Тежката катастрофа връхлита Иво Карамански всеки ден (Потресаващ разказ)
Тежката катастрофа, която претърпя Иво Карамански-Сано, не му излиза от главата. Инцидентът става преди три години в Нидерландия, като тогава той губи ръката си.
"Самите спомени от случката ми изскачат, ако не всеки ден, то през ден. Отнесох се, карах много бързо, изпуснах контрола на автомобила и полетях. Накрая колата беше по таван, спирачният път беше половин километър. Извадих се сам от колата, през прозореца. За щастие, зад мен имаше хора, които вече бяха викнали линейка. Бях в съзнание през цялото време. Видях, че ръката ми е в много лошо състояние. Още тогава знаех, че най-вероятно няма да остане", споделя Иво в предаването "Тази събота и неделя" по Би Ти Ви.
Минути след катастрофата, под ефекта на адреналина, не си усеща тялото правилно. След операцията вече осъзнава реално какво му се е случило.
"Понякога хората изпадат в дълбока депресия. Целях се точно това да не ми се случи. Имах такъв момент, в болницата за малко. Бях напът да изпадна в такава депресия. Чудех се как ще ме възприемат момичетата, хората, аз самият. Реших, че искам да живея", допълва синът на Нели Сано.
"В такива моменти всяка една майка със сигурност би могла да ме разбере. Да си представи ада, през който минах. Ти раждаш едно здраво дете, което отглеждаш. Даваш най-доброто, на което си способен. В момента, в който той е готов за живота си, се случва нещо, което слага голям стоп", сподели и самата Нели за преживяното и допълни:
"Аз се възхищавам изключително много на неговия дух и сила. На устрема му и хъс, с който живее този живот. Никога усмивката не слезе от лицето му. Дори в първия момент, когато го видях в болницата след операцията. Дори и тогава ми се усмихна и ми каза: "От днес нататък ще бъда Робокоп, мамо. Всичко е наред. Все едно, че играем на детска игра. Приех случката, но не съм я преживяла. За мен е много по-важно, че детето ми е живо."
Инцидентът учи младежа на търпение. Иво признава, че винаги е бързал, но след катастрофата мирогледът му се променя. Връзката му с Антоанет Пепе и музиката му помагат в трудните моменти и го връщат към живот. Карамански гледа децата, готви, разхожда кучетата. Прави всичко, което правят и другите хора, но той го прави с една ръка.
"Сложно ми е да си връзвам връзките, когато не ми работи протезата. Не е невъзможно, но е занимавка. С децата с или без протеза не можеш да се оправиш", казва Карамански на въпроса с какво му е трудно да се справя.
