Максим Генчев набил партиен секретар през 1984 г.

Революциите се вдигат от младите, настоява режисьорът

"Като млад много се бунтувах. Дори през 1984 г. набих партиен секретар! Представяте ли си? Това беше немислимо! А през 1981 г. се разведох с генералска дъщеря! Това са немислими неща за онова време, които ти сриват кариерата... Но после започваш да виждаш истината - закъснея за репетиция, оп - уволняват ме дисциплинарно. За еди-каква си дреболия пак следва наказание. И започваш да усещаш какво ти се стоварва на главата." Така започва изповедта си ексклузивно за "България Днес" режисьорът Максим Минчев, запитан да коментира протестите след изборите у нас.

"Като по-млад си виках - взимам пушката и излизам! С първия ми тъст генерал, комунист, се карахме често и той ми викаше: Виж какво, ето ни я Витоша (той имаше вила в Симеоново със собствено парно и вода!), и вика: "Мазето ми е пълно с оръжие, избери си и отивай горе в шубраците и се бори за твоята правда! Аз се преборих за моята и си я имам! Хайде действай!". И аз тогава ама наистина се опулих", спомня си с усмивка на лице актьорът. И се замислил: "Дали съм в състояние да отида да се боря за моята свобода и тогава изведнъж видях пред мен детето ми, жена ми, сума ти задръжки изплуваха. Отпуснах се да ви разказвам и твърде много да приказвам, но революции се вдигат от младите, да знаете".

Неговият тъст, покойният вече генерал-майор Цоньо Ганев Иванов, бил герой от Втората световна война, възпитаник на националния военен университет.

"Партизанското му име е Стенка, той е първият партизанин в България, още 1939 г. е излязъл човекът като разбойник в гората. Убивал е кметове, пристави в 18 села около неговото село Дебелец в Търновско, разчиствал ги е от изедниците. Впоследствие Чочоолу пада с парашут край дървото, в което моят тъст се е криел, стават приятели и го спасява от разстрел", разказва Максим Генчев.

Истинското име на спасителя на тъста Ганев е комунистическият активист Стою Иванов Неделчев, известен с прякорите си Пантерата, бай Драгия и най-популярния Чочоолу.

"С основно образование тъст ми отива като военен аташе в Англия през 1945 г.", казва Генчев и продължава: "Той бил 15-годишно момче, прибрал се вкъщи, майка му плаче, баща му се тръшка, властта им взела кравата и няма какво да ядат. Тъст ми излиза и набарва кмета, пристава (началника на полицейския участък в селото), горския и попа как разфасоват кравата им и с пушката ги убива. Тоест търси възмездието. И започва да се крие години наред в шубраците като отмъстител за неправдите, като нощем посещавал селата наоколо и изтрепвал тогавашните деребеи и изедници."

Когато новата власт дошла на 9 септември 1945 г. в България, в околията на Търновско заловили всички горски разбойници и ги строили на една стена за разстрел. "Но Чочоолу го разпознава и казва: Не, тоя го оставете. И така тъст ми става комунист, другар", през смях разказва Генчев и продължава: "Аз се занимавам с филмирането на героите ни като Ботев, Левски, Караджата, наясно съм с психологията на човешката борба за справедливост и мога да ви кажа, че тя не е за всеки".

Режисьорът настоява, че за близо 150-те години от Освобождението на България всички български герои и техните наследници, които генетично са обвързани с геройските им дела, са избити, унищожени или смазани.

"Всяка една власт от Освобождението до днес - царско време, после комунизъм, а и сегашната власт унищожава всеки, който дръзне да се съпротивлява. И потомците на героите, за да оцеляват, трябва да внимават каква обществена позиция заемат. Те вече са белязани от съдбите на предшествениците и гледат да са смирени", настоява Максим Генчев.