Актьорът Владо Ангелов: Да пробиеш в Холивуд си е Божа работа

*Боливуд е по-голям от Холивуд

*Героят се ражда в подсъзнанието

Кой е той?

Владимир Ангелов завършва НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов през 2000 г. Участва в много театрални постановки на водещи режисьори, както и в сериалите "Четвърта власт", "Лъжите в нас", "Войната на буквите" и други. Освен като актьор през годините се е изявявал и като композитор, пише поезия и създава късометражни филми. Направи международен пробив с роля в сериала "Агенцията", с продуцент Джордж Клуни, където си партнира с Майкъл Фасбендър, снима в испански и индийски сериали на "Нетфликс".

- Заслужи си аплодисменти за пробива в „Агенцията", в който снимаш със световноизвестни имена, това ли е „връх" в кариерата ти или считаш друго?

Благодаря за аплодисментите! Реално погледнато, това е един от първите ми по-сериозни международни проекти и искрено се надявам, че е само „началото", а не „връх" в кариерата ми. Засега телефонът ми не пуши от хиляди предложения, но и малкото, които са ме забелязали, вярвам са точните хора с проекти, в реализацията на които мога да помогна.

- С Джордж Клуни видяхте ли се?

   Не, не съм имал честта да се запозная с него. Всички мои сцени се снимаха в Естония, далеч от основната снимачна площадка в Лондон, така че с повечето от звездите в сериала споделяме само екранно време, но никога не съм се запознавал с тях на живо, както и основния продуцентски екип не е присъствал на снимките в Талин.

- Как извика на бял свят своя герой, Лео?

Наскоро изучавах в Лондон актьорската системата на Николай Демидов, която силно резонира с моите разбирания за актьорството. Вярвам, че образът на героя започва да се оформя в подсъзнанието ти още при първата среща с текста, дори още само от сцената, която получаваш за кастинга.

Прочетох сценария само на епизода, в който участвам. Понеже от съображения за поверителност, продукцията не разрешаваше да имам сценариите на всички епизоди, в мен се образува една малка каша от имена и събития, които сам трябваше да си наизмисля кой кой може да е и за какво се бори. За мое голямо щастие, епизодът, в който бяха основните ми сцени, се режисираше от Нийл Бъргър (режисьорът на филми като „Илюзионистът", "Недосегаемите" и "Дивергенти" с Кейт Уинслет) и работата с него се оказа истинско удоволствие. Имахме кратка репетиция, в която той ми каза само няколко неща, които поставиха всичко на своето място, а на снимачната площадка ми даде пълна свобода да изразя това, което след срещата ни се беше родило вече като Лео Кравицки.

- Фасбендър е много желан екранен партньор, разкажи за работата ви заедно? Той какво знаеше за България?

  Не мога да не призная, че се вълнувах много от срещата ни и от работата ни заедно. Реших да прикрия цялото си притеснение зад професионализма, на който са ме научили моите преподаватели. Не исках да нахлувам в личното му пространство, затова и не понечих да си говорим общи приказки от общ характер. Казахме си „Здрасти-здрасти" и веднага започнахме репетиция на нашата сцена. Бях открил малки пропуски в диалога и строежа на сцената ни, които обсъдих с него и режисьора и те двамата се съгласиха, че е по-добре да направим леки корекции. Минахме си няколко пъти текста с промените и заехме места за работа по мизънсцена. Нийл Бъргър ни даде своите изисквания накъде да се движим в пространството и ни остави да пробваме сцената. Завъртяхме я веднъж и след нея, двамата с Фасбендер се спогледахме. Чувствах се истински удовлетворен от това, как беше минала и мисля, че прочетох същото и в неговия поглед. И оттук насетне някак си дистанцията между нас се скъси. В почивките между тейковете се шегувахме, защото в сцената му подавам една бележка, която той често забравяше в джоба си без да ми я върне и по време на кадъра се усещахме, че аз нямам какво да му подам. Или пък той забравяше плика с пари, който трябва да ми даде и си разменяхме въображаеми предмети или се разсмивахме и прекъсвахме снимките.

За България мисля, че изобщо не сме отваряли темата. Говорихме си повече професионални неща: за снимачния график, за проектите, които ни предстоят, такива неща.

- А имахте ли време да побъбрите на традиционното парти след края на снимките?

Майкъл Фасбендър е не само изключителен актьор, но и много сърцат човек. Партито, за което говориш, изникна по средата на снимачния процес. Получих имейл „Майкъл Фасбендър те кани на парти за края на лятото". Помислих си, че е спам или някаква странна шега от колегите ми, но после установихме помежду си, че всички сме поканени на това събитие и се оказа, че той просто е искал да събере целия екип и актьорите, предполагам за да изрази своята благодарност и радост от възможността всички заедно да работим по този проект. Само така си обяснявам това мистериозно и много хубаво парти.

На него се видяхме отново и той много се зарадва, че бях прелетял разстоянието до Лондон само за това парти. Този път обаче почти не успяхме да поговорим, понеже той беше домакинът и се грижеше за всички гости.

- Имаше ли интересна история от снимачната площадка?

Ами аз най се впечатлих от следния факт: снимахме на открито, на територията на стар социалистически монумент, останал от времето на Олимпийските игри в СССР. В кадър бяхме Майкъл Фасбендър и аз, двама души, а зад камерата имаше може би около двеста човека екип. Бяха опънати множество шатри, в които най-различни хора изпълняваха най-различни функции. Стоях и наблюдавах с огромен интерес как когато се дадеше някаква команда, всеки знаеше накъде да тръгне и какво да направи, работеше се ужасно спокойно и приятно. И не мога да не си призная, че ми се прииска винаги да мога да работя в подобна атмосфера.

- Завладя Холивуд, сега стъпваш в Боливуд, какви прилики и разлики откриваш в правенето на филми?

За да допълня шегата ти, ще ти кажа, че в рамките на 2020-2023 ходих 2 пъти до Африка и си мислех да завладея и Ноливуд! Там нещата обаче са доста сложни все още.

В Индия работят къртовски. Там оувъртайма го нямат за нищо, но пък по средата на работния ден можеш да завариш половината екип и актьори налягали да спят по земята. Явно така събират сила и готовност да работят докато се налага.

В Холивудските продукции, правата на всички са много по-добре защитени. Нещата са доста по-добре организирани и пропуските са изключения, докато в Боливуд са правило, което трябва да приемеш с усмивка... иначе много нерви ще хабиш.

- Ако повечето американски фирми от години са блокбастъри със супер герои, макар да има изключения, а европейското кино традиционно да е по-естетско, то индийското например според теб какво е?

В Холивудското кино също има прекрасни, житейски истории. Може би само част от него се е фокусирало в създаването на супергероични сюжети и персонажи. Но и в индийското кино е пълно с подобни примери, само че там не са Трансформъри или Мутанти, а легендарни личности или божествени създания, натоварени със суперкачества. Ако вземем, например, индийския блокбъстър „Бахубали", той не отстъпва по нищо на спец ефекти и екшън сцени.

В индийското кино има също така и много социални филми, филми за важни исторически събития, а ако вземете множеството им сериали, които бяха завладели и българските екрани – пълно е с така-наречените филми за „неща от живота"... разбира се, подправени с повечко масала и чили, тук-таме песни и танци.

Индийската индустрия, в която Боливуд е една малка част, е необятна, по-голяма е от Холивудската, и съм сигурен, че имат теми за разказване и докосване за всяко едно сърце.

- Каква е ролята ти в испанската поредица?

В Испания снимах за филм на "Нетфликс" със заглавие „Примирието" („La Tregua", казахстанско-испанска продукция с режисьор Михел А̀нгел Вивас, един от режисьорите на успешния сериал "Хартиената къща"/"Casa de papel"). За съжаление, историята на филма е доста тъмна и драматична. Разказва се за испански военнопленници, задържани в съветски концлагер на територията на Казахстан по време на Втората световна война. В него бях от онези гадните затворници, които тероризират и мъчат по-слабите. Ролята ми беше на Урка - татуировкик от концлагера (бел. „урка" – татуиран престъпник от съветските лагери, типичен представител на жестоките йерархии в затвора.)

За съжаление, май в такива зверски места, когато човешките души са оставени на „произвола на съдбата", първичните закони на джунглата са единствените правила, които успяват да се наложат. Но винаги има и герои, които да противодействат. В главните роли на филма бяха двама от най-популярните млади актьори на Испания – Мигел Ера̀н (изестен като „Рио" от „Хартиената къща") и Аро̀н Пѝпер (познат на всички като Андер Муньос от сериала „Елит").

- Кои са най-ценните уроци, съвети от Мастъра? Помниш ли интересна случка, история с него, от НАТФИЗ?

Мастъра е легендарна личност и интересните случки с него бяха ежедневие. Такъв друг човек – с подобен размах на идеи и бохем – не съм познавал.

От него научих, но разбрах едва сега, че киното и театъра са занаяти. Когато бях млад студен и горях за изкуството се бунтувах срещу тази му сентенция и исках да вярвам, че изкуството е преди всичко изкуство, а не професия или занаят. В крайна сметка, излизайки на международния пазар, се сблъсках с факта, че там те го наричат „шоу-бизнес" – бизнес, нещо, което работиш, за да изкараш пари. И сега вярвам, че изкуството и бизнеса могат да вървят ръка за ръка. У нас, за съжаление, може би това все още е само „изкуство" и за да осигуриш насъщния си, трябва да работиш някаква друга основна работа, а актьорството ти да е хоби.

- Напоследък повече кино ли има в менюто ти, или я мислиш и сцената?

На този етап при мен киното е не „повече", а „изцяло". За съжаление двете изкуства са трудно съвместими за мен в момента. За да бъда на театралната сцена в България се изисква отдаденост. Знаеш, това са няколко дни в месеца, в които в 19 ч. ти трябва да си на театралната сцена. Предвид, че сега се опитвам да се заявя на международния кино-пазар, театърът е едно обвързване, което не мога да направя към настоящия етап на кариерата си. Но се надявам, като моя много стара любов, сцената да прояви разбиране и подкрепа и да ме изчака до тогава, когато ще мога да съчетавам и двете поприща.

- За всеки мерилото е различно, но за теб какво е да си успял, изпълнил се актьор?

Да имаш възможността да играеш, да ти поверяват интересни и дълбоки роли в стойностни и социално значими проекти, да можеш сам да избираш проектите си,

да бъдеш разпознаван като добър актьор...

- Как стигна дотук, има ли добра формула за това, или вярваш, че най-много е Божа работа?

Не „вярвам", а съм „сигурен", че е Божа работа! За да те изберат за даден проект, когато си още неизвестен актьор, има толкова много фактори, които трябва да се съчетаят, толкова много колелца да са се завъртели преди това, че всичко да заработи като един добре смазан механизъм и това не може да са прости случайности. На въпросното парти на Майкъл Фасбендер се запознах с една дама от екипа, която ми каза, че е била тази, която е подготвяла досиетата на селектираните актьори и тогава си дадох сметка през колко цедки е минало видеото, от моя кастинг, за да стигне до тези, които са направили финалното решение да се спрат на мен, от колко много ръце е зависило придвижването на моята кандидатура.

Но не искам и да прозвучи все едно трябва да седиш и да чакаш. Аз лично от близо седем години се бъхтах и съм стигал до моменти на страшни отчаяния докато нещата някак се отпушиха. Готова формула няма, защото пътя на всеки е различен – едни получават нещата с лекота, за други е необходимо повече старание и работа.

- Имаш ли муза?

Може би музиката и природата. Първата ми говори на много дълбоко и сакрално ниво. А втората е всичко, от което имам нужда. Смея да твърдя, че след като се преместих да живея на село, животът ми тръгна в много по-стабилна и красива посока, именно заради задълбочаването на връзката ми с природата – моето лично съдържание се изпълни със смисъл, а оттам не закъсняха и успехите, защото колкото повече си заземен, свързан с корените си – толкова повече ти се помага.

- Времето, в което живеем, на супер технологии, но и на варварски войни, на повече възможности и достъп до информация, но и на уязвимост от именно всичко това, как резонира у теб като артист? 

С годините и може би с натрупания житейски опит, който неминуемо води ди известно помъдряване, забелязвам, че все по-често, успявам да се дистанцирам от емоционалната обвързаност с дадени събития – било то положителни или отрицателни. Не знам дали това е за добро или за лошо. Много хора сигурно биха го определили като „безчувственост", но аз смятам, че е по-скоро трезвеност, която ти дава възможност да огледаш нещата от дистанция и то не за да ги осъждаш, а за да можеш да им намериш място в себе си. Майкъл Джексън в една от най-любимите ми негови песни го е казал много простичко: „Ако искаш да направиш света по-добро място, погледни човека в огледалото и започни промяната от него!" Колкото и да не ми се иска, трябва да призная, че не мога да спра войните по света, не мога да реша въпросите за глобалното затопляне, замърсяването, пренаселяването на Земята, не мога да спра избиването на животните на нашата планета, но мога да се опитвам да не започвам конфликти, да не бъда свръхконсуматор, да не карам кола, да не правя боклук (не само физически, но и информационен), да не създам свои собствени деца, да не ям животинска храна... малки, а може би не съвсем малки крачки към една моя по-добра версия, която не поставя личните си нужди на първо място.

- Относно това, че повече работиш, в последно време, в чужбина, има ли нещо общо с това, че никой не е пророк в собствената си родина, защо се снимат тук едни и същи лица? За теб кое е по-важно – да си разпознаваем у нас, или просто да летиш напред?

Дълго време ми беше тъжно, че не мога да се реализирам в България. Защо – нямам отговор и престанах да го търся. Наскоро попаднах на едно от онези мотивационни видеа, които ти се появяват в Инстаграм: един човек обясняваше как една и съща бутилка вода в супера е 50 стотинки, на летището е 2 лева, а в самолета може вече да достигне и до 4 лв. и че трябва само да намериш своето място, където ще си ценен високо. За щастие съм широко скроен и не ме е страх да търся, а който търси – го намират.

А защо се снимат едни и същи лица... мисля да те поправя. То не е само „тук". И „там" е същото. Разликата е в мащабите. България е малък пазар и ако „тук" виждаме десет познати лица, то „там" се въртят 1000 и понеже пазарът е по-голям, ни се струва, че разнообразието е по-голямо. Но навсякъде принципът е един и същ: публиката отива в киносалона или в театъра, за да види своите любимци, артистите, които харесва и знае, че ако избере филм или представление с тях – ще си е заслужавало времето и парите, които е инвестирала. Бизнес! 

Владо в клипа на Hayes&Y

- И последно – кой е Владо Ангелов, кой си ти отвъд сцената, камерите, какво обичаш да правиш, какво цениш у хората, и от какво се пазиш?

-Обикновено другите говорят по-добре за нас, затова ми е трудно да се самоопределя, без да прозвуча помпозно или клиширано. Но е факт, че обичам да пътувам, да общувам – и колкото по-екзотични, нестандартни и неочаквани са тези срещи с хора, градове, места, животни – толкова повече ликува душата ми. Обичам да се хвърлям в непознатото и да се изненадвам от това, което Бог е приготвил за мен там. Харесвам хората и се опитвам да се доближавам до тях невъоръжен – с доверие и откритост. Но мога да изчезна с двеста, ако усетя у другите някакви нечисти задни мисли и планове или неискреност.