Недялко Йорданов разкри предсмъртното писмо на баща си, преди комунистите да го убият

Недялко Йорданов разкри спомените си от своя баща, който също е бил поет.

"Обвинен от фашистите, убит от комунистите. Помня, с майка ми му носихме дрехите, като ни го предадат мъртъв, да го преоблечем", върна се в детството си поетът пред Мон Дьо по Нова тв.

„Кръстиха кораб и улица на неговото име, след това пак ги прекръстиха, после пак отново ги върнаха. После отново ги отмениха", допълва той.

Въпреки, че баща му си отива в много ранен период от живота му, Недялко наследява желанието и способността да пише поезия именно от него.

"Първото ми стихотворение беше именно за него. 7-годишен бях, когато го написах и продължих нататък. Той ми е вдъхновителят", казва Недялко Йорданов.

Ясен спомен у него оставя и предсмъртното писмо, което баща му оставя преди да бъде изпълнена смъртната му присъда.

"Тогава той казва няма страшно. Текстът е такъв: Та нали смъртта е един миг, а животът - процес.

Въпреки събитията, белязали живота му, Недялко Йорданов продължава да вярва в доброто у хората.

"Човекът е направен от кал и от слънце. У някой слънцето преобладава, у други - калта, но ги има и двете съставки. У всеки човек", споделя той с Мон Дьо.

Едно от най-големите му вдъхновения е неговият личен живот - любовта. Смята, че третата любов - тази с актрисата Ивана Джеджева е истинската. Тази, която макар и от над 50 години, продължава да става „всяка година по-интересна".

Макар и постоянно заедно в театъра и в живота обаче, любовта на Недялко и Ивана не е била винаги лесна.

"В началото особено се искаше голяма смелост, защото нашата любов беше незаконна. Бургас беше така малко любопитно, настръхнал", спомня си той за изненадата при новината за връзката между актриса и драматурга на театъра.

Недялко Йорданов има двама сина и се гордее с това, което са.

"Аз се възхищавам на храбростта, на смелостта, на това, което правят", заявява той и споделя, че тримата често спорят помежду си по въпросите от бита.