Диана Димитрова: Превърнах се в национална заплаха

"Едно нещо трябва да е напълно ясно, няма да ме цензурират. Онзи ден над 200 трола се бяха активирали, заради изразеното ми мнение... Кога едно момиче, една жена се превърна в такава национална заплаха? Благодаря за комплимента".
Това сподели Диана Димитрова в социалните мрежи само ден след като публично обяви позицията си, че Русия никога не е била приятел на България и Червената армия иде.
Актрисата публикува линк към 60-минутен документален филм на проф. Светослав Овчаров и проф. Евелина Келбечева. Съветската окупация на България от есента на 1944 до зимата на 1947 предизвиква най-големия политически, финансов и нравствен прелом в новата българска история. Филмът е изграден изцяло от хроники и документи, голяма част от които се показват за пръв път.
Ето какво написа Димитрова в новия си пост:
"Всяко нещо идва с времето си Късно вечерта след публикацията ми с огромна изненада разбрах за съществуването на един филм. Трудно ми беше да заспя след това. Поспах около три часа и отидох на лекции.
Този филм е шокиращ, но хората заслужават да знаят истината. Тя не е удобна, не е плоска. Тя е страшна. Този филм е добре да се гледа от младите хора. Този филм е изцяло базиран на документи, фантастика в него няма.
Държа да отбележа, че аз не мразя никого и че се интересувам само и единствено от истината. Горда съм, че има и други хора, които се интересуват от истината.
Аз не мразя никого, но ненавиждам наглостта, простотията и управляващите. Да, точно така. Ненавиждам и липсата на справедливост. Платени реклами, както виждате за толкова години нямам, не пропагандирам нищо и това съм избрала за себе си и за присъствието ми в социалните мрежи. Това е вторият филм, който си позволявам да публикувам и да помоля, ако прецените да го споделите, защото е важно. Гледайте го. Медиите са се опитали да го заглушат.
Чест и почитания на професор Светослав Овчаров, на професор Евелина Келбечева и целия екип. Благодаря Ви за усилията".