Продуцентът Джонатан Янгър: Политиката погубва Холивуд

Истууд и Ханкс харесаха шкембе чорбата, кюфтетата и шопската салата

Кой е той

Джонатан Янгър е американски продуцент. Той се присъединява към "Милениум Филмс/Ню Имидж" през 2011 г. Работил е върху повече от 50 филма, включително франчайза "Непобедимите", "Код: Олимп", "Код: Лондон", "Код:Ангелът", "Бодигард на убиеца", "Бодигард на убийцата". Янгър живее в Лос Анджелис и пътува редовно до студиото на "Милениум" в София. Последната му работа е "Щастлив удар" със синовете на двама от най-популярните холивудски актьори Клин Истууд и Том Ханкс - Скот Истууд и Колин Ханкс. В лентата Янгър и играе, и е продуцент.

- Господин Янгър, колко време снимахте у нас?

- Преди дни приключихме, а сме тук от началото на октомври. Имахме време на подготовка, камерата се завъртя на 7 ноември. Снимахме в Бухово, 12 дни снимахме и в Плана планина. Беше тежко! Много интензивно. Бяхме навън от зори до мрак, за да успеем, а беше толкова студено.

- Кои бяха най-големите предизвикателства пред екипа?

- Времето! В началото смятахме, че две неща могат да ни объркат работата - времето и цялата тази бойна техника, която ползваме във филма. Всички огромни превозни средства от Втората световна война. Казвахме си: "О, ако танкът се прецака, ако камионът се развали...". Имахме истински бойни машини като "Ханомаг", камиони GMC, които американците са ползвали. Но слава на Бога, нищо не се повреди, нито ни попречи. Върнахме ги в чудесна форма, работят, изглеждат добре. Филмът разказва една много красива история на фона на битката при Булдж през Втората световна война.

- Какви са героите на Ханкс и Истууд и какви са те като хора?

- Скоти притежава едно такова невероятно качество, че чак няма да повярвате - той е актьор без никакво его. Само такъв човек бих изложил на минусовите температури в Плана планина. Той е най-неактьорски държащият се човек - макар да е от семейство Истууд, няма да го разбереш, ако не знаеш. Добър, честен, скромен, а в интензивен филм като този имаш нужда от Скот. Героят му е капитан, инженер. Неговата работа и тази на другарите му е да минат линията на врага и да поставят капани, експлозиви. Героят му е интелектуалец с висока научна степен в САЩ, който доброволно отива в армията и взривява мостове. Той работи като земеделец, а те не са били длъжни да се включват в армията, трябвало е да поддържат икономиката. Но персонажът му отива доброволец и това говори много за характера му. Героят на Колин е полковник, по-възрастен, не харесва празните приказки, дава заповеди и се вълнува от това момчетата му да са защитени и да са добре. Грижа го е за тях. Във филма участва и Тейлър-Джон Смит, който играе и в "Аванпостът".

- Какво харесаха те у нас?

- Харесвам хората - че са щедри, че са професионалисти. Скот вече е снимал 4 филма тук. По този филм работехме 6 дни в седмицата и нямахме време за нищо. Всички много харесахме шопската салата. Кюфтетата в тази страна са удивителни. Любима ми е шкембе чорбата! Всеки ден питах кетъринга дали ще има шкембе чорба и те отвръщаха: "Ами сигурно утре" и аз: "Уведомете ме, моля!".

- Доколко е свързана историята във филма с реалните събития оттогава?

- Сценарист на филма е Марк Фридман, с когото сме работили заедно и по друг филм тук, в България, и със същия режисьор Род Лъри - "Аванпостът" (2019). В него участва отново Скот Истууд, а и Орландо Блум. Аз също играя там. Марк по произход е от Франция и в гимназията трябвало да напише проект, като за целта интервюирал ветеран от Втората световна война. Този войник му е разказал историята, върху която ние стъпваме, но имаме и своята креативна свобода.

Тази история отговаря на важния въпрос: "Защо оцеляваме". И едно от тези неща е, че оцеляваме заради тези, които обичаме. В "Аванпостът" въпросът беше: "Защо се борим".

Филмът започва със събития от 1950 година от американската история. Преди това мъжете са били на война, жените в САЩ са работили във фабрики, произвеждали са какви ли не неща за войната - муниции и други. Помните плакатите с жените, които демонстрират бицепс: "И ние можем!" - това е хубав поглед над нещата, но не се говори много какво е станало след войната. Много жени остават без работа, много цветнокожи жени - без бонуси, без пари, и нещата се прецакват.

Разказът е за един войник, който се опитва да постъпи правилно, защото жена е построила неговото радио - инженер помага на инженер. Да не издавам детайли, но една сюжетна линия отваря и затваря разказа, тя е от 1950, а всичко останало във филма е от времето на войната - екшън, битката при Булдж. Сценарият мога да опиша така - когато го четеш, направо си гризеш ноктите. Чудиш се: "Кога нещо хубаво ще му се случи на този човек?".

- Защо точно тази история решихте да разкажете?

- Обичам военни филми. Харесва ми как обикновени хора трябва да издържат при необикновени и екстремни обстоятелства. Това не са делта герои, рейнджъри, спецбойци. Нашият филм е за нормален човек, инженер и има общо и с днешния ден - всеки от нас е герой и в дадена ситуация го проявява.

-Имате 50 филма зад гърба си, работата по кой няма да забравите?

- "Аванпостът" е много емоционален филм за мен. Род Лъри e режисьор и на "Аванпостът", и на "Щастлив удар". Месец преди да започнем да снимаме "Аванпостът", неговият син почина на 27-годишна възраст при инцидент. Род все пак направи филма и тогава нещо стана - всички работехме мълчаливо, отдадено, в перфектен синхрон. Стана и нещо друго, много красиво, което няма да видиш в американски екип - специалистът по ефектите Иво направи заря, фойерверки в чест на сина на Род и това беше толкова емоционален момент! Незабравим! 90 процента от екипа оттогава са същите и в този и ако някой има питане и отиде при Род, поглежда снимката на сина му на бюрото и казва: "О, няма нищо, ще се справим". За мен това е невероятна история с истински хора и остава голям спомен.

- Как бихте описали холивудското кино и какво харесвате в европейското?

- Аз имам проблем с холивудското кино и това е цялата тази политика, която вкарват във филмите. Политика заради самата политика! Това унищожава хумора. Това ограничава креативността. Ако не можеш да кажеш това или онова, защото не е политкоректно, това ограничава. Представете си Стенли Кубрик или Копола, или Оливър Стоун, ако се подчиняваха на подобни неща, колко шедьоври нямаше да ги имаме. В Европа го няма това и е прекрасно - разказват се истории за истински хора. Холивуд бълва по 20 Спайдърмена, 25 герои на "Марвъл" годишно, което е окей, бизнес, разбирам. Но ми харесва да правим филми, с които рискуваме, както казва поговорката: "Да хвърлим кал по стената, пък да видим какво ще полепне". Да експериментираме с надеждата за успех.