Мис Плеймейт Жанета Осипова в откровена изповед: Преборих най-страшната болест

Имах бедно, нещастно и изключително трудно детство 

КОЯ Е ТЯ

Жанета Осипова е модел и носителка на приза "Мис Плеймейт 2018". Родена е на 13 януари 1993 г. в живописното свогенско село Бов. През 2020 г. участва във "Фермата". Пред "България Днес" красавицата отваря душата си за трудното детство, житейските битки и любовта.

- Жанета, здравейте! Вече сте актриса и преди броени дни бе премиерата на "Мераклии" по кината. Как приемате този проект?

- Ще има много смях и искрено забавление за зрителите на "Мераклии". Включих се в проект, който има за цел да позабавлява аудиторията и да приповдигне настроението.

Филмът е приключенска комедия и е нещо, което до момента не е правено. Непрекъснато се снимат драми, сякаш такива не ни липсват в живота.

За мен този проект е едно страхотно преживяване. Целият процес по заснемането бе както труден, предвид тежките климатични условия, понеже снимахме през януари в най-големите студове на открито, така и много приятен, забавен, интересен. Работих със страхотни професионалисти и хора. Оставам само с позитивни емоции след снимките.

Ролята ми е на една "фантазия". Образът ми е свеж, цветен и емоционален - описва точно същността ми. Такава съм и в живота.

- Приехте присърце историята на дядо и внуче в предаването "Бригада Нов дом" по Би Ти Ви и отидохте да помогнете на място.

- Случаят с дядо и внуче ме трогна до сълзи. Тази житейска история е много близка до моята. Винаги съм се стремяла да помагам когато и с каквото мога. Непрекъснато се включвам в благотворителни инициативи и съм благодарна на съдбата, че имам възможност да помагам.

Не афиширам по никакъв начин тези си действия. Не съм от хората, които търсят признание. За мен е достатъчно да заспя вечер с мисълта, че съм помогнала на поне едно живо същество и съм подарила усмивка.

- Всенародни протести се надигнаха срещу насилниците на животни. Какви наказания заслужават мъчителите според вас?

- Живеем в смутни времена. Не мога да ви опиша как цялото ми същество страда от това, което се случва.

Когато разбрах за случая, не се побирах в кожата си. Първоначално не можех да го асимилирам, а след като го осъзнах, бях обзета от такава ярост...

Крайно време е да се вземат мерки и насилниците да получат максимални присъди и наказания за тези чудовищни дела. Крайно време е да бъдем гласът на безгласните. Да защитим най-беззащитните.

Животните не са предмети. Те са същества с чувства и душа. Можете да познаете на какво ниво е една нация спрямо отношението й към животните. За съжаление сме морално осакатени в това отношение.

От дете спасявам пострадали бездомни животни и не мога да си представя какъв бездушен изрод трябва да си, за да нараниш и убиеш едно беззащитно същество. Това е най-болната ми тема.

Страдам жестоко и не мога да спя след случилото се. Няма да се примиря, докато тези престъпници не си получат заслуженото.

- Минаха 7 години, откакто станахте "Мис Плеймейт". Какво ви даде и какво ви отне титлата?

- Титлата "Мис Плеймейт" само ми е дала.

Борейки се да работя това, което обичам, нямах много алтернативи. След конкурса около мен се вдигна много шум и така името ми стана популярно. Не след дълго заваляха и предложенията за участие в много проекти.

Разбира се, за да запазя своята актуалност до днес, се изискваха много усилия. Хората смятат, че е лесно, но всъщност се иска много креативност, постоянство, точност и дисциплина. Никога рекламодател не би те потърсил втори път за работа, ако закъсняваш и не си ефективен в работата си.

Благодарна съм на "Плейбой" за силния старт. Като се замисля, ако имах възможност, бих извървяла същия път отново.

- Всички виждат опаковката, но не познават душата. Разкажете ни за вашето детство. Трудно или щастливо беше?

- Моето детство бе изключително трудно. Преживяла съм много трудности. Живяла съм бедно и нещастно.

Деля животът си на две. Честно казано сега - през втората половина, смея да твърдя, че водя живота, за който съм мечтала. Имам всичко, което някога съм искала. Заобиколих се с невероятни хора, истински приятели, имам работа, която обожавам.

- Кой е най-трудният момент в живота ви?

- Имала съм изключително трудни моменти в живота си. Един от най-трудните бе преди няколко години, когато изпаднах в депресия. Това е най-страшната болест. Идва, връхлита те и след това е много трудно да се отърсиш от нея.

В такива моменти разбираш кой наистина е до теб и те обича. Щастлива и благодарна съм, че имам истински приятели, които бяха до мен неотлъчно и ми помогнаха да го преодолея.

- Кои са най-ценните житейски уроци, които научихте?

- През живота си всеки научава урока, който му е нужен. Аз успях да постигна всичко, което искам благодарение на упоритостта си и това, че не се отказвам. Научих, че са ти нужни хора - малко, но качествени, с които да вървиш през живота.

Не пилея излишно времето си. Давам го само на хора, които го заслужават и искам да останат.

Не се сравнявам с никого и искам да надмина само себе си. Радвам се на чуждите успехи, не завиждам, не съдя, не си изграждам мнение за някого, без да съм го опознала. Много са нещата, които научих, а предстои още толкова много да уча.

- Срещнахте ли любовта?

- Срещнах любовта веднъж. Ако се повтори някога, ще бъда щастлива.

- Как се виждате след 10 години?

- Това е много време. Правя най-доброто, на което съм способна, и се надявам след години трудът ми да се отплати.

Не мога да назова нещо конкретно, но определено се виждам като щастлив и ведър човек, какъвто съм и в момента. Надявам се дотогава да създам и семейството, за което мечтая, и да съм запазила едно друго семейство, което обожавам - приятелите си.

Когато човек е позитивен и добър, няма как да не получи щастие.