Шеф Манчев: Храната е живот и дълголетие

Не е толкова какво, а колко ядеш

Кой е той

Шеф Манчев е роден в София през 1973 г. Завършил е техникум по обществено хранене в ранния период на прехода. Създал собствен бизнес, като открил павилион за сандвичи на виден столичен булевард. Бизнесът му не потръгва и той го продава. Известно време работи на круизен кораб. За готварството го вдъхновила неговата баба. В момента шеф Манчев е собственик на ресторант в центъра на София. Водещ и продуцент е на предаванията "Черешката на тортата" и "Кошмари в кухнята".

- Шеф Манчев, вие се появявате в много амплоа - на шеф-готвач, водещ, продуцент, ресторантьор. Как успявате да съвместите толкова неща?

- Успявам с много сериозен екип зад гърба си. Това са хора, които работят здраво за мен и аз успявам да консолидирам всичката тази енергия. Да дам пространство на всеки да работи качествено в своя ресор. Имаш ли добър екип, имаш и дългосрочност на предаването. Всичко опира до хората, които да събереш и да мотивираш.

- Все пак като водещ в един момент заставате сам пред камерата.

- В интерес на истината аз докато вървя напред, се уча и ставам все по-добър. Телевизията ти дава един път на израстване, на това да ставаш все по-качествен. Когато изляза в ефир, се концентрирам само върху това, което правя в момента, и върху това, което разбирам, и се стремя да го направя по най-добрия начин.

- Продуцентството също е самотна дейност, колкото и да работите с хора?

- Продуцентът е работодателят и той трябва да подсигури екипа. За да има максимално добри резултати. Продуцентството си е вид самотна дейност, да. Продуцентът е човекът, който създава пътя, идеята и накрая я материализира.

- И носи отговорност?

- О, да, носи огромна отговорност. Това да не го забравяме, защото е много важно.

- Едни хора от Ямбол се оплакаха, че сте забранили в ресторанта им да се сервират свински уши, или т.нар. ямболски калмари. Защо?

- Нямам нищо против свинските уши, но въпросът е тези уши да ги надградим. Ушите като продукт не са нещо "Уау", но имат вкус, хрущял, пускат добър бульон. За мен човек трябва да надгражда всяко едно нещо, да развива продукта и да му придава добавена стойност. Така че от уши можеш да направиш страхотно шкембе или пача, да го съчетаеш с дреболии, след което да го направиш със зеленчуци. Има много неща, които можеш да направиш. Но тривиалните уши, които ги предлагат в ресторантите, на мен не ми харесват, защото няма никаква мисъл в тях.

- Пуснахте нова книга. какво е различното в нея?

- Събрал съм тридесет и шест звезди, 105 рецепти и съм описал хора, които мен са ме впечатлили. Разбира се, не всички са победители, но това са хора, които са дали сърце и душа в готвенето. Разказал съм цялостната концепция на предаването, какви са били първите трепети, когато сме го правили, как да спечелиш "Черешката на тортата", как да си перфектният домакин вкъщи.

- Вие вече 13 години водите предаването.

- Четиринадесета караме. Сега започва новият сезон.

- С какво беше по-различна тази година "Черешката"?

- Всяко едно ново начало е различно. Не знаеш дали ще тръгне, как ще тръгне, дали зрителите ще го приемат. Всъщност всеки, който започне да прави нещо ново, каквото и да е, той малко или много рискува. При нас телевизията рискува и това се оказа един от най-печелившите й проекти. "Черешката" е едно от най-дългосрочните предавания на телевизията.

- Какво е за вас храната?

- Пътувах през времето, докато не снимахме, из доста ресторанти по света и съм станал още по-критичен. Храната е чувство, отношение към това, което правиш, и към това, за което се заявяваш. Когато го правиш професионално и с ясна визия какво искаш да направиш, тогава прибавяш добавената стойност. Във всяка една сфера, в която се занимаваш, трябва да има душа, енергия и да знаеш какво искаш да постигнеш от това.

- Казвате, че храната сама по себе си не е вредна, а дозата е вредна. Така ли е?

- Така е. Защото хората не си правят план какво ще ядат, не се изследват, за да знаят кой от продуктите им се разгражда правилно от организма. Дори от обща култура само. Ето на мен например вечер не ми понася добре храната, но всеки човек е различен. Не става въпрос да се нахвърлим на едно ядене и после да казваме: "Олеле, защо сме болни".

- Вие сте изработили специален хранителен режим за вас и за семейството си?

- Да, опитвам се да се храня с качествени продукти, това е здраве. Ако приемем, че храната е тренировка, това е тихата тренировка за тялото. Но тя е 70 процента от телосложението. Човек трябва много да мисли върху това, за да може да живее дълго, да живее енергично и с настроение.

- Какво друго сте намислили занапред?

- Оттук нататък ми предстои да създам нов бранд за кафе. Това са сортове, които съм селектирал по време на пътуванията ми в чужбина. Така че ще правя неща, които наистина имат добавена стойност и когато хората вземат нещо от мен, да знаят, че е с много мисъл направено.

- Какво трябва да направи един малък провинциален или квартален ресторант, за да е успешен?

- Първо да излезе от рамката кой какво обича и как го обича. След това да търси регионални продукти, като месарници, зеленчуци и други такива. След това да бъде различен и да отстоява на различието си, защото хората искат да ядат качествена храна. Провинциалният ресторант трябва да бъде нещо като пресъздаване на дома в ресторанта. Това трябва да е олицетворение на дома на клиента, на неговия начин на живот така, както той го вижда. Да се усети гостоприемството.

- Навремето такива ресторанти са се наричали гостилница?

- Разбира се, ти трябва да нагостиш човека, но не с тривиални неща, които навсякъде ги има, а трябва да пресъздадеш твоята лична вътрешна енергия, твоя бит и възпитание и начин на живот. Това трябва да бъде малкият ресторант.

- Въпросът май опира до това да проверяваме откъде са купени продуктите?

- Абсолютно! Можеш и в големите вериги да намериш много добри неща. Хората трябва да разберат, че храната е живот, храната е здраве, дълголетие. Като такава тя трябва наистина да е качествена. За да може човек винаги да е здрав и ведър.