Таня Масалитинова: Не ми се живее повече!

Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Масалитинова, преди дни московски журналисти бяха у вас, за да снимат филм за баща ви Николай Масалитинов. Как протече срещата?
- Да, наистина идваха у нас. Но дъщеря ми Вера, която е на 67 години и е единствената внучка на баща ми, се разболя от остра двустранна бронхопневмония. Господата решиха, че ще й дадат време, за да се възстанови. Прекратиха работата и ще дойдат отново, като се постопли времето.
- Вие как се чувствате?
- Ох, не съм добре. На проходилка съм, едва ме държат краката. Но въпреки всичко се опитвам да правя една гимнастика по три часа, само и само да си помагам сама, да не мъча дъщерята и внука, с които живея. Преди време идваше жена, която срещу 5 лева ме разхождаше. Сега шефът на артистите Христо Мутафчиев отново иска да ми вземе човек, който да ми помага, но дъщеря ми, понеже вече е пенсионер, се грижи основно за мен. И, разбира се, пенсията ми не стига, на памперси съм сега, но не искам да се оплаквам. Моля се Господ вече да ме прибере! Старост-нерадост. Като в клетка съм и сега чакам да пукне пролетта, за да мога да слизам долу с дъщерята или внука. Понеже съм на 12-ия етаж, ми трябва придружител, за да сляза с асансьора долу. Каква съдба - мечтаех за Хаваите, а сега чакам да пукне пролетта, за да изляза на пейката пред блока. Просто не ми се живее повече.
- Не говорете така! Ето, Стоянка Мутафова все пак продължава да играе. И вашият дух е доста силен.
- Ооо, да. Тя е само пет месеца по-голяма от мен. Браво на нея, а още се държи. Критикуват я, че била халтураджийка. Не е вярно! Стояна е много интелигентна! Завършили сме една и съща школа. Едно време бяхме по-близки, но после работата в различни театри ни отдалечи.
- Липсва ли ви театърът?
- В началото, когато се пенсионирах - да. Сега вече не ми се играе. Иначе ме поканиха да участвам в български сериал. Но им отказах. Много сериали и продукции почнаха да се повтарят. Иначе понякога, когато си легна и не мога да заспя, си връщам лентата в главата от различни мои роли. Все пак играх до 84 години. Често се сещам и за любимите си приятелки Славка Славова, Лили Попмиланова. Някои от тях вече не са между живите, но има и такива като Емилия Радева, Жоржета Чакърова, жени, които могат да са ми дъщери.
- Учите в Художествената академия две години, не рисувате ли сега понякога?
- Ооо, не. Нямам сили. Предпочитам да чета. Препрочитам "Война и мир". Много обичам Толстой, тая книга трябва да се чете на всички възрасти. От руските автори най-много харесвам Булгаков, наизуст зная "Майстора и Маргарита". Освен дъщерята Вера и внука Николай Каров, който работи като сценограф в Кукления театър, нямам други близки. Заедно живеем и всеки си има телевизор в стаята. Много съм благодарна на Народния театър, когато преди година събраха пари, за да платят операцията ми на окото - махнаха ми пердето.
- Това е прекрасно. И сега, когато гледате телевизия, на какво се спирате?
- Харесвам турските сериали или документалните филми, тези, които се четат. Понеже и недочувам с едното ухо, та гледам много да не досаждам и на съседите с увеличението на звука от телевизора. Иначе гледах наскоро Таня Лолова в един сериал и много я харесах. Гледам и много руска телевизия.
- Г-жо Масалитинова, изиграхте толкова невероятни роли. Остана ли ви неосъществена мечта на сцената?
- Да. Аркадина в Чеховата "Вишнева градина".
- Има ли нещо, за което да съжалявате?
- За нищо в живота си не съжалявам. Макар че съм правила доста грешки. Ето към най-голямата любов в живота ми - първия ми съпруг Леонид Есауленко, имах грехове. След 25-годишен брак с него го напуснах и когато пътувахме с театър "Есперанто" в Лондон, се свързах с ученическата си любов - британеца Дик, и се омъжих за него. Не можах обаче да изтрая живота на спокойна домакиня там и след две години се върнах в България. Отново се омъжих за Леонид, който дори се разведе, за да се ожени повторно за мен. Това е то голямата любов. Имах интересен живот. Затова не искам хората да ме виждат като руина. Отказвам снимки и телевизионни интервюта.
- На сцената имахте ли любим партньор?
- С всички се разбирах. А, ето със Слава (актрисата Славка Славова Ц бел. авт.), с която бяхме толкова близки приятелки и дълго сме били заедно в Народния театър, почти нямахме роли в една и съща пиеса. Но пък си партнирахме вече в Театър 199 и се оказа, че най-добре си пасваме. С почти всички наши колеги мъже съм играла, но като че ли вече извън Народния театър се разбирахме най-добре с Георги Георгиев-Гец. Той беше чудесен човек и горкият издъхна на сцената. Получил удар, но си доигра представлението.
- Наистина беше невероятен! Но и вие сте била много харесвана и ухажвана жена.
- Да! Бях флиртаджийка, весела, харесвана. Мъжът ми Леонид беше много ревнив - кога с право, кога - не, давала съм поводи.
- Родена сте в Прага, специализирали сте в Русия, живели сте в Лондон?
- Да, и накрая съм щастлива, че съм тук в София. Тук ми е мястото.
- Кризата не ви ли съсипва битието?
- Та тя не е само наша, тя е световна, тази пуста криза. Ето вече сме членове на ЕС, това е много хубаво, но всичко вече е под въпрос - може съюзът да се разпадне, еврото и то, навсякъде политиката куца.
- Ще гласувате ли на 12 май?
- Ех, ако можех, щях да гласувам. Как да стигна до урните? Ако ме закара някой добър съсед, иначе ние нямаме кола. Едно време идваха вкъщи за тези, които не могат да стигнат до училищата, сега вече нямат такава практика.
- Кой е най-щастливият ви миг за тези 91 и половина години?
- Щастливите мигове ми се преплитат с нещастните. Най-страшното ми изживяване беше една бомбардировка, в която едва оцеляхме. Пуснаха бомба над нашата кооперация, тя се разцепи по диагонал на две, а ние бяхме в апартамента. Добре че не успяхме да влезем в скривалището, защото то се взриви първо. Всички оцеляхме по едно чудо. Нямахме покрив, но останахме живи. Ето това е животът - всяко зло за добро.