Румен Луканов, тв водещ: Играчи губят от алчност

Кой е той

Румен Луканов е водещ на предаването "Сделка или не" по Нова телевизия от 2005 г. насам. Той бе водещ и на играта "Колелото на късмета". В зората на демокрацията известно време е живял в САЩ и там е създал фирма за продажби по интернет. С жена си Ина са колеги. Двамата съпрузи имат синове - Матю и Франк.

Венелина Иванова

- Г-н Луканов, вие сте едно от най-популярните и обичани лица в родния ефир? Как реагират хората на улицата, когато ви видят?
- Оценявам високо това, че съм едно от популярните лица на България. Но смятам, че хората ме харесват, защото виждат в мое лице надежда за разрешаване на финансовите си проблеми, а невинаги осъзнават, че аз не съм този, който може да им ги разреши с някаква магическа пръчица. Предаването "Сделка или не" ме е поставило в такова положение и за да съм честен, ще призная, че наистина се чувствам добре. Доколкото хората ме разпознаят на улицата и се престрашат да ме заговорят, винаги ми е приятно.

- Зрителите казват, че свързват лицето ви с късметлийското раздаване на пари, затова и ви симпатизират. А случвало ли ви се е някой да демонстрира недоброжелателност към вас?
- За един професионалист е много важно да получава критични мнения, които да му помагат да се развива и да става по-добър. Естествено, има и хейтърски коментари, но никога в лицето, винаги са скрити зад маската на анонимността в интернет. В първата година когато започнах да водя "Сделка или не", много се палих по тях. След това обаче се научих да търся във всеки негативен коментар критиката, която да ми покаже недостатъците, на които да наблегна, за да се усъвършенствам.

- Коя е първата ви лична сделка в живота? От най-ранните години - дори от детството?
- Върна ме много назад във времето! Може би съм бил втори-трети клас, имах един приятел и съсед Асен. Техните бяха много умни и начетени хора, може би професори или преподаватели в университета, не си спомням вече, но пътуваха в чужбина и имаха западногермански марки. Тогава бях събрал уникална колекция от ДсирийчетаУ (стъклени топчета с цветове вътре в тях). Асен много ме врънкаше да ми ги смени за нещо и не си спомням как ме прилъга да ги разменим за тези германски марки, може би защото бяха различни, но реално аз и за пари не си давах колекцията. Тогава това беше нещо много голямо за всички деца около мен. Та да направя историята кратка, сменяме "сирийчета" за бундес марки и вечерта техните идват у нас и си искат парите, защото им били за командировка, а и явно са били значителна сума. Та така, но да си призная много се зарадвах, че "сирийчетата" си бяха пак при мен.

- Коя е най-трогателната човешка история, която ви е докоснала през годините в "Сделка или не"?
- Казваше се Венера, не помня откъде беше, но игра истински и човек като нея не се забравя. Не беше дошла за парите, а за играта. Още в началото каза, че няма много пари, но свързва, макар и трудно, двата края. Искаше да усети цялата емоция, и радост, и съжаление, и разочарование, и удовлетворение. Е, изпита всичко. Беше толкова емоционална игра, че здравата си поплаках от щастие и радост. Накрая дойде и ни почерпи с печено теле и всички отново изпитахме емоциите от тази така обикновена и толкова положителна жена, която вероятно и в момента едвам свързва с работа двата края. Венера, благодаря ти!

- Съжалявали ли сте някой играч, който според вас е имал спешна нужда от пари, но не е налучквал кутията?
- Много са тези играчи, но винаги има едно голямо НО! Всеки сам прави своя избор дали да приеме офертата на банката, или да я отхвърли и да продължи напред. Има обаче един играч, за който и до днес съжалявам, че пропусна шанса на живота си. Дано е намерил сили и средства, за да поправи стореното от него. Когато започна неговата игра, той каза: трябват ми 3000 лева, за да мога да си оперирам едното око, и ако банкерът ми предложи поне толкова, ще приема. Играта го доведе до оферта на банката от 6000 лева и когато го попитах ДКакво можеш да направиш с тези пари?У, той ми отговори: "Операция и на двете очи." Каза: "Няма сделка", и си тръгна със скромна сума. Много пъти след това се питах нямаше ли някакъв начин да го накарам да приеме тези пари, не трябваше ли да натисна бутона вместо него, но все така не мога да си отговоря. Не го упреквам, че е бил алчен, упреквам го, че не е направил правилния избор, защото "Сделка или не" е игра на избора, не на късмета.

- Коя е вашата лична най-добра сделка в живота до този момент? Например да се примирите с многото неуредици у нас и да решите отново да се върнете обратно в България, след като вече сте се установили в САЩ...
- Както вече казах, и в играта, и в живота не правим сделки, а правим избори - решения накъде да тръгнем и какво да направим. Винаги когато се зададе въпросът "Сделка или не", ние сме на кръстопът да приемем предложението или да го отхвърлим и да продължим нататък. Независимо по кой път ще поемем, е важно да сме взели правилното решение към настоящия момент и никога да не съжаляваме за избора, а ако е неправилен, да се поучим от тази грешка и да си извадим изводите как да реагираме в бъдеще. Може и да има много неуредици в България, които ги виждам и не ми харесват, но затова трябва да се работи, всеки един от нас трябва да даде своя принос за добруването на нацията ни. Аз съм българин по дух и съзнание.

- Живеем в изключително материално време. Какви са впечатленията ви от младите участници в играта - при тях всичко ли в живота е сделка?
- Така зададен, въпросът не е ясно за пари ли става въпрос? Да приемем, че говорим за пари. Виждам, че не всички млади хора са концентрирани само в печеленето на пари. Много от тях имат визия какво ще правят със спечеленото и то не е лек, охолен живот. Да, има и такива, но тенденцията е да използват спечеленото за образование, за развитие на идеи, които имат, за бизнес, за помощ на родителите и други доста смислени неща. Какво обаче правят със спечеленото си е тяхна работа.

- Следите ли политическия живот у нас?
- Да, и имам една забележка към всички, които живеем тук в тази малка и прекрасна страна. МОЛЯ ВИ, ГЛАСУВАЙТЕ!!! Знам отговора - за кого? За когото пожелаете, най-добре за този, който смятате, че ще работи за България. Ако не виждате такъв, за този, на когото симпатизирате, ако няма и такъв - за този, който харесвате как говори. Ако и такъв няма, намерете нещо в някой, което да харесате, и гласувайте за него! САМО ГЛАСУВАЙТЕ!!! Не оставяйте друг да направи този така важен ваш избор. И най важното - няма цена за този ваш избор.

- Имате двама синове. Стотици родители подготвят децата си за потенциални емигранти, като ги пращат навън с препоръката да не се връщат. Има ли бъдеще за децата на България в България?
- Всички родители искаме най-доброто за децата си и ако можем да си позволим най -доброто образование, ще им го предоставим. Какво обаче ще направят те, не зависи изцяло от нас. Ние ще помагаме, ще ръчкаме, ще настояваме, ще наказваме и поощряваме, но всичко зависи от тях. На моите синове съм им казвал това, което мисля за правилно. Вземете най-доброто образование и опит и го донесете тук, в България, за да се развива нашата страна.

- Какво ни куца, за да живеем добре. Имате ли си лична рецепта за подобряване живота в България?
- Ние сме си най-големият проблем. Не трябва да отстъпваме националните си интереси за комисиони. Трябва да започнем да спазваме и най-малките правила, например да не се кара в автобусната лента. Знам, че закъсняваш, но да беше тръгнал малко по-рано, като знаеш какъв е трафикът. Органите на реда да си изпълняват функцията, а не да търсят оправдания. И най-важното - съдебната система трябва да е справедлива. Всичко можем да постигнем, ако сме позитивни. От Америка съм научил, че имаме права, които трябва НИЕ да защитаваме.

- На 50 години сте, а духът и излъчването ви от екрана са като на 30-годишен. Това реалният ви образ ли е?
- Мисля и се усещам по този начин. Позитивен и забавен, винаги готов да помогне, отстояващ правата си и спазващ поетите ангажименти и задължения. Това е моето възприятие за мен, а щом го казваш и ти, значи е и твоето възприятие за мен.

- Какво още искате да постигнете?
- Когато навремето мама и тате ми казваха да уча, не осъзнавах колко е важно. Не заради оценките, които получаваме в училище, а заради това, че след училище ще продължим да учим до последния си дъх. Така че искам да се усъвършенствам. Това искам да постигна.