Здравко от "Ритон": Трябват ни хунта и цензура

КОЙ Е ТОЙ

Здравко Желязков е роден на 20 януари 1953 г. в Кърджали. Той е дуетната и в живота половинка на Екатерина Михайлова (известни като Катя и Здравко) от "Ритон". Здравко е завършил Естрадния отдел на Музикалната академия в София. Дуетът участва в концертни и тв програми в Русия, Германия, Румъния, Чехия, Унгария, Сърбия, Сирия, Кипър, Гърция и имат десетки музикални награди.

Венелина ИВАНОВА

- Кого от колегите си ще поканите на сцената на предстоящия ви концерт на 20 ноември в зала 1 на НДК?
- Ще имаме доста специални гости, все хора, с които сме работили. Концертът ни се казва "Пътят към твоето сърце" - така се казва и пилотната ни първа песен от новия ни албум. Марги Хранова ще бъде с нас, тя ни е много близка. Драго Драганов също ще участва, дори помага за сценария на вечерта. Мишо и Криси Белчеви и много други. Както и едно младо момиче - Ани Пешева, което доскоро не познавахме, но тя написа пилотната ни песен.

- С какво ви спечели?
- Това е химия, която трудно се обяснява. Обади ни се един ден с Катя и каза, че ще ни направи песен. Истината е, че непрекъснато ни се обаждат и ни предлагат песни, но ние казваме да ги запишат и да ни ги изпратят. Като чухме песента на Ани - тя беше в суров вариант, нямаше текст, момичето само го бе изтананикало, веднага ни грабна и ние й звъннахме за среща. Оказа се, че Ани Пешева, която е едва на 22-23 години, пише и текстове, пее, композира, тонрежисира и прави и аранжимент. Тя е изключително талантливо и скромно момиче.

- Кога се срещнахте с Марги Хранова?
- Бях още ученик, когато Марги покори сцената. Възхищавах й се, изпитвах почитание към нея. Тя направи революция в българската поп музика. Беше символ на модерното, което в онези години се случваше по света - имам предвид репертоар, темперамента й, визията й - въобще всичко, което Марги правеше, беше номер едно. За първи път я видях на живо в началото на 80-те години на миналия век, участвахме заедно на един конкурс в Бургас. На нас с Катя ни беше първият голям конкурс и бяхме в съседни гримьорни. Аз минавах на пръсти покрай гримьорната на Марги.

- Защо?
- Защото за мен тя беше голяма звезда, изпитвах уважение и почитание към нея.

- Днес има ли уважение на младите изпълнители към по-старите?
- Днес поколенията растат с неуважително отношение към всичко и всички от миналото. Такова поведение показват хора, които не знаят, че нищо не знаят. Не всичко започва от техния нос, нали? Защото колкото си по-прост, толкова по-голямо ти е самочувствието. Но тези, с които ние работим, са на средна възраст 22-23 години и всичките са хора с ценз и с образование, интелигентни са и изпитват уважение. Защото колкото повече знае един човек, толкова повече цени чуждите успехи и постижения.

- Вие с Катя сте страшно критични и много селекционирате, преди да се решите за направите дадена песен. Младите изпълнители обаче постоянно пускат на пазара песни за кока, майбаси, линии и пачки...
- Те не са виновни. За всяко поведение си има поговорка, а тук тя е: Не е виновен този, който яде баницата, а този, който му я дава. Истината е, че цяло едно поколение е осакатено и опростачено чрез музиката, тя е най-лесното средство за сриване на дадена ценностна система и прокарване на друга. И знаете ли кой е виновен? Всички ние, защото го допуснахме. Защото позволихме да подменят ценностите ни. Защото скочихме срещу цензурата в културата.

- Трябва ли ни цензура в културата?
- Не само в културата, повсеместно ни трябва. Защото ние превърнахме демокрацията в анархия.

- Кой режим е по-подходящ за нас?
- Ние сме народ, на който му трябва поне още 50 години тоталитаризъм, е, да не сметнат сега, че съм много краен, нека да е монархия или хунта. Защото живеем без никакви правила и критерии. Защото съвременното ни общество е поразено от липсата на ценности. И продължаваме да заразяваме децата с пошли ценности, защото малките си тананикат песни за майбах, без дори да знаят какво е това. Защото децата нямат инсталирана антивирусна програма и ние вече 25 години допускаме мозъците им да бъдат промивани. И не е честно да се оправдаваме със световната рецесия в културата, защото у нас опростачването на нацията се прави умишлено.

- Новият стар министър на културата Вежди Рашидов ще може ли да се пребори за по-добро бъдеще на културата ни според вас?
- С Вежди сме приятели и той изповядва моите възгледи, но една птичка пролет не прави. Трябва ни национално самочувствие като при румънците например.

- Какво имате предвид?
- Преди 20 години ние бяхме страхотни звезди в Румъния. Днес те постоянно пускат хитове, с които покоряват Европа и света, но това е национална политика и е въпрос на инвестиции. Това имам предвид, но не само това. Знаете ли, че по техните станции се пуска само румънска музика. А по всички наши музикални радиостанции разбираш, че си в България, когато пуснат реклами.

- Какво мислите за музикалните риалитита у нас?
- Ами за затвор са! Защото все едно нямаме българска музика - карат талантите постоянно да пеят чужди песни. Направо е гнусно да гледаш млади хора да пеят песни, които нямат нищо общо с техния бит! Да не би да нямаме българска поп и рок класика? Имаме. Пее се на английски и ние ще се обезличим. Защото всеки си е отворил задника за пари, нищо не го интересува и превръщат генерациите в интелектуални роби и марионетки без самочувствие. И точно тези формати успешно лансират т.нар. интелектуално робство, което е много по-страшно от 5-вековното турско робство.

- Това не е ли една от характеристиките на глобализацията според вас?
- Не, нямам против глобализацията, но имам против националното обезличаване. Ние, влизайки в глобалния свят, трябва да имаме национално самочувствие и да си даваме сметка, че сме по-ценни с идентичността си, отколкото с асимилирането. Защото дали един млад български певец, който изпълнява кавър версия на Фреди Меркюри, ще е по-интересен на света? Не, той ще е по-интересен и ще привлече вниманието на света, ако изпълни песен например на Панайот Панайотов или Лили Иванова с нов аранжимент.

- Кой носи вина за това?
- Ами музикалните редактори в радиата и телевизиите избиват комплекси и постоянно пускат чужда музика, за да покажат, че са по-елитарни. Това чуждопоклонничество е най-явният симптом на робската психика. Знаете ли, че на турнето ни в Америка закривахме всеки наш концерт с песента "Моя страна, моя България" и сърцето ми плачеше. Защото гледах млади хора на средна възраст около 30 години, които вече са се реализирали и работят по професиите си. Те са деца на емигранти, но техните деца вече дори не говорят български. Но очите им на всички са пълни със сълзи за нашата България.
А знаете ли какво видях във Видин - каква разруха и каква бедност?! Дойдоха интелигентни хора, отчаяни, смазани, толкова обезверени, че накрая ни благодариха, че сме отишли при тях да пеем. Те се чувстват без бъдеще, тотално забравени от Бога, щом ни благодарят, че сме отишли да пеем в един от най-хубавите българските градове. А нашите политици само се чудят какви пари да откраднат, за да си купят къща в Кан или край Женевското езеро.