Люси Иларионов: Пробих с имитация на Васко Кеца

Публикувана: 13.04.2013, 12:21 5689 Автор: БД Онлайн

Людмил Иларионов е роден на 26 септември 1974 г. в Добрич. Завършил е актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Крикор Азарян. Основател на първата българска момчешка банда "Ъп Даун" през 1994 г. Режисьор е на повече от 500 клипа, на попфолк изпълнители, има много реклами и над 200 концерта в различни жанрове.

- Люси, как Петя успя да извади "звяра в теб" в танцувалното шоу "Денсинг старс" по Нова тв?
- Ами как? Партньорката ми Петя е уникална, просто невероятен пич. Всъщност благодарен съм й, че успя да събуди заспалия танцьор и актьор в мен. След 13 години отново да усетиш ритъма на танца на сцена не е лесна работа. Но е удоволствие.
- Не прехвърчат ли някакви искри между вас?
- Между нас не. Но ето вчера признанието на Део за раздялата с Лора и мен ме изненада. Макар че може да е и рекламен трик. Иначе искам да кажа, че изобщо не е вярно това, което написаха, че съм се оплаквал от партньорката в танците, че била тежка и не мога да я вдигам. Всъщност аз имам три операции на колената и просто лекарят ми е забранил тежестите. Коленната ми става е увредена, понякога получавам прегъване и подуване на сухожилията и в момента ми помагат едни мазила, които майка ми Дафинка изпраща от Гърция. Върху тях слагам наколенки и излизам на сцената като робокоп.
- Ти си републикански шампион по танци, имаш първи места по фрийденс стил, играл си и хип-хоп и брейк. Имаш ли амбиции да победиш в шоуто?
- Естествено, и аз като всички приех да участвам с тази мисъл. Макар че точно в деня преди да ме поканят, почнах една диета. Коко Динев ми даде да пия сироп, който гарантирал отслабване. Между другото вече три фирми ми предлагат да стана лице на техни илачи за отслабване. Но не крия, че когато ми предложиха да участвам в предаването, се зарадвах, защото ползата за мен е много голяма. Досега съм свалил 20 кг, искам да махна от себе си още толкова.
- Волята ти да успееш е изключителна. Не се отказваш от кандидатстването в НАТФИЗ, дори спиш по пейките.
- Да, готвих се тайно за изпитите. Тогава от над 800 кандидати трябваше да се класирам между първите по заръка на баща ми. Каза ми: "Ще те позлатя, ако си в първите класирани". Е, не ме позлати, когато му занесох списъка. Бях втори в класа на проф. Крикор Азарян. Първите дни в столицата с мой приятел нямаше къде да нощуваме и спяхме на пейка до жп гарата. После един квестор ни помогна да се настаним в общежитие в Студентски град.
- Късметлия си. Учиш и при Тодор Колев.
- Да, той беше асистент на Коко Азарян. За мен той бе най-великият комедиен актьор. Заради него учих цигулка шест години в Шумен. Знаех всичките му песни и го имитирах доста сполучливо. Мисля, че го спечелих с една имитация на Васил Найденов с песента "Седем пъти". Все пак аз съм учил оперно пеене и нямах проблеми с фалшивите звуци. Иначе си спомням интересна случка с него. Трябваше да играем разкази по Чехов, а аз излязох на сцената и почнах да имитирам самия Тодор Колев. Изглежда, това го ядоса и той хвърли пепелник по мен. После каза: "Трябва да направиш своя образ, а не да копираш мен". По това време Тошко правеше вечерното си токшоу "Как ще ги стигнем" и ние идвахме в студиото. Викаше ни на снимки, а после ни плащаха по 10 лева.
- Съученик си и с Анастасия Ингилизова и Деян Донков. Не ти ли се играе пак в театъра?
- Ооо, Деян още тогава бе много див. Участваше в една балада на Теди Кацарова с една шапка и приличаше много на Мики Рурк. Той е много привлекателно грозен пич. Не е хубавец, но има суперхаризма и ми беше добър приятел. Знаеш ли, беше много смешно, защото неговият баща беше шеф на полицията във Видин, а моят на военните и двамата се познаваха. Ние също бяхме близки.
- Баща ти затова ли е бил против оперното пеене, като е казал, че това не е мъжка професия?
- Да. Той беше много строг и дори ме записа да уча за техник на машини за сладки. Последния път така се скарахме, че той искаше да се откаже от мен. Аз понеже се казвам Людмил Иларионов с първите две имена. Влади Въргала така ме посъветва - да се представям с първите две имена. А баща ми искаше да махна името му. Казах му, че ако трябва, ще взема фамилията на гаджето си - Ани Хоанг, щом ще го направи щастлив. Не можахме да се разберем и се отказах да затоплям отношенията с него. Сега той живее във Враца, има ново семейство. С майка ми са разведени от момента, в който ме приеха в НАТФИЗ. Аз затова дойдох в София само с някакви левчета и спах по пейките.
- Но ето, успяваш. Веднага след това твое парче с "Ъп Даун" се завърта за първи път по Ем Ти Ви.
- Беше голям успех. Между другото смятам, че групата ни надрасна времето си тогава. Нямаше от кого да се учим и попивахме всичко от Ем Ти Ви. Последното ни участие с групата беше във Варна през 2000 г. Матю и Кодак решиха да заминат в чужбина и останахме аз, Наско, Петко и Тони, но вече не беше същото. После реших сам да продължа и човекът, който ми подаде ръка, бе Слави Трифонов. Покани ме в БМК, с идеята да ме прави българския Таркан. Заедно с "Каризма" тогава подгрявахме концертите на Слави.
- Обиден ли напусна театъра?
- Ами да, може да се каже. Последната роля, за която ме поканиха през 1997 г., беше на Ромео в спектакъл на Народния театър, което за мен беше чест. Щях да играя заедно с Димитър Рачков, Владо Карамазов, Захари Бахаров - едни от най-големите звезди на театъра в момента. Почнахме репетиции, но никой не дойде да говори с нас дали сме на щат, дали на хонорар. Точно тогава се случваха някакви реформи в театъра. Трябваше да напусна Студентския град, намерих си една квартирка за 80 лв. в „Лозенец“. След десет дни репетиции дойде да ни гледа тогавашният директор на Народния Сашо Морфов. И аз попитах какви пари ще взимаме. Обясних, че не съм от София, на квартира съм. И някой подхвърли репликата: „Ето, почна се...“. Което мен ме обиди страхотно. На другия ден се разбра, че ще ми плащат 20 лв. на представление. Четири години аз да уча актьорско майсторство, и то при най-големите учители, каквито за мен са проф. Крикор Азарян и доц. Тодор Колев, за да взимам по 20 лв. на представление? И така се сбогувах с театъра.
- Ани Хоанг, гаджето ти, играе във "Фамилията".
- О, да. Много се гордея, че я поканиха за ролята на това нямо виетнамско момиче. И искам да кажа - не, не е вярно, че аз съм я набутал да участва във филма.
- А филмът "Код червено", в който си 80-годишна бабичка зомби, кога ще излезе?
- Башар Рахал движи проекта. С Валери Милев сме големи приятели и затова не се обидих, когато ми каза: "Пич, нали няма да ми се сърдиш, искам бабичката да е дебела. В началото трябва да е много бавна, но после става зомби и започва да се движи много бързо". Спечели ме, като каза, че никой друг не би изиграл тази роля по-добре от мен.
- Ролята на режисьор също ти отива. Благодарение на Андреа дори се запозна с хората на Пъф Деди.
- Да. Те бяха невероятни. За Марио Уинанс ние сме друг свят. Като ги качих с едно джипче и потеглихме към село Долна Малина и като видяха едни каруци с цигани, тия хора изпаднаха в несвяст. Извадиха едни телефони и като почна едно снимане...Като шок беше за тях (смее се).
- А някои изпълнители в България звездеят. Припомни ли на Румънеца и Енчев как взимаха автографи от теб, а после се правеха, че не те виждат?
- Ами да, имам ги на едно видeо - идват като малки да им се подпиша, а сега се правят на тези, дето не са.
- И Мария Илиева ли спада към самозабравилите се?
- Уф, как не искам да й правя реклама отново. Изключително неприятно е да кажеш пред хората: "Боже, на какво приличаш", за човек, който е направил за теб толкова много в професията! Ако за нея това, че в момента съм напълнял и се занимавам с попфолк е нещо кошмарно, то аз нямам проблем с това. Но е непочтено. Плюс това аз не съм казал, че тя е отвратителна пача, както се написа. Обиден съм, но няма да падна на нивото й да разказвам аз какво знам за всичките й връзки и начина, по който е успявала. Всеки сам си избира съдбата, няма лошо в това.
- Добре, кажи за последния романтичен жест към теб на Ани?
- Тя ме изненада, като сложи в обувките ми за танци едно дълго романтично писмо с признание за обич. Направо ме разплака. Е, понякога и аз й купувам разни сърчица и ги слагам по джобовете й. Тя има една песен "Онези малки неща", която Мариета Ангелова е написала точно за връзката ни. Смятам, че сега мога да я изненадам и като татуирам лицето й върху гърба си. Така ще й покажа, че е жената на живота ми.
- А за четиричасовите секстурове няма ли да ни разкажеш?
- Ааа, не сме казали четиричасови, а до 4,30 ч. Има голяма разлика (смее се).