продължихме по пътищата.

Няколко години по-късно, когато бях втора година в университета, ми звъннаха и ме питаха дали искам да им стана вокалист, защото се бяха разделили с предния. Тогава вече нямах група и беше идеалният момент да вляза в нова такава. Нямах много опит да правя метълски вокали. Повече изпълнявах в гръндж стила, но все пак реших да се пробвам. Все още се уча. Откакто аз свиря с групата ми, бандата много се промени.

- По какъв начин се промени?

- Мисля, че идеята ни за това как трябва да правим музика се промени. В началото, когато се включих в групата, бяхме по-малки и на тази възраст и като свириш на инструмент, било то китара или барабани, искаш да покажеш какво можеш. Някак си се опитваш да мислиш трудни партии, които да впечатлят другите музиканти. Искахме да покажем какво можем. Тогава всички слушахме доста прогресивни, експериментални неща. Някак си желаехме да свирим много трудна музика.

С годините това малко изчезна и в момента просто искаме да свирим музика, която е готина, която ни въздейства, която е забавна, с която може да се свърже човек. Доста по-отворени сме към това да правим неща, които да не са чак толкова "метъл".

- Има известни имена от тежките жанрове в миналото - Милена, Б.Т.Р., "Ахат", "Сигнал", "Фондацията", но вече няма нови рок звезди по нашите земи. Как си обясняваш това?

- Мисля, че сега се позавъртва отново вълната "тежка музика, която е готина и сравнително слушаема". Всеки жанр си има приливи и отливи и до съвсем скоро метълът беше в подобен отлив. Колкото и да се опитваш да твориш, дори и да напишеш някоя много хубава песен, ако не е в крак с духа на времето, то, за жалост, няма да се приеме много добре.

При музиката много е важно да си на правилното място в правилното време. Поради тази причина има някои вечни хардрок песни като "Черната овца" на "Ахат" или "Елмаз и стъкло" на Б.Т.Р. Те са написали тези песни в един правилен момент, където на хората са им трябвали тези парчета, и те са се отпечатали във времето.

Аз съм на мнението, че постоянно се пишат много хубави песни и тъпото е, че понякога просто не е моментът за някои жанрове и някои банди. Сега виждам вълна от нови групи в България, които правят една идея по-разчупена музика. На публиката се харесват малко по-екстремни жанрове отново. Сякаш има малко повече глад за такъв звук, отколкото дори преди 3-4 години.

- Да се завърнем към БНТ. Случвало ли се е да вкарваш метъл елементи в музиката на шоуто?

- Да, определено. Даже сме подготвили няколко кратки темички от песни на моята група и тези, в които свирят колегите ми, за вечерното шоу. В моментите, в които може да ги вмъкнем, за една-две секунди успяваме да вкарваме леки референции към парчетата ни. Никой няма да разбере от първо слушане. Още не сме заснели епизоди, в които го правим, но от сега нататък ще свирим така.

- Освен че свириш фънк за шоуто и си фронтмен на метъл група, ти правиш и електронна музика. Как успяваш да си такъв хамелеон?

- Мисля, че до голяма степен ми се отдава, защото като човек преминавам през много фази. Някак си ми е трудно да правя едно и също прекалено дълго време. В един момент съм в настроение да правя солови електронни проекти, впоследствие имам жажда да правя по-сурова музика и измисляме парчета с "Атаксик". Понякога ми се свири фламенко.

- Кой артист слушаш в момента?

- Вкусът ми се променя, но напоследък слушам нещата на Червенски и горещо го препоръчвам, както и "Дъ Лефтийс", в който пее Даниел Стайков, познат ни от "Гласът на България". С тях и още една гръцка банда ще имаме последен концерт за годината на 18 октомври в клуб "Бункера" в София.