Цветана Гълъбова: Имах връзка с Калоянчев

Щях да умра заедно с Петър Слабаков

Коя е тя?

Цветана Гълъбова завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кр. Сарафов". В периода 1960-1961 г. става първата говорителка на БНТ. Започва да работи в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас, а от 1961 г. в Държавния сатиричен театър. Омъжва се за режисьора Методи Андонов и имат две деца - Милена и Невена. Десет години по-късно става последната любов на актьора Петър Слабаков. За приятелката си Стоянка Мутафова, живота с режисьора Методи Андонов и интригите в театъра "България Днес" разговаря с голямата ни 82-годишна актриса Цветана Гълъбова.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-жо Гълъбова, преди няколко дни се навършиха пет години от смъртта на големия ни актьор Петър Слабаков. Как живеете днес след него?
- С него се видяхме през 1957 г., когато се събра групата Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов в бургаския театър. И с Вили Цанков от Варна пристигна и Петър. Тогава бях силно впечатлена от него. Но аз току-що се бях оженила за Методи след седемгодишна връзка. Той пък бе разведен. И години наред в бургаския театър бяхме заедно с Петър, после в Сатиричния театър "Ал. Константинов". Десет години след смъртта на Методи - 1974 г., се събрахме с Петър. Това се случи след негова операция за една бенка, която махна. Отидох на добра воля да го видя в болницата. Междувременно по това време имах връзка с Георги Калоянчев. Искам да кажа, че за Калата номер едно беше работата. И най-добрите си работи в живота той направи под режисурата на бившия ми мъж Методи Андонов - "Ревизор", "Суматоха" и т.н. Разбира се, по това време той нещо ме беше ядосал Калоянчев. И отивам аз в болницата да видя Петър, като му викам: "Кога ще те изписват", и той ми каза утре или вдругиден. Казвам: "Хайде да отидем на Млечево (моето село)." И той - "Добре, да отидем". След два дни го изписват и аз с цялото си нахалство го изкомандвах: "Айде сега, зареди си бензина, купи хранителни продукти, защото няма как аз да ги взема, че са тежки, и тръгваме." Отидохме двамата на Млечево. Оттам през село Бериево, неговото село. И така започна нашата връзка.

- Казвате, че сте имали проблеми с Калоянчев по това време. Какви бяха отношенията ви?

- Имахме връзка по това време. Той беше женен, а аз разведена. В артистичните среди всички знаеха за отношенията ни, но си мълчаха.

- Защо не се омъжихте за Калоянчев?

- Никога не съм искала да се женя втори път и никога нямаше да го направя. За никой друг. Калоянчев е гениален артист, Методи беше гениален режисьор. Освен това моите възпитатели са ме научили, че не мога да бъда щастлива, ако аз направя един друг човек. Жената на Калоянчев – Валя, е една прекрасна, блага, чудесна майка. Тя го отглеждаше като малко дете. Половината популярност негова се дължи на нея. И никога не бих направила Валя Калоянчева враг или нещастен човек. Аз не пожелах да разведа Калоянчев. Един ден му викам: "Кала, как си я представяш тази работа, бе. Методи ще вземе моите деца, Валя твоите. И ние ще останем двамата с теб да си се любуваме, любуваме." А той се смее.

- Георги Калоянчев е бил много влюбчив.
- Знаете ли, на един артист не можеш да кажеш какво точно му трябва, за да е щастлив или успял. На него му е трябвала точно тази свобода и разбиране, които Валя му предоставяше. Аз нямаше как да му я дам и бях наясно с това.

- Със Слабаков беше ли любов, или тръгнахте с него, за да ядосате Калоянчев?
- Не беше напук, любов беше. Ние се харесахме, щом се видяхме, но работата беше така, че аз бях току-що женена, докато той си беше разведен. Но с Петър изкарахме голяма любов, та чак до неговата смърт. Макар че непрекъснато се карахме за какво ли не. За най-малките неща - той не искаше да му режа едно дърво например, а на мен то много ми пречеше. После пък ми се върна. Преди години една елхичка си бях посадила и много си я обичах. Да, ама нещо пречила на някакви тв кабели и ми я отрязаха. Докато извикам, хоп направиха го майсторите. Изживях го като голяма драма.

- Като отидете в село Бериево сега, няма ли да ви липсва Слабаков?
- Разбира се. Едва не умрях след него. Знаете ли, вероятно той си помисли, че съм твърд и коравосърдечен човек, може би си мислеше, че не му съчувствам. А аз просто се опитвах да поддържам духа му. Той спеше горе, а аз долу, като се разболя. Никога пред мен не стенеше, не каза, че го боли или че му е лошо. Обаче аз го чувах, че по цяла нощ не спи. Че страда, охкаше. Последния път, като вдигна температура, вече разбрах, че става нещо лошо. Обадих се на Андрей и той за час и половина дойде. Натовари го на задната седалка и той само ми помаха с ръка (очите й се насълзяват). Това беше последната ни среща. После Петър почина.

- Съветвали са ви да се ожените с него?
- Да, много хора. Но не, ние никога не сме искали да го направим. Може би защото Методи остана една от големите ми любови. Всеки мъж, който е минал през живота ми, е бил в точния период и много ми е дал. Методи се нуждаеше от грижите ми, той беше много деликатен. Петър минаваше за по-груб, но също беше чувствителен, без да го показва. С Методи още от първия път, когато се видяхме, той ми сподели, че си е казал: "Това е тя, жена ми." Посещавахме часовете на Боян Дановски, който ми беше преподавател по режисура, велик човек беше. И така ни тръгнаха нещата с Методи. Той умря внезапно, но аз не знаех, че има проблем. После, след смъртта му, синът на проф. Белусов го помолих да разбера от какво умря Методи, защото все пак е баща на двете ми деца, трябваше да знам, да няма нещо наследствено. Оказва се, че е имал деформиран некачествен кръвоносен съд, който през нощта при заспиването, когато сърцето преминава на по-бавни обороти, този съд се затворил. И се получил мозъчен оток. И така. А аз го чаках на другата сутрин да пием кафе, чаках, чаках и влизам да видя защо не става. Намирам го умрял. И както казваше Константин Коцев с неговия странен хумор: "И какво сега излиза, Методи не знае, че е умрял." Та кой човек може да знае, че е умрял? Но както и да е.

- Носеше се слух, че когато сте се разделили при раждането на второто ви дете – Невена, Методи искал да се жени за по-млада колежка, седмица преди сватбата вие сте имали пръст в смъртта му.
- Боже мой, какви глупости изписаха! Аз съм го убила, уморих го, глупости! Тези писаници бяха, защото той, като ми поиска развод, аз веднага се съгласих, но ако иска известно време да остане да живее при мен. Не заради мен, а заради двете ни деца - Милена и Невена. А и знаех, че по-младата му колежка не беше виновна за нашата раздяла. Методи като всеки мъж обичаше да бъде ласкан. "Ах, колко сте красив, талантлив, мъдър." А аз непрекъснато му казвах истината и го критикувах - и в различните му постановки, когато нещо не ми харесваше, и в живота. На тази мъжка суета да го четкат и ласкаят хитрият шоп се поддаде, разбира се. Но много скоро разбра за грешката си.

- След развода ви.
- Да. Все пак вече не можеше да остави тази, за която се ожени - Елена. Вика: "Тя ще се самоубие." "Тя те плаши бе, глупако", казвах му аз. Страхуваше се от това. И ми даваше пример. Ходили на Витоша с колата и тя над една пропаст му дръпнала волана и искала да скочат двамата, защото връзката им била без бъдеще.

- Вие точно тогава сте родили второто си дете. Как успяхте да се справите сама без Методи с отглеждането им?
- Може би защото съм упорита жена. И когато Методи реши да бяга от Елена, ме влачеше навсякъде по магазините да купуваме завеси например или каквото и да било друго. Само и само да не се прибере при нея, горкият.

- Г-жо Гълъбова, Стоянка Мутафова в едно интервю казва, че никога не е могла да разбере вие двете били ли сте приятелки, или не.
- Ще започна с един пример. Стояна и Калоянчев бяха артисти в Народния театър. При една среща на улицата с Методи и Стефан Сърчаджиев се яви темата Калоянчев. "Какво прави той? Защо не се чува, че играе в Народния? Той беше гений във ВИТИЗ", пита Методи. А Сърчо вика: "Нищо не става от него". "Чакай бе, как нищо не става от него, защо не се развива? Я го вземи, моля те, при вас в Сатирата". И така се почна. Калоянчев и Стоянка дойдоха в Сатирата и благодарение на Методи. Ако не беше Сърчо под давлението на Методи Андонов да извика Стоянка и Калоянчев в Сатирата, те едва ли щяха да са това, което са сега. Тук залепям темата за Стоянка. Явих се аз в Сатирата един ден. Никой от артистите там не ми обръща внимание. Идва "Старчето и стрелата", постановка на Методи Андонов. И там играем двете със Стояна. Страхотен успех, художествен съвет ни събира при директора. Калоянчев, аз, Стояна и всички. Тогава Гочо Гочев, директорът, каза: "Цветана, ти си една невероятна сатирическа артистка!". Дотогава се отнасяха с мен като с актриса от миманса, "запушвах дупки". Точно след тази случка, когато и аз се изявих като сатирическа актриса, Стояна като че ли ми се ядоса. Следващите седем години не ми даваха никакви роли. Дори да я дублирам. Но не й се сърдя, знам, че тогава и тя воюваше за собствената си кариера, за своето си положение.

- Вярно ли е, че тя е молила съпруга си Нейчо Попов за това?
- Ами тези седем години го доказват. Но пак казвам, не мога да я съдя Стояна, че ме гонеше като луда крава. (Смее се.) Просто тя се защитаваше. Ние бяхме приятелки с нея. Тя имаше болна жлъчка и веднъж облякох един неин комбинезон да го изсуша, понеже й беше лошо, а парното не работеше. Но и тя е правила за мен добрини. Като почина Методи Андонов, отивам в театъра и викам: "Ей, Методи хубаво купи на любовницата си Елена Райнова кожух, а неговата дъщеря голямата - няма! Зима идва, гола ще ходи". Половин час по-късно Стояна пристига с такси и ми носи кожух за голямата ми дъщеря. А кажете сега, лош човек може ли да направи това? (Очите й се насълзяват.) После ме извика у тях да си избера обувки. Шкафът им пълен, някои дори не бяха носили с Муки.

- Тя защо мисли, че сте искали да разделите Калоянчев от жена му?
- Ами може би защото е гледала от собствения си аршин. Защото тя, като си заплюе един мъж, си го взима. Аз пък на свой ред, понеже съм много "добродушна" (смее се), ще я питам: "А ти що дириш в семейство Грубешлиеви, ма како? Защо не си хареса някой друг и да се ожениш за него?". Защото тръгваш най-напред с проф. Роснер, отиваш с него в Чехия и разбираш, че няма да стане работата с него, после свиваш Грубешлиев, на него трамвай му отрязва крака и разбираш, че не си хванала Господ за шлифера, и накрая Нейчо. И как измежду всички тя избира най-интелигентния, най-образования, най-добрия. Не казвам, че не е била влюбена или че не ги е обичала. Но не можеш да държиш сметка на хора за любовта им.

- Гледали ли сте Стоянка наскоро в театъра?
- Да, на юбилейното представление я гледах. Добре се справи. По някакъв начин се възхищавам на желанието й още да играе.

- Наричали са ви Полковника. Защо?
- Така ме кръсти Георги Парцалев. Като влязох в Сатирата, направих първия скандал. Върви репетиция и един играе карти, друг си допушва цигарата, трети се гледа пред огледалото и помощник-режисьорът вика всички, а никой няма на сцената. И аз ги почнах: "Къде се намирате, хора?! Това е колективно творчество! Седят осветители, театър майстори, чакат ви сто души някой да си допуши цигарата!". И Парцалев после каза: "Айде, викат ни, че Полковника сега ще дойде да ни напляска". Гениален човек, гениален. (Смее се.)

- Вярно ли е,че Константин Коцев е провалил представление в Москва, защото е бил пиян?
- Вярно е! Но не защото сам се напи, понеже е пияница. Просто го напиха. Искаха да го провалят!

- Много се говори как Невена Коканова е платила ролята си в "Тютюн". Помните ли как я избраха?
- Ооо, тя беше най-прекрасната жена, която познавах в моя живот. Не знам дали точно във филма "Тютюн" беше това, а и не помня как я избраха. В един друг филм едни гениални филмови български режисьори, няма да им казвам имената, я бяха държали с часове в едно ледено езеро, за да си заснемат филма. И тя получи възпаление на яйчниците. По-късно не можа повече да роди. Помня, че когато аз забременях с Невена и вече се знаеше, че ще се разведем с Методи, Невена викаше: "Цеце, моля ти се, роди ми го и ми го дай, моля те". Страхотна жена!