Легендата Гриша Георгиев от група "Портокал": Сегашната рок сцена е по-силна от 90-те!

Гриша Георгиев е една от легендите на рок музиката у нас. С група "Портокал" дългогодишният музикант ще изнесе бутиков концерт на 23 октомври (сряда) в столичния клуб "Строежа". Специалните гости са Александрина Александрова - вокал, Парапланер/Нова Генерация, Боян Генов (Bobz) - вокал (Field) и InnerGlow. Предстои издаването на ново EP на групата. Новите песни ще бъдат в стила на бандата, макар и по-различни като звучене.

- Изживява ли своето ново бурно развитие рок сцената в сравнение с 90-е години, когато възходът беше осезаем, г-н Георгиев?

- Да! Мисля, че рокът е по-силен от тогава, защото групите, които се изявяват сега са доста повече. През това време преживяхме много, видяхме да гостуват у нас групи от цял свят и успяхме да си сверим часовниците. Качеството е по-добро - и в технически план, и с опита, който сме натрупали.

- Кои бяха най-трудните моменти през годините?

- Винаги е било трудно. Занимавал съм се с много неща от 2000 година насам. Опитах да спра с музиката, но самата тя си ме въвлече обратно.

- Какво пробвахте?

- Първо реших, че ще ставам фризьор, изкарахме с бившата ми съпруга курсове при стилист Капанов. тя завърши кино грим и педикюр. Имахме идея да си отворим заедно ателие, но не се случи.

Работил съм в една дърводелска бригада. Строяхме дървени къщи по американски модел, които сега са много модерни. Но един ден 12-метрова греда, тежаща над 300 кг падна и ми удари ръцете. Отървах се, но това беше знак, че трябва да спра, можеше да има много тежки последици.

Работил съм и в алпийска бригада за топлоизолации на панелните блокове.

В студио съм работил като звукорежисьор. Разнасях храна също, обикалях с автомобил. Там е удобно, защото сме с плаващо работно време музикантите. Отскоро работя в друго студио, което записва войсоувъри.

- Кали ли характера ви всичко това?

- Оцеляваме поради една или друга причина. Всички знаем ситуацията в България и това ни учи да ставаме по-оправни.

В кръга на шегата бих добавил - музикант къща не храни, но музикант къща купува. Разбира се, в едни други жанрове, не в нашия, аз не съм си купил къща.

Оцеляването е трупане на опит и пробване на всички подобни странични работи. Музиката винаги е била спасителен пояс. Когато ми е било много трудно, винаги съм излизал от депресии и сложни ситуации духовно и ментално като емоция чрез нея - правейки я, слушайки я, свирейки я.

В ъндърграунда сме така - в мазето и като отидем до тоалетна казваме "дай отвертката да отворя вратата". Цял живот сме така. Но всичко това ни носи призвание, храна за душата и едно особено възприятие за света и начин на живот.

Сега виждам точно връщане към 90-е години, когато бяхме тийнейджъри. Сегашните деца слушат тъкмо онези банди от моето детство.

- Какво бихте им казал?

- Да отстояват себе си и да не позволяват други да вземат решения вместо тях. Младостта е красива. Нищо не може да се сравни с нея.

- А за политиката?

- Не им вярвам на политиците. Всеки път едно и също. Идват, опитват се да се асоциират се с народа, но само за да постигнат целите си. После следва поредното голямо разочарование.

Въпреки всичко винаги гласувам. Трябва да имаш позиция, дори отрицателна, която си заслужават и тя трябва да се изрази.

- Прибирате ли се в родното Харманли често?

- В Харманли е много хубаво като си отида. Почивам си, студиото е там, записвам и мисял нови неща. Разкошно! Нищо общо със стреса в големия град. Приятелите ми там казват - много яко, ние тук умираме от скука.

- Разкажете ни за колоритни случки от вашите участия.

- Имало е гафове - пада микрофон, не сработва техниката. Много пъти е имало. Имах шапка, имитация на кожа от коза - каубойска. Една вечер отиваме във Варна в един клуб. Пеем и свирим, а в паузата един се провиква - абе, ти освен да дереш кози друго можеш ли.

Свирили сме и на сватба в дискотека в Казичене, която е чалготека. По средата на нашия сет нещата станах сериозни. Започнаха злобно да ги гледат, а ние бързичко събрахме нещата и бегом след края, спасихме кожата.

- Какво си пожелавате?

- Да правя музика, която да вълнува младите и да обикалям по фестивали по цял свят. Както и живот и здраве, за да могат да се осъществяват. Имам син на 13 и дъщеря на 14 години.