Приживе Георги Калоянчев пред "България Днес": Имам много грехове!

100 години от великана Георги Калоянчев

Много грешно живях, но съм щастлив, че ме обичаха

"Уж съм добър, ама много грехове имам. Но съм щастлив, че ме обичаха всички - от хората, публиката ми до колеги, приятели. И връщах, опитвах да връщам тази любов по всякакъв начин."

Това казва пред вестника ни великият Георги Калоянчев приживе в едно от последните си интервюта. Ако беше жив, вчера той щеше да стане на 100 години. По този повод в Сатиричния театър направиха честване с участието на неговия син Ивайло Калоянчев и Калин Сърменов, настоящ директор на Сатирата. Имаше и прожекция на филма за Калоянчев от 1999 г. - "Умно село: Възгледите на един Homo Ludens".

От публиката за пореден път го гледа най-вярната му жена - съпругата Валя, която му роди двама синове - Явор и Ивайло, гордостта на Калоянчев.

Валя до последно се грижеше с цялата си отдаденост за Калата, въпреки че бе чувала над хиляда слуха за негови изневери. "Никога не съм бил с жена, ако не съм я любил. А и да съм направил грешка, винаги съм си признавал. Като се прибера вечер, и дума по дума започвам да рапортувам какво съм правил през деня. Понякога съм прекалявал и на Валя й ставаше мъчно, но никога не се отказа от мен. Знаеше, че си остава голямата ми любов", сподели ни през сълзи Георги Калоянчев. И добави тъжно: "Въобще много грешно съм живял. Сега, на тия години, дето не с единия, ами с крак и половина съм в гроба, си правя равносметката. Уж съм добър, ама много грехове имам", казва Калоянчев.

Той неведнъж е признавал, че само две жени в живота му са спечелили сърцето му завинаги. Едната, разбира се, е Валя, а другата е Стоянка Мутафова. Двамата се запознават още в младежките години, а след това живеят в една и съща кооперация.

"Не можех и ден да издържа без Стояна. Винаги съм я наричал с истинското й име. Още като прохождаше в професията, я бяха объркали на един афиш и оттам всички започнаха да я наричат Стоянка. Тя в началото се дразнеше, но после свикна. Винаги сме били неразделни. Най обичах чувството й за хумор. Нямаше спирка, като започнеше да разказва шеги за важните пудели от властта. Никой не можеше да си го позволи тогава това дърдорене, но Стояна я обичаше целият народ и не можеха и с пръст да я пипнат", завърна се обратно в спомените си Георги Калоянчев.

"Когато бях най-известен, все ми завиждаха за парите. Мислеха, че съм натрупал милиони. Нали ме наричаха любимец на партията. Чудеха се колко апартамента и автомобили ми е подарила тогавашната власт. Никой не дойде да пита колко е трудно да играеш по няколко постановки и в същото време да снимаш филми. А колкото до парите, в началото играех за една паста от 20 стотинки. Точно толкова ми плащаха. С Коста Цонев и Васил Мирчовски ходехме по вечеринки да разиграваме комедийни сценки. Като свършим, ни нареждаха на една пейка и ни черпеха с по едно парче торта или в по-добрите времена с еклер. По-късно взимахме по 2-3 лева на участие. Лъжа е, че съм взимал по 50 и дори 100 хил. лева на месец. Аз толкова пари накуп не съм виждал през живота си", кълнеше се Георги Калоянчев.

През всичките тези години актьорът не можа да си прости, че макар и неволно, е отнел човешки живот. На 8 септември 2001 г. артистът заедно със Стоянка Мутафова пътуват с лека кола в посока София - Созопол. В района на паркинг "Бялата чешма" внезапно, промушвайки се под мантинелата, пресича 63-годишната Дора Боярова. Появата й е толкова неочаквана, че Калоянчев не успява да спре и удря жената, която умира след няколко дена. Съдът решава, че известният шофьор е виновен, и го осъжда условно. "За мен истинският живот свърши след катастрофата. Стресът беше огромен. Не можех да преживея случилото се. Започнаха да ме нападат болести. Нямах желание да им се противопоставя, а и лекарите сгрешиха диагнозата ми. Така се стигна до момента да съм напълно безпомощен, но това сигурно е наказание от горе", разказваше Калоянчев, който винаги признаваше грешките си, но пък и бе любимец на народа.