Певицата Соня Васи в ИНТЕРВЮ ИЗПОВЕД: Бях в затвора, бях бездомна, но и смела да рискувам

Напуснах България 18-годишна и без стотинка

КОЯ Е ТЯ?

Соня Васи е родена на 22 май 1971 г. във Варна. Тя е модел, дизайнер и певица на българската група Creep. Соня има 21 г. дъщеря Бриана от брака си с американския бейзболист Брейди Андерсън. През 1988 г. печели титлата "Мис България" и същата година отива да представи родината ни на "Мис Свят" във Великобритания, след което сама заминава да живее в Лос Анджелис, САЩ. Тя е първата българка, която се е снимала за корица на американското списание "Плейбой". От години Соня произвежда модна линия плетива, а сред клиентите й са Деми Мур, Дженифър Лопес и други филмови звезди.

- Здравейте, Соня. Вече 34 г. живеете в САЩ. Чувствате ли Америка своето място?

- Още като стъпих на летището в Калифорния, вдишах въздуха, излязох от терминала, погледнах нагоре към небето, видях върховете на палмите и си казах: "Това е моето място!". И оттогава живея тук.

- Пътят ви към Америка не е бил лесен. Кой е бил най-тежкият ви момент?

- Много тежки моменти имах както в България, когато трябваше да оставя всичко зад гърба си, да напусна родината без нищо и да започна отначало. Бях едва 18-годишна и без стотинка. Добре, че съм била млада, за да го направя тогава, защото сега мислиш много повече и по-трудно рискуваш. Но ако не рискуваш, никога няма да разбереш докъде би могъл да стигнеш.

- Когато напуснахте България, вие бяхте популярна от партньорството ви с братя Аргирови, носехте и титлата "Мис България"...

- Когато спечелих титлата "Мис България", след 4 години партньорство, вече бях приключила с братята, но никой не знаеше тогава. Сега направих филм и междувременно започват да излизат мои спомени всеки месец, които накрая ще се съберат и след година ще публикувам книга с неизвестни и интересни истории от живота ми. В тези премеждия разказвам ситуации, през които съм минала и които биха били поучителни за младите хора.

- Как оценявате младежките си години през призмата на своите 55 г. днес?

- Аз, да си призная, съм в шок от това как оцелявам, как идвам в САЩ и колко бързо минава моят живот и колко много неща са ми се случили. Шокирана съм от собствения си живот. Но за успехите в живота е важно да бъдеш на правилното място, но и в правилното време.

- Освен дързък не смятате ли, че животът ви е облечен в небивал късмет?

- Срещала съм големи опасности, била съм в затвора, била съм бездомна много пъти, почти всеки път, когато съм сменяла местожителството и съм пристигала в Норвегия, Великобритания, САЩ. Мога да призная, че имам късмет, но трябва да отчетем и факта, че ако не бях толкова смела да дойда сама в Лос Анджелис и ако не бях на бул. "Сънсет", щеше ли някой да ме види, да ме спре и да ме покани да се снимам в "Плейбой"? Не! Аз сама съм се сложила на това място, но късмет е това, че са ме видели. Но съм имала и какво да предложа и съм използвала това.

- Какво например?

- Ами например фактът, че съм българка, който е бонус, съм го използвала в Щатите. Фактът, че съм "Мис България", което също е бонус, пък ми помогна за "Плейбой", след това пък в "Плейбой" ме избраха за корица заради историята ми на миска от посткомунистическа държава, с което провокирах американския интерес. Моментът бе много удобен за мен и аз пълноценно го използвах.

- Как минава денят ви в Калифорния?

- Красиво, уютно и спокойно. Живея в мир и хармония. Радвам се на дребните неща, ходя на пилатес 2 пъти в седмицата, защото тялото ми само това ми позволява. Гледам се в огледалото и се харесвам, което за една жена на моите 55 години е най-важното. Дори смятам, че изглеждам по-добре от времето, когато бях на 33. Следя какво ям, ходя пеша почти всеки ден и се грижа за себе си. Опитвам се да събудя и бизнеса с плетивата от ковид пандемията, дъщеря ми ми помага, като се снима и публикува плетивата ми в социалните мрежи.

- Каква се определяте при срещи с нови хора - българка или американка?

- Гордея се, че съм българка, но пък Щатите ми дадоха шанса да развия моите мечти и да стигна до това, което съм днес. Америка ми даде поданство, "Плейбой" ми даде възможност да се развия, да си купя къща, кола, да съм свободна и да правя каквото си поискам. България ми даде първите 14 години във Варна, където имах своето прекрасно детство, учих в спортно училище, където нямаше наркотици, нямаше оръжие. Затова моето детство беше безгрижно и щастливо. Баща ми искаше да стана спортистка, защото той това е виждал в мен. Вярно е, че понякога ме караше насила да спортувам, биеше ме, но това остана в миналото. Терапевтите в Америка например няма как да разберат защо баща ми ме е биел, когато аз съм казвала "не" на спорта. Защото по това време в България, когато децата се инатяха, получаваха шамари. Днес и в България се води за насилие, ако баща ти те шамаросва, но аз не смятам, че това е така. Защото аз съм това, което съм, благодарение на баща ми, ако ме глезеше и презадоволяваше, аз нямаше да стигна до тук, където съм днес. Така виждам нещата, аз съм в хармония и не се сърдя на никого и не се правя на жертва. Всъщност винаги съм била боец.

- Какво бихте казала на българските момичета, които жадуват да сбъднат американската си мечта?

- Че трябва да рискуват и да опитат. Най-лошото, което може да им се случи, е да се върнат обратно в родното си място България. Обаче пък няма да съжаляват, защото ще знаят, че са опитали.

Но ако имаш цел, ако знаеш къде отиваш, и най-важното, ако си наясно какво можеш да предложиш ще успееш въпреки трудностите. Ето например Америка, тя оценява хората и желанието им да работят, да се развиват, да учат. Много българи, които са дошли тук и искат да работят, например като полицаи, тази държава им дава тази възможност.