Рок легендата Данчо Караджов: На сцената отново ставам на 16 години

Когато чуя: "Дядо, много те обичам", ми омекват колената 

КОЙ Е ТОЙ

Йордан Караджов е един от доайените на българската рок сцена, който продължава активно да работи и до днес. Фронтменът на група "Сигнал" е роден на 20 януари в София. Учи в 36-о основно училище "Максим Горки", където е и първата му сценична изява, след това продължава образованието си в Техникума по художествени занаяти. Караджов е лидер на група "Сигнал" от самото й създаване. Едни от най-известните им хитове са "Да те жадувам", "Може би" и "Сбогом". Щастливо женен е за съпругата си Мариана, която го дарява с две деца - Даниел и Лора, която също е популярна певица.

Доли ТАЧЕВА

- Г-н Караджов, през годините и до ден днешен със "Сигнал" имате много изяви. Откъде черпите тази енергия?

- Публиката ни зарежда! Между нас и хората от много години, от самото начало бих казал, има една химия, която управлява нашия успех. Публиката много бързо разбира дали работиш за нея. Никога не сме си позволявали, като музиканти, като личности, да я пренебрегваме, да я лъжем с разни технологични неща като плейбеци например. Може да излезем с една акустична китара - дали пред един човек или пред 10 хиляди, за нас няма никакъв проблем да направим каквото и да е, само и само тази химия да оправдае това, което ние очакваме от публиката и тя от нас.

- Тази година стават 47 години, откакто сте на сцената. Как предавате тази любов на толкова поколения?

- Гордеем се с факта, че в публиката има и млади хора. Когато дойдат момчета и момичета, ги питам откъде знаят песните ни, а те отговарят, че ги знаят от майки, татковци, баби и че в вкъщи се слуша много "Сигнал". За тази химия помежду ни говоря. Имахме голям късмет, че още в самото начало направихме няколко от хитовете, които и до ден днешен се пеят. Уцелихме времето и вкусовете на хората.

- За тези години сте извървели много пътища. Как се променихте като хора във времето?

- Ние сме единствената българска банда, която не е спирала дори за секунда да работи. Всички други наши колеги от по-старите групи се разбиха много отдавна и се събираха от време на време да направят някой юбилей. "Сигнал" от самото начало до ден днешен продължава да работи, без да спира, което ни прави много горди, защото в една много малка страна като България да държиш интереса на публиката никак не е лесно. Разбира се, много ни помагат песните, които сме превърнали в хитове, и те живеят вече толкова много години. Бих казал, че не сме се променили толкова много. Единствено, че всяка година остаряваме по някакъв начин. Аз вече гоня 74 години. Промяната е в личен характер, но като професионално усещане сме като в един зенит, който ни кара да вярваме, че всичко онова, което сме оставили в подсъзнанието на нашите почитатели, в никакъв случай не е било напразно.

- А усещате ли годините, за които споменахте, когато се качите на сцената?

- Не! Все едно съм на 16 или 18 години. Душата ми е пълна и се старая да дам всичко от себе си заедно с моите колеги. Никога не сме се скъпили по отношение на публиката. Затова смятам, че тя ни вярва и продължава да ни следва. Тази енергия, която носим, е качество, с което човек се ражда. Не може да се придобие във времето. Това качество, да си харизматичен, или го имаш, или го нямаш. Радвам се, че при нас нещата се случват така. Даже понякога си казваме "Боже Господи, какво толкова направихме, че тези хора полудяха така". Явно има защо, но ние сме скромни хора по природа и обръщаме внимание на тези неща по човешки начин.

- Какви бяха отношенията ви навремето с другите големи български групи, като Тангра, "Диана Експрес", "Щурците" и поддържате ли връзка с изпълнителите и сега?

- Поддържаме връзка и до ден днешен. Никога не сме имали проблеми. Въпреки че има легенди, според които нашата гилдия е много завистлива. Много често сме се срещали през годините. Може би най-вече с "Щурците" имахме много близки отношения. С Петър Гюзелев, Кирил Маричков, светла им памет. Иначе с "Тангра", "Диана Експрес" също. С ФСБ не сме имали много истински, приятелски и професионални отношения, но всеки знае себе си.

- С Кирил Маричков сте били много близки. Кой ви е най-яркият спомен с него?

- Искам да кажа, че освен "Щурците" и "Сигнал" друга конкуренция в България не е имало! Тя беше нещо свято между двете банди. Даже и Кирил Маричков в неговата книга си го признава, казвал ми го е и на живо. Спомням си, когато тази конкуренция роди две агитки - на "Щурците" и "Сигнал". В истинския смисъл те се биеха по градинките, както ЦСКА и "Левски". Срещам го един ден и го питам: "Кире, ти знаеш ли, че нашите почитатели се бият помежду си, за да докажат коя група е по-добра?". Тази конкуренция роди много песни и от наша, и от тяхна страна. Песни, които останаха във времето. С това ще запомня приятелството ни.

- Групата определено е машина за хитове, как ви връхлита музата?

- По различни начини. Когато сме работили с Мишо Белчев, Сашо Петров, Живко Колев, Милчо Спасов, аз съм им давал теми на текстове, защото примерно съм си внушил нещо. Тази мелодия ме е провокирала по някакъв начин да намеря тема, която да предложа на тези големи майстори на перото. И при мен е стояло това. Имало е песни, които съм написал по повод, а и такива, които съм търсил тема без нищо специално.

- Имате две песни за съпругата ви Мариана. Как реагира тя на този ваш жест?

- Първата, която написах преди 50 години, се казваше "Сам дори в съня". Втората песен я включих в албума "Сигналистика" през 1999 г. и се казва "Луда нощ". Тя прие много добре нещата, защото по някакъв начин съм я сюрпризирал, поласкал и може би е разбрала, че не всеки пише музика за своята любима жена. Тя прие много добре този мой подарък.

- Вие имате един от най-здравите бракове в музикалните среди. Как успяхте да го запазите?

- До ден днешен не сме си казали крива дума. Колкото и странно да звучи, не сме се карали, съветвали сме се един друг. Компромиси и уважение стоят в основата на здравите отношения.

- Как се запознахте?

- Беше много отдавна - 1970 г. Догодина, живот и здраве, ще имаме златна сватба - 50 години брак. Иначе бяхме гаджета 6 години, преди да се оженим. Запознахме се в Ахтопол, през август. Оттогава до ден днешен сме заедно. Имаме две деца, внуци и всичко това, което заобикаля нашето щастие.

- Горд дядо сте на трима внуци. Какъв е Йордан Караджов в тази житейска роля?

- Имам две момичета и един разбойник. Голямата е на 13 години - Ния, тя е от сина ми. Малката Алиса на 10 години и Матео от Лора. Когато получих това щастие отгоре, да имам внуци, разбрах, че това е апотеозът в човешкия живот, нищо друго не е важно. Нито пари, нито топли дестинации, нищо! Когато ги видя, знам, че трябва да съм благодарен на Господ, че ме е дарил с такова огромно щастие. Когато ми кажат: "Дядо, много те обичам", ми омекват колената.

- Как успявате да си починете?

- С колегите от "Сигнал" се шегуваме, че когато сме на сцената, си почиваме и като се замисля, това наистина е така.