Реклама
https://www.bgdnes.bg/shou/article/4435302 www.bgdnes.bg

Актьорът Георги Стайков: Каня Моци в мой филм

Кой е той?

Един от най-успелите БГ актьори у нас и на Запад, Георги Стайков е роден на 10 август 1964 г. във Велико Търново. Завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ в класа на Енчо Халачев. Играе във филмите "Те надделяха", "Мечтатели", "А сега накъде?", "Вчера", "Мисия Лондон", "Тилт", "Къде е Маги?", "Под прикритие", "7 часа разлика" и др. Навън е популярен с участието си в шведската трилогия "Милениум", "Всичко за любовта" на Томас Винтерберг с Хоакин Финикс и Шон Пен, в сериала "Бек", "Колите на татко" и др. "България Днес" продължава разговора с Георги Стайков от миналия брой за предстоящите му нови проекти.

Лили АНГЕЛОВА

- Г-н Стайков, разбрахме, че банкери изкупуват билетите ви за постановката "Кредит" на Жорди Галсеран, в която участвате, така ли е?
- Точно така. Това е една блестяща комедия, в която си партнирам с Иван Бърнев. Играем го в бургаския театър пред препълнен салон. Очаквам да се представим и във Варна, а после ще ни видят и в София. Сюжетът е много смешен, с две думи - аз съм банков мениджър и не давам кредит. Иван Бърнев ме заплашва, че ще спи с жена ми, ако не му отпусна парите, и оттам се навързва веселбата - аз съм готов да му дам 10 000 евро той да спи с жена ми, после да я отблъсне и тя да си дойде пак при мен, при по-малкото зло (смее се).

Реклама

- Как се почувствахте отново на сцена след девет години?
- Не беше лесно. Макар че преди това участвах в "Почти представление" на Явор Гърдев с Мишо Билалов. После направихме "Последният янки" с режисьор Ивайло Христов, в който играя със Стоян Алексиев и Мария Каварджикова на 25 ноември във Варна, а после през декември в Бургас. Новото при мен е, че отново ще се върна в Младежкия театър, освен че имам собствени проекти, по които също работя. Продължавам да снимам и в Швеция.

- Ще правите филм за "Лудогорец", в който ще влезете в ролята на Кирил Домусчиев, собственика на отбора, така ли?
- Да, точно така. Реално това е историята за обикновен тим, който обаче става шампион и влиза в лигата. Ще се радвам, ако босът на "Лудогорец" прояви интерес към филма. Мога да кажа, че съм играл и в други футболни ленти, така че имам представа как се прави това. Единият е сръбски и се казва "Монтевидео Бог те видео" за югославяните, които стават трети преди повече от 30 години, и още един шведски, казва се "Офсайт". И двата имаха невероятен успех. Все пак след 65 филма, 45 от които съм снимал навън, смятам, че мога да кажа, че знам как се печели публиката в салоните. Що се отнася до другите актьори - нямам още представа, макар че защо пък Моци да не изиграе себе си, ще бъде интересно. Иначе филмът като сценарий завършва с прословутата реплика на Христо Стоичков: "Време е...". С това искам да кажа, че е време нещата да се променят в нашата страна и да си дойдат на мястото. Това между другото го виждам в главата си, смятам, че България ще се промени към добро до няколко години. Защото алчността, тази фиксация в Златния телец, консуматорското общество - те взимат връх в момента. Близо сме до един колапс, след който ще се оттласнем нагоре, си мисля. И знаете ли, винаги когато съм прозрял някои неща с ума си, те се случват и наяве. Като бях малък, минавах покрай Народния театър и си казвах, че тук ще играя. Така и стана. За филма "Без драскотина" играх Фери Железния и знаех още предварително, като прочетох сценария, че ще играя точно тази роля, за която след това взех награда за главна мъжка роля. Затова мисля, че и сега нещата ще ми се получат с проектите. Когато много силно желаеш нещо, Вселената започва да ти съдейства.

- Чувате ли се с Христо Шопов?
- О, да. Дори планирам да работим заедно. Как ви изглежда - Георги Стайков, Христо Шопов и Иван Бърнев в "Кучета в резерв" или "Побеснели кучета" по мотиви на едноименния филм на Куентин Тарантино - "Кое е по-важно: дългът или приятелството?". В момента се пише сценарият. Така че отново ще играя с Христо Шопов. Аз и с Асен Блатечки разговарях, но той е много зает. Никога между мен и Христо Шопов не е имало напрежение, както по едно време се писа. Той е голям професионалист и невероятен мъжкар. Знаете ли, аз съм работил с големи имена и съм забелязал, че точно звездите нямат проблем да са "светулки". Обратното е - за не особено талантливите това е проблем.

- Защо с вашия проект "Дерби" не кандидатствате на конкурса на Националния филмов център?
- Ще кандидатствам, ако се смени системата. Защото оценяването на проектите е напълно сбъркано. При избора на филми, които получават субсидия, трябва да има баланс между арт и комерс. По цял свят киното се оценява по два показателя - брой зрители и награди от съществени фестивали. Трябва да се въведе шведската или датската система - в Швеция например дават по-малко пари за кино от България, но правят между 22 и 30 филми на година. Няма такова нещо като у нас, поне в успешните кинематографии в Скандинавия. Големият пример, който ще дам, е Ларс фон Трир. На него Датският филмов институт му отпуска 30 процента от бюджета на филма. Другите средства този гений си ги търси по различни канали. А тук филмовият център дава до 80-90 на сто от средствата. Защото киното е изкуство, но то е и комерс. И двете имат право да съществуват. В нормалните страни пропорцията винаги е 1 към 3 в полза на комерсиалното кино. Нека у нас видят какво се произвежда в успелите европейски кинематографии. Не може Валери Йорданов за "Кецове" - филм, даван на много международни фестивали и получавал награди, да вземе минимален брой точки според НФЦ само защото той като режисьор нямал такова образование! Затова да, бих кандидатствал на конкурса, но само ако системата се промени. И тук включвам, че има много световноизвестни хора, които дори на приятелски начала ще ми ударят едно рамо, както се казва, дори за идеята.

- Професионалист сте, за филмите качвате и сваляте килограми, тренирате с борците, контактувате с хора от бившата ДС, сега и за "Кредитът" прекарвате време с банкерите...
- Да, и така трябва да бъде. Знаете ли, питат ме постоянно защо славата не ме промени. Ами още преди време режисьорът Зако Хеския ме научи на най-важното, каза ми: "Най-важен, моето момче, е вътрешният ти кръг - вярваш на мнението на двама професионалисти и трима човека, които уважаваш в живота си. Всичко останало ти минава през едното ухо и да отива в другото..." Това е.
Знам кой съм и накъде съм тръгнал. Може би другият човек, който силно ми е влиял в живота, е баща ми. Той беше хирург гинеколог, работеше на корабите. Сега ще преиздам неговите "Лекарски дневници". На много неща ме е научил, спомням си, че казваше: "С жена, с която няма какво да си кажеш на сутринта, сине, просто не си лягай" или "Не си лягай с жена, която има повече проблеми от теб, голяма грешка е" (смее се).

- А вашия син Алберт-Николай на какво го учите?
- Със собствения си пример го уча. Той сега ходи на айкидо, много е артистичен и обича спорта. Третата ми жена има двама по-големи синове от друг брак, които може скоро да ме направят дядо (смее се).

Реклама

- Две ли са бившите ви жени?
- Да. С първата ми жена Емилия се разведохме отдавна. С Мариан, майката на сина ми, също се разделихме приятелски. Мариан Хелгрен-Стайков е сопрано в Кралската опера в Стокхолм. Много разчитам на нейната преценка, както и на тази на няколкото жени около мен. Третата ми жена е студентската ми любов от ВИТИЗ - Аксения Краева, с която живея в момента - в Копривщица, Бургас или тук в София. Вдигнахме ретро сватба преди време и сега работим заедно. Както се казва, имаме силна сексуална и интелектуална връзка с нея.


- Следите ли риалити шоутата у нас, г-н Стайков, бихте ли участвали в такова?
- Знаете ли, аз в началото на този "ВИП брадър" се обадих на Нико Тупарев с идеята да вляза за три дни за 1 лев преди изборите. За съжаление тази формула им е отпаднала тази година - да влиза звезда за дни. Жалко, защото много исках с поведението си вътре да накарам българите да гласуват. Дори си бях измислил тактика на поведение, стратегия.

- Следващия път може би ще ви поканят.
- Ааа, само ако ми дадат троен хонорар от този на Азис.

- Забавен сте, г-н Стайков, що за характер сте?
- Не се страхувам - в това ми е силата. Не се страхувам - в това е и слабостта ми. Човек трябва да бъде по-предпазлив. Защото после много боли.

Снимки: Антоанета ЙОТОВА

Реклама
Реклама
Реклама