7 пъти публиката вика на бис "Тоника СВ"

Не съм мечтал дори за два поредни концерта в зала 1 на НДК, призна бащата на групата Стефан Диомов

"Едно време, когато започнахме преди 45 г., не съм мечтал дори, че ние с "Тоника СВ" бихме могли в два поредни дни да напълним зала, а за зала 1 на НДК въобще не съм дръзвал дори да помечтая!"

Това са думите на бащата на групата Стефан Диомов ексклузивно за "България Днес" минути преди началото на втория концерт в събота в препълнената зала 1 на НДК по случай годишнината на групата. Седнал скромно и без претенции на първия ред, Диомов постоянно се изправяше от седалката, подпирайки се на бастунче, и подаваше ръка за здрависване към млади хора, които се спираха да му кажат: "Г-н, Диомов! Чест и почитания за творчеството ви! Вие сте велик! Бъдете здрав!".

Обичаната от стотици хиляди българи група "Тоника СВ" в два поредни дни събра почитатели от цялата страна на всички възрасти, които пяха заедно с нея едни от най-емблематичните песни "Нека да е лято", "Здравей, как си приятелю", "За старата любов" и други.

Формацията е създадена в края на 1979 г. по идея на Главно управление на Строителни войски с цел: "Трябваше да направим вокална група, която да обикаля поделенията, за да повдига духа на войниците", разказа Диомов. 249 кандидати за славата се явили на музикално прослушване, което наподобявало актуалния днес телевизионен формат "Гласът на България".

"Едно време обичаният от нас актьор Тодор Колев, преди да се качим на сцената, все ни обявяваше така: "И сега ще чуете едни сладки опълченци в българската музика!". Нека да запеем заедно "Люлякови нощи" за онези наши опълченци - Гого, Ваня Костова и Иван Христов, които вече не са между нас", каза Драгомир Димитров - Драго.

Публиката, провокирана от зевзека на групата Драго, който за да я разведри, представи себе си така: "Аз съм от Враца. Несебърски зет", извади мобилните си телефони с включени фенери и освети залата в хиляди светлинки, подобно на песента "Звезден прах", изпълнена отново в памет на покойните музиканти от "Тоника СВ".

Залата избухна, когато Драго съобщи, че аранжорът на песента "Един неразделен клас" - тромбонистът Недко Трошанов, е в публиката: "Той е голям пич и тази година става на 90 г.! Нека да го аплодираме!".

"И сега един дълбок поклон от "Тоника" към човека, който е композирал 95% от нашите песни. Стефан Димов, който през 2025 г. празнува 80-годишнина!", каза Драго и групата запя две нови песни на Диомов - "Аделина" и "Добър ден, любов".

"45 години ни делят от деня, в който се събрахме с моите колеги и си казахме, че ще пеем. И запяхме десетки, после стотици песни, направихме хиляди концерти и се случи едно чудо! Благодаря ви и нека да е песен! Обичам ви, България!", просълзен отвърна Диомов.

Музикантите изпълниха песента на Тончо Русев "Зима", събрани около белия роял на сцената под аранжимента на симфоничния оркестър с диригент маестро Димитър Косев.

След два часа пеене седем пъти публиката викна групата на бис отново на сцената с неудържими викове: "Още, още, още!". Изправената на крака с бурни аплаузи, зала 1 на НДК не пусна любимата си "Тоника СВ", а завзекът Драго й отвърна: "През всичките години проблем на "Тоника" бе не какво да изпее на сцената, а какво да не изпее". И "Тоника" запя великолепното акапелно изпълнение на: "Тази нощ нали не те е страх, отдалеч при нас идва Малкия принц с цвете в ръка и целува всички тук, преди да заспим. Утре може би ще се будим пак по-щастливи, нали, и ще шептим: "Добър ден, от днес с теб ще бъдем добри, ще бъдем добри!".